На срещата присъстваха кметът Иван Лазаров, управителят на Медицинския център – д-р Веселин Петков и инвеститорът Симеон Хубев.
Инж. Анатоли Димитров подробно представи хронологията на събитията с желанието да отговори максимално подробно и прозрачно на възникналите въпроси и тревоги в някои от жителите на Вършец.
Началото е поставено с инвестиционно намерение на врачанската фирма "Хубев" ЕООД за закупуване на неизползвана част от Медицинския център за разширение на хотела, който строи. Като това е възможност за оздравяване на финансовото състояние на Медицинския център и модернизирането му.
"Основните услуги, които предлага центърът са рентгеновата и пакет "Физиотерапия", а останалите помещения са отдадени под наем. Финансовото състояние на центъра не е добро още от 2000 година. Това е било и пречка за участие в програми за ремонт или оборудване. Общата загуба от тогава до днес е 122 хиляди лева. 73 060 лв. през тези години са били отпуснати от ОбС-Вършец, за да подпомогнат дейността му за покриване на режийни.
Медицински център Вършец няма да се продава. Предлагаме да се продаде една ненужна сграда на Медицинския център, където се е помещавал физкултурният салон, а всички средства от продажбата на този имот на търг ще бъдат инвестирани за оборудване и ремонт на центъра, включително и тези 20%, които ще постъпят в сметката на общината.“
Идеята е със средствата от продажба да бъде закупен нов модерен рентген, който да осигури достъпна услуга и да увеличи приходите, тъй като могат и пациенти от други населени места да го използват. Сумата за него е около 230 хиляди лева.
Инвеститорът Симеон Хубев подчерта, че както бизнесът му, така и намеренията му са сериозни. Че вярва в развитието на Вършец като балнеокурорт и затова е избрал да инвестира тук.
"Решихме да направим инвестиция в хотел във Вършец, защото вярваме в изключителния му потенциал на спа курорт. За да се реализира в пълна степен идеята ни, пожелахме да закупим неизползваната част от Медицинския център до нашия имот и вярваме, че ще ни подкрепите, за да можем да предоставяме още по-качествена туристическа услуга на нашите гости. Това ще доведе и до откриване на немалко нови работни места. Вярвам, че ще бъдем полезни за връщането на старата слава на Вършец като първия балнеокурорт в България", заяви Хубев.
"Още от самото начало обществеността беше подведена за намеренията за продажба на Медицинския център от страна на Общината, че ще остане без Медицински център, че ще се закрият предлаганите в него услуги.
Напротив, инвестиционното намерение не засяга основния корпус на поликлиниката и това трябва да се знае от всички вършечани. То не касае нито триетажната, нито двуетажната сграда. Става въпрос за една допълнителна постройка, която е пристроявана и салона за лечебна физкултура. Категоричен съм, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на медицинския център! От години търсим възможност за инвестиции и да се подобри здравната услуга. Но освен лошото финансовото състояние по обективни причини, другият проблем е, че нямаше програми, по който да се финансират търговски дружества. Сега се намери сериозен и амбициозен инвеститор, който иска да закупи сграда, загубила функционалност и предназначение. Тя може да помогне другата част да бъде обновена, да бъде закупена модерна апаратура и да се предлагат съвременни здравни услуги. Извървяхме дълъг административен път за тези три години, като особено важно е, че получихме положително становище от Министъра на здравеопазването проф. Сербезова след тяхна обстойна проверка, за разделянето на медицинския център. Аз поемам ангажимент, а и повечето общински съветници ще ни подкрепят, че след като се случи продажбата и останалите 20 % от стойността ще бъдат върнати на центъра за инвестиции", заяви кметът на Вършец инж. Иван Лазаров.
Управителят на центъра д-р Веселин Петков подкрепя категорично идеята за продажбата на неизползваната част от Медицинския център и последващите инвестиции за модрнизирането му. Той видя перспектива в закупуване на нов рентген и модерна апаратура за привличане на пациенти от съседни общини, а по този начин и до увеличаване на приходите.
