Доц. Стойчо Стойчев: Нападките към кабинета консолидират управляващото мнозинство

"Управляващата коалиция е изправена пред необходимостта да има един глас. Към момента виждам някакви наченки това да се компенсира, защото, за разлика от предишни опити, политическото лидерство на партиите от мнозинството е все по-сдържано в своите изказвания и оценки. Не се появяват много, не говорят, напротив говори министър-председателят Николай Денков и така би трябвало да бъде в едно общо управление - да има един глас, който да казва "ние ще направим това, ние ще направим онова..." В противен случай става разнобой на мнения, какъвто имаше в първия месец от управлението, когато всеки се изказваше по всякакъв повод. Сега наблюдаваме едно мълчание, което е здравословно, за да няма именно такъв разнобой. Когато президентът с един глас атакува, е хубаво да е ясно кой стои на отсрещната страна. Към момента това е министър-председателят и така е редно. Разбира се, той говори от името и с подкрепата на управляващото мнозинство, т.е. нещата, които той казва, не са негова собствена приумица, а са позиции, зад които ще застанат и партиите от управляващото мнозинство, когато се потърси подобна подкрепа в парламента. Това прави и едно правителство по-ефективно. Ако стратегията е лицето на управлението да бъде Николай Денков, в това няма абсолютно нищо лошо и разнобоите ще бъдат доста бързо преодолени в кратко бъдеще. Хубаво е, че има поне опити за компенсиране на предишни недостатъци в коалиционното управление на страната. От политологична гледна точка България така или иначе, поради избирателната си система, е обречена на коалиционно управление. Вече добре научихме, че думата коалиция не е мръсна дума, не е нещо лошо задължително, не означава далавера или някакъв заговор за кражби и схеми, напротив коалиционното управление означава максимално включване на различни конфликти на интереси, защото виждате, че българското общество далеч не е единодушно по ключови проблеми. Хубаво е всички тези интереси да бъдат инкорпорирани, а в парламентарна република могат да бъдат инкорпорирани единствено с коалиционно управление. Оттам насетне идва въпросът с фрагментацията и с това как едно такова коалиционно управление може да говори като един човек и тук е ролята на министър-председателя като координатор на тези процеси. И когато министър-председателят не е и председател на най-голямата парламентарна група, а както е в случая - един от многото политици и по-скоро технократ, тогава нещата стават и още по-добре, защото този човек вместо да упражнява натиск и контрол през призмата на добруването му на поста партиен председател, той по-скоро мисли за кабинета и за цялостното му представяне. Това го прави доста по-адекватен в такива ситуации, в каквото се намираме в момента, когато трябва да се отстояват позиции срещу силен противник. Президентът Радев по отношение на своята популярност неминуемо е силен противник. Казвам противник, а не враг, защото ми се иска да вярвам, че в българската институционална структура врагове не съществуват. Дали е така, е друг въпрос."