Румен Гълъбинов: Ако се следва разумна фискална политика, няма да има проблем с новия бюджет

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 13 юни 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Заради липсата на парламент и редовно правителство вече половин година държавата работи без бюджет за 2023-та, а всеки месец изпълнява 1/12 част от миналогодишния. Това създава редица трудности най-вече заради високата инфлация. Преди дни парламентът прие на първо четене решение за удължаване на удължения бюджет, за да се разрешат разходи и трансфери от бюджета в рамките на събраните постъпления. Днес бюджетната комисия заседава за второто четене на удължаването. Внесени са няколко предложения за промени между първо и второ четене.

Решението за удължаване е необходимо, докато се приеме нов закон за държавния бюджет за настоящата година. 

Министерството на финансите заяви намерение в най-кратки срокове да изготви и внесе в Народното събрание дългоочаквания проектобюджет за тази година. Финансовият министър Асен Василев пое ангажимент до края на юли да има гласуван Бюджет 2023, в който ще има дефицит от максимум 3% без да се увеличават данъци. Изготвеният от служебното правителство на Гълъб Донев бюджет бе отхвърлен като вариант най-вече заради заложения в него висок дефицит - над 6%. 

По темата разговаряме с икономиста и финансов анализатор Румен Гълъбинов.

"Изготвеният бюджет от служебното правителство беше отхвърлен по различни причини. Най-ясно те се фокусират в желанието на България за изпълнение на критериите за членство в еврозоната, а за там ни трябва бюджетен дефицит от 3%, инфлация, която да бъде много близка до средната в еврозоната и да имаме разумно и приемливо ниво на дълга. Да видим какви ще са параметрите на новия бюджет, който ще се предложи. Той ще бъде полугодишен, тъй като вече са минали почти 6 месеца и в момента, в който евентуално бъде приет, вече ще е минала първата половина на годината. От това могат да възникнат някои съществени промени. Например, би могло да бъде съкратена капиталовата програма. Всички тези разходи за големи инфраструктурни обекти, които очевидно няма да могат да бъдат изпълнени в този обем, в който са планирани, до края на годината, могат да бъдат съкратени като планирани разходи поне на половина и по този начин да бъде стеснен и бюджетният дефицит. Друг източник за оптимизация на разходите може да бъде и намаление на държавните административни разходи, тъй като особено през последните две години държавната административна машина не е намаляла като обща разходна част от бюджета даже напротив-  увеличавала се е непрекъснат. Сега би могло да е удобният момент да се извършат някои оптимизации на разходите там. Не визирам само съкращения на персонал, по-скоро общи разходи, които се намаляват в следствие на електронизацията. От другата страна на баланса- в приходната част, един нов проект за бюджет би следвало да включва и повече източници за приходи, както и увеличение на събираемостта на съществуващите в момента приходни пера- данъци, мита, такси, акцизи, така че това също да допринесе за свиване на бюджетния дефицит."

Вносът и износът намаляват, което ще продължи и през следващите месеци, като охлаждане на икономиката през втората половина на 2023 година. Това също ще окаже влияние на бюджетните приходи, добави Гълъбинов.

"Социални разходи към момента е трудно да бъдат съкращавани, а не е и редно, защото, да, ковид пандемията отмина, но пък войната в Украйна продължава и това със сигурност ни донесе доста неудобства през миналата година, както и в сегашната. Енергийните цени се успокоиха. Това дава известна доза оптимизъм, че инфлацията ще продължи да намалява. В еврозоната инфлацията за миналия месец беше 6,1% на годишна база, което вече е предвоенно ниво, т.е. еврозоната успява да намали инфлацията и Европейската централна банка с политиката си за увеличение на лихвите по еврото всъщност успя в намалението на инфлацията. В България това също се предава и се вижда, че и тук продължава да намалява инфлацията. Сега имаме възможност да планираме социални разходи, както и увеличени заплати, пенсии. Можем да ги планираме вече в малко по-спокойна обстановка и да можем да разпределим тежестта на тези увеличени разходи в две години, примерно, тази и следващата година, защото от есента ще започнем вече да си говорим и да планираме бюджета за 2024 година. Това трябва да се дискутира, защото полугодишният ни бюджет, който остава за тази година, както е неудобство, така може да бъде и известно предимство в смисъл на тази разпределения на тежестта в увеличение на такива разходи."

Навсякъде в Европа доходите продължават да растат, отбеляза икономистът.

"В момента няма някъде пример на някоя от европейските държави, които да са си намалили заплатите, но всеки внимателно следи какъв ще бъде балансът и откъде могат да се икономисат средства, за да не се товари бюджетът с нови дългове. Не бива като държава да задлъжняваме спираловидно, само защото сме си поставили като самоцел ускорено увеличение на доходите. Просто трябва да се планират нещата разумно и рационално така, че да се разпределят във времето и да не се получава свръхнапрежение. Това, което най-много трябва да се стараем да подобрим, е да увеличим притока на инвестиции- чуждестранни, местни, публично-частно партньорство. Да дойдат големи фирми, да открият производства, офиси, работни места, това да е в подкрепа на големите държавни проекти с европейски пари. Успоредно с тях да влизат и големи частни инвестиции."

Към момента няма необходимост от повишаване на данъците, обясни още Румен Гълъбинов.

"Преди да дойде разговорът за увеличение на данъчните ставки, е по-добре да видим дали сме изчерпали изцяло възможностите за по-голяма събираемост на съществуващите в момента данъчни ставки. Мисля, че там имаме още резерви. По различни оценки между 20% и 30% на българската икономика продължава да работи на сиво, т.е. тук има къде още да се досъбират както данъци, така и осигуровки. Ако вдигнем поне с 10% тази събираемост на данъци и осигуровки от сивата икономика, това значително ще подкрепи бюджета в приходната му част. Също така и други източници на приходи могат да се ускорят- парите по Плана за възстановяване и устойчивост, от европейските фондове, освен това преки чужди и местни инвестиции. Можем да получаваме пари и през междунардните финансови институции- Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, в краен случай би ни подкрепил и Международният валутен фонд, както и Световната банка, но мисля, че текущо бихме могли да се справим с повече собствени сили и с повече желание за това да отговаряме на критериите за членство в еврозоната, защото те са ни ориентир за следващите три години как да си правим и нашия държавен бюджет."

Ако се следва разумна фискална политика, няма да има проблем с изпълнението на новия бюджет, категоричен е финансистът.

"От 1997 година България следваше доста рационална бюджетна политика, но с ковид пандемията се наруши този ритъм. Той не се наруши само в България. И други държави изпитаха сериозни затруднения заради загубите, които понесоха по време на пандемията, включително и заради многото смъртни случаи, висока заболеваемост, прекъсване на възможността да се работи, прекъсване на снабдяването, доставките... Всичко това повлия много и разбалансира нашата бюджетна политика - в известна степен тя беше насочена повече към компенсиране на населението и на фирмите, за да се тушира ефектът от ковид пандемията. Лошото дойде миналата година с войната в Украйна. Световната икономика едва беше започнала да се възстановява от пандемията, когато започна войната в Украйна и тя допълнително забави този естествен ход по нормализиране на бюджетната политика. Но сега вече има повече предсказуемост и бихме могли да планираме по по-добър начин бюджета си за тази, за следващата година, както и макрорамката за трите години напред - до 2025 година, когато ни е новият срок за членство в еврозоната и, разбира се, да успеем да постигнем и членство в Шенген."

Повече- в прикачения звуков файл.