Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арх. Моллов: Много ми се иска младите хора да знаят, че са родени в място с многогодишна история, с предци, които са създали нещо много съществено

Доброто възпитание е най-доброто наследство*

Проф. Терзиев: Свидетели сме на резултатите от пропуски в образователния и възпитателен процес

Снимка: Радио Видин, архив

Близо 87% от жителите на страната заявяват, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание. Това показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания. Въпреки това ежедневно сме свидетели на порочни и дори криминални прояви в цялата страна. Има ли пропуски в образователната и възпитателната система на българското общество? Може ли средата, архитектурата и визуалните изкуства да възпитават високи ценности в младите хора?

Неотдавна във Видин бе открита изложба с акварели на арх. Белин Моллов. Експозицията представя емблематични сгради и паметници на културата, които ние, забързани в ежедневието, не познаваме и дори не забелязваме.

Архитект Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на Дирекция „Генерален план на София“ в института "Софпроект", заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, преподавател по специалността "Урбанизъм" в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик.

 
Напоследък е посветил дейността си да провокира естетическия светоглед у младите хора. Той представя из цялата страна свои картини на емблематични сгради от дадения регион. Целта му е да покаже и разкаже с инструментите на изкуството историята и естетиката, която ни заобикаля, но за която не знаем достатъчно.

"Аз станах архитект и преди всичко урбанист, но рисуването е първичното. Това е било причината да се ориентирам към тази професия. Още като студент пък получих от моите преподаватели специално отношение към история на изкуството, история на архитектурата, паметниците на културата. В практиката съм се убедил, че те са много важен фактор в планирането. Сега, когато вече съм пенсионер, наистина имам възможност повече да акцентирам и да допълня моите знания и разработки, свързани с градското планиране, с подчертаване и експониране на паметниците на културата и архитектурата. Още една специална цел имам - много ми се иска особено младите хора да знаят, да имат самочувствие от това, че живеят, че са родени, че се развиват в място с многогодишна история, с едни предци, които са създали нещо много съществено за нас. Не е необходимо да бъдеш голям специалист, за да усетиш, че, когато кажеш Видин, преди всичко се сещаш за Баба Вида, за втората по големина катедрала в България, ако щете - за бившата градска баня, за Тома Върхота, за Тома Лозанов, който е благодетелят на Видин. Сградите, които е построил, дарява на обществото. Ето тези неща са много хубав пример, който може да ни помага и в нашите обществени отношения, които имаме сега."

Според арх. Моллов видинчани трябва да се гордеят и със синагогата, която наскоро беше основно ремонтирана.

"Идеята това да бъде "Културен център Жул Паскин" е наистина грандиозна, страхотен успех. Това е една от най-големите синагоги в Европа. Навремето са казвали, че е и по-красива от софийската. Превърната в център на една световно известна личност, позната много повече в Европа, отколкото в България, ще бъде един много сериозен аргумент за привличане на туристи и за национална гордост."

Трябва много да уважаваме това, което имаме, призова още Белин Моллов.

"Страната ни се намира на едно много специално геостратегическо място - вратата на Европа или вратата на Ориента. С много история, с много наследство. Тук са били едни от най-големите империи, оставено е много голямо наследство, което по някакъв начин през периодите на историческо развитие е било съзнателно или несъзнателно разрушавано. Това, което е стигнало до нас, трябва по най-разумен начин с предимство за него да го пазим. Като мислим за новото, много да се респектираме и да внимаваме да не разрушаваме старото, защото то носи ценността на времето."

Каква е връзката между изкуството и образованието? Може ли естетиката да бъде ключът към доброто възпитание на днешните млади хора? По темата потърсихме мнението и на проф. Венелин Терзиев, носител на почетен знак „Златен век”, заради „значимият му принос към развитието и популяризирането на българската култура”.

"Визуалните изкуства не могат да бъдат затворени в една галерия или в едно тясно пространство. Тяхната мисия е далеч по-широка и по-голяма. Те по-скоро трябва да формират у всички хора, които ги наблюдават, които съпреживяват, онези естетически критерии, които в последно време доста ни липсват. Да не забравяме, че наша е грижата за възпитанието и образованието на по-младите хора. Един такъв елемент са визуалните изкуства. Образованието и изкуството са неразделна част едно от друго. Може би трябва да подходим малко по-различно в сегашните времена - да не диференцираме по строг начин образованието и науката, а да се опитаме да ги гледаме като интердисциплинарно или екстраординарно начинание, което трябва да даде на индивида освен добро образование, като информация и знания, но трябва да му даде и усещане за изкуството като такова, защото човешкият живот неминуемо е свързан с това. Да, наистина младите хора обичайно не присъстват на такива събития. Може би тези хора, които играят ролята на комуникатори, връзката между общността и създателя на съответното нещо като картини, книги, стихотворение или музикално произведение, трябва да създадат онези условия, които да доближат общностите една до друга. Очевидно се наблюдава едно разделение между по-възрастните хора и най-младите, които отсъстват от подобни събития. Много радостно ще бъде, ако всички тези институции, които имат важна образователна и възпитателна роля, насърчат тези хора да присъстват или да се докосват по един или друг начин до тези произведения на изкуството. Да, съществува такъв проблем на общността, различия в поведенческите модели и може би пропуски в образователния и възпитателен процес, които неминуемо се отразяват след години и днес ние ставаме свидетели на всичко това."

*Доброто възпитание е най-доброто наследство - арменска поговорка.

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45

Ани Арутюнян: Желая на всички видинчани повече мъдрост, обич и добрина

Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..

публикувано на 24.12.24 в 11:34

Андрей Вълчев: Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година

Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..

публикувано на 24.12.24 в 11:22

Петър Петров: Изпращаме година на политическо пренареждане

2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..

публикувано на 24.12.24 в 11:09

Любен Иванов: Ще успеем да постигнем необходимия за България компромис

Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..

публикувано на 24.12.24 в 11:05

Росица Кирова: Надявам се Новата година да ни донесе стабилност

Политическото безвремие силно ограничава развитието на страната през последните години. Това заяви народният представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова . Тя направи равносметка за свършеното и за изпуснатите възможности през изтичащата година: "Ще си плащаме цената на това, което преживяхме през последните три години с липсата на някакъв..

публикувано на 24.12.24 в 11:01