Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

27
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."
   
Какво още й е направило впечатление в Непал, каква е разликата между живота в тази планинска земя, Франция и България,  както и други интересни подробности за местата, където е пребивавала и живота й във Франция- в звуковия файл. 

* Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25

Любов и състрадание: Как две жени променят живота на бездомните животни

"97 Лапи и 1 опашка" продължава да ви среща с хората, които правят чудеса за четириногите ни приятели . Днес ще ви разкажем за две невероятни жени - Таня Гигенска и Вера Ангелова . Тези дами отделят цялото си свободно време, спестени пари и енергия, за да се грижат за десетки кучета. Те са като истински ангели за тези животни...

публикувано на 24.01.25 в 15:30

Предаването "Земята, която ни храни" е номинирано за награда "Сирак Скитник"

Публицистичното предаване "Земята, която ни храни", с автор и водещ Йорданка Герасимова, е номинацията на Радио ВИДИН за годишните награди на БНР "Сирак Скитник" за 2024 година. Номинацията е в категорията "Награда за радиопредаване или радио проект, или музикален проект, или мултимедиен проект на БНР".  Предаването "Земята, която ни храни"..

публикувано на 24.01.25 в 12:16

платена публикация
Carolina Herrera Good Girl е парфюм, който изразява сложността на женския характер

Представеният през 2016 година аромат Carolina Herrera Good Girl се превръща в истинско събитие в парфюмерията за жени. Вече близо десетилетие той запазва своята актуалност. Харесван е от дами по целия свят, тъй като изразява по най-добрия начин сложността и многообразието на женския характер.  Carolina Herrera Good Girl притежава ухание, което..

публикувано на 24.01.25 в 12:08