Гергана Въглярска от сдружение „Живи извори“, инициатори за реставрирането на Царското казино, попита какво е направено, под ръководството на д-р Веселин, за да се подобри Медицинският център. Не е ли могло да се дадат помещенията под наем, че сигурно има някакви възможности в медицинските среди да се намерят наематели.
„Без пари какво да се случи? В медицинската дейност отдавна всичко е разпределено и читавите специалисти си имат медицински центрове и болници, в които работят. Канили сме хора да дойдат, водил съм на място хора, но нямат желание, защото условията са лоши.“
Савка Серафимова от името на пенсионерски клуб „Чинарите“ подкрепи намеренията на инвеститора Хубев.
„Много е хубава идеята на този млад човек. Да се направи този хотел. Да се дадат тия пари на Медицинския център, защото вие не знаете, но през 1999 години щеше да бъде закрит.“
Според Недялко Томов, идеята за модернизация е много добра, но методологията с откъсване на физкултурния салон от Медицинския център вреди на социалната инфраструктура.
В отговор инж. Лазаров обясни, че дори има писмо от здравното министерство, в което се казва, че въпросната част е с отпаднало предназначение.
По направена план-сметка на местна строителна фирма, всички необходими ремонтни работи по сградата на центъра, за да стане съвременно здравно заведение, са около 700 хиляди лева. Очакваната сума от продажбата, която ще стане на търг е около 520 000 лева. Инж. Анатоли Димитров предложи за останалите средства да бъде разкрита дарителска сметка, в която всеки, който желае да подкрепи модернизацията на Медицински център – Вършец, а също така да бъде избран обществен съвет от авторитетни граждани, без общински съветници, служители на администрацията и на центъра, която да следи за прозрачността и правилността на действията около Медицинския център.
Той съобщи още добрата новина, че се предвижда ремонт на Спешния център на стойност 200 хиляди лева, за което има избран изпълнител и двата проекта ще бъдат съобразени.
От 1 януари 2025 г. кутиите за насипна храна ще се таксуват по минимум 30 стотинки, а чашите за напитки и техните капаци и капачки – по минимум 15 стотинки. Мерките са в изпълнение на влязлата в сила през 2023 г. Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, с която в българското законодателство..
10 деца са били осиновени през миналата година чрез Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) – Враца. Това съобщи директорът Мария Търнавска, която е и председател на Съвета по осиновяване към дирекцията. По думите ѝ през 2023 г. хлапетата, които са се сдобили с нови родители, са били са били 9. В регистрите към РДСП са..
В Белоградчик изпратиха старата година с добро и посрещнаха новата с пищна заря и надежда. Кметът на града Боян Минков пожела: "Да бъдем по-добри и смирени". Новогодишният празник събра и обедини стотици жители и гости от страната и чужбина, които си пожелаха най-вече здраве, но и годината да е по-добра от предишната. В центъра на града под съпровода..
Точно в полунощ бариерите на граничен пункт Дунав мост 2 бяха вдигнати. България вече е в Шенген и по суша. На Дунав мост при Видин е създадена необходимата организация за по-бързото и по-лесно преминаване на всички превозни средства. С присъединяването на страната ни към Шенген и по суша, от днес- първи януари, на граничния пункт отпада..
С премерена доза оптимизъм и надежда за просперитет, както и повече тревоги за мира и бъдещето, посрещнаха 2025 година във Видин. Празничната програма по традиция включваше заря и концерт на централния площад в града. Новогодишният празник бе с участието на Дара Екимова, а празничната атмосфера бе допълнена от изпълнения на Градския духов оркестър..
На Дунав мост при Видин е създадена необходимата организация за по-бързото и по-лесно преминаване на всички превозни средства. С присъединяването на страната ни към Шенген и по суша , от първи януари на граничния пункт отпада задължителният контрол. Проверките ще продължат още половин година, но ще са избирателно след анализ на риска или на..
Работили в чужбина са регистрирани на борсата в Монтана през ноември. Над 20% са хората без препитание в три от петте общини в Дирекция "Бюро по труда" - Монтана. Новорегистрираните безработни лица през ноември в Дирекция "Бюро по труда"-Монтана са 279. Това са предимно лица, освободени от малки и средни фирми, както и такива работили..