Горещите вълни и рисковете за здравето

публикувано на 13.07.23 в 12:00

Снимка: Радио Видин

Горещите вълни са едно от най-опасните екстремни метеорологични явления, предупреди Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи. По думите ѝ те засягат все по-често и особено силно по-южните страни, каквато е и България и се превръщат в сериозна заплаха за общественото здраве. Данните показват, че в Европа миналото лято повече от 60 000 души са загинали заради горещините. В България са починали близо 1300 души, което е два пъти повече от загиналите в катастрофи.

"Има различни дефиниции на термина "гореща вълна", но ние сме приели три последователни дни с максимални температури над 30 градуса. В България дори се смята, че ден с температура над 32 градуса, максимална температура, е горещ ден. Искам да обърна внимание, че жълт код се обявява при 34 градуса, така че има малко несъответствие и затова хората трябва да бъдат внимателни... Опасностите са по отношение на здравето, повишена пожароопасност, по отношение на транспорта. По отношение на здравето има няколко опасни ситуации, например топлинните крампи, топлинното изтощение и най-тежката - топлинен удар...", каза Зорница Спасова.

За настъпването на топлинен удар обикновено подсказват няколко основни признака. Сред тях са спиране на потенето, температура на тялото над 40 градуса, главоболие, дезориентиране, гадене, повръщане.

"На слънце е по-горещо, но дори на сянка можем да получим топлинен удар, защото това вече е свързано с температурата на околната среда. Идеята е, че ако няколко поредни дни изпитваме топлинен дискомфорт, тогава вече може да се получи такъв срив, затова е необходимо да се разреждат тези периоди с периоди, в които стоим в охладени, климатизирани помещения. Даже в Китай четох, че се отварят даже бомбоубежища, където могат да се скрият хората за няколко часа на ден. Поне 3 часа на ден трябва да прекарат в климатизирани помещения, ако хората не разполагат с климатик в дома си", съветва специалистът.

Няколко са рисковите групи. В тях попадат хората, които не могат да си позволят климатици в дома, бременни жени, възрастни хора, както и хора, които работят на открито, или които работят на места, където има допълнителен източник на топлина. Бездомните, наркозависимите, злоупотребяващите с алкохол, хората с психични разстройства и малките деца също са сред тях.

Зорница Спасова отправи препоръки как сами да се пазим от горещините и разясни какво е необходимо да бъде предприето от трудовите и здравните служби у нас.

"Ние можем да пием повече вода, да приемаме по-лека храна, да ограничим физическата активност, да не излизаме на слънце, да ползваме шапка и леки дрехи. Може да си носите портативно вентилаторче и задължително да прекарате няколко часа в климатизирани помещения. Работодателите могат да адаптират работните часове - да започнат работа по-рано или да съкратят работния ден по време на гореща вълна. Мисля, че в трудовото законодателство има такива разпоредби. Тепърва трябва да се актуализира това законодателство, защото все по-чести ще бъдат тези горещи вълни и все по-голям ще бъде този проблем за трудовата медицина. Здравните власти трябва да изпълняват планове за защита на населението при горещо време и те на първо място трябва да бъдат разписани. Национален план, доколкото знам, няма разписан и е необходимо да се направи такова нещо."

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Горещите вълни и рисковете за здравето

БНР подкасти:

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

За БНР

Радио Видин