Доц. Стойчо Стойчев: Нападките към кабинета консолидират управляващото мнозинство

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 22 август 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Кабинетът използва всеки свой провал, за да заграби още от властта." Това заяви от връх Шипка в коментар за актуалната политическа обстановка държавният глава Румен Радев. Президентът подчерта, че не възнамерява да свиква Консултативния съвет по национална сигурност след убийството на Алексей Петров. Той изрази несъгласието си с предложението за промяна на националния празник, както и за смяната на назначения от него главен секретар на МВР Петър Тодоров.

"Истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники", написа в отговор съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков.

Той коментира и възраженията срещу предложението за промени в Конституцията, предвиждащо националният празник да бъде променен от 3 март на 24 май. Според него псевдонационализмът е взел на мушка тази тема като лесна мишена за популизъм.

От партия ГЕРБ заявиха, че: "Демокрация не може да се защитава с лицемерие, нито държавност може да се пази с разделение и с постоянно вдигнат юмрук!".

"Алексей Петров няма нищо общо със сформирането на кабинета", категоричен бе премиерът Николай Денков.

"Аз не смятам, че нападките на президента Радев са функция на убийството от миналата седмица. Просто различията на президента с вижданията на управляващото мнозинство за това в каква посока да се развива страната са фундаментални. Неговата критика, нападки, отношение са като цяло са свързани с политическата линия, която той отстояваше в периода на неговото управление чрез служебни кабинети и ревизията на тази политическа линия от настоящото управляващо мнозинство. Това са нормални процеси, аз не виждам нищо притеснително нито в реториката на президента, нито в конфронтацията, в който той се ангажира с кабинета и подкрепящите го партии. Наблюдавали сме подобен тип сблъсъци и преди, включително подобен тип сблъсъци между настоящия президент и предишни управляващи мнозинства. Като цяло той се чувства комфортно тогава, когато управляват негови кабинети, а в останалата част от времето е критично настроен към управляващите партии, в което няма нищо лошо, това е част от демократичния процес. Важното е да се знае обаче, че правомощията на президента по отношение на формирането на политики, на носенето на политическа отговорност за тях, е изключително минимално. Голямо изключение беше извънредната ситуация, в която страната се намираше в продължение на около три години. Но този процес приключи и би трябвало ние, като граждани, а и президентът, да свикнем с това, че извънредната ситуация приключи и оттук нататък парламентарната република има други механизми, по които се формира държавното управление и ролята на президента е да бъде коректив, като използва високата трибуна, на която е застанал и публичното влияние, на което се радва като президент, да задава въпроси, да коментира. Това е неговата работа", каза в "Посоките на делника" доц. д-р Стойчо Стойчев от катедрата по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Възможно е Румен Радев отново да подготвя политически проект, коментира още политологът.

"Той реализира вече един политически проект - "Продължаваме промяната". Не го е отричал. Остана разочарован от този първи опит. Дали ще направи втори опит и по какъв начин ще го реализира, също е много интересно. Имаше хипотеза, която тръгна от записа на "Продължаваме промяната", че за предстоящите местни избори "президентът натиска отделни кметове по места да правят общи действия". Ще видим съвсем скоро колко от действащите кметове на ГЕРБ и други партии ще се явят като независими, каква ще бъде тяхната подкрепа. Това би могло да ни ориентира какви ще бъдат амбициите на президента. Разбира се, той продължава да отрича всякакви намерения да се включва в партийната политика, но не отрича амбицията си да бъде политически фактор в държавата, многократно надхвърлящ правомощията, които по конституция има предписани - да определя политически курсове на страната и т.н., все неща, които той не би могъл да изпълнява, тъй като не подлежи на съответния демократичен контрол, на какъвто подлежи едно парламентарно мнозинство. Президентът не дава никакви обяснения, не се и очаква от него да дава обяснения за своите решения, той не подлежи на политически контрол, докато кабинетът в парламентарната република подлежи на парламентарен контрол, на вотове на доверие и недоверие и т.н., все неща, които допълват инструментите, с които гражданите могат да оказват натиск върху управляващите. Гражданите сами по себе си не могат никакъв натиск или контрол да осъществят по отношение на президента. Веднъж избран, той изпълнява своя 5-годишен мандат и единствената санкция, която може да му бъде наложена от гражданите, е да не бъде преизбран за втори мандат. А той вече е преизбран, което означава абсолютно безконтролно поведение, което се ограничава единствено от границите, които сам президентът си наложи. А може да не си наложи никакви граници на поведение. Има една екстремна процедура по неговото отстраняване, но тя в нашата практика досега не е сработвала, пък и като цяло е замислена за президентски режими, а не за парламентарни републики с президентска форма на управление, тъй като в система като нашата президентът наистина е абсолютно отстранен от упражняването на изпълнителна власт - такъв е смисълът на парламентарната република."

Според Стойчо Стойчев президентът има вина за разединяването на обществото по темата кой да бъде националният ни празник.

"За смяна на националния празник се говори отдавна, за демонтажа и преместването на Паметника на съветската армия от центъра на София се говори отдавна, за ограничаване на президентските правомощия в назначенията на шефове на служби също отдавна се говори. Досега тези предложения не са срещали необходимото мнозинство и подкрепа, за да бъдат реализирани. За да се стигне до настоящия момент, в който почти се са реализирали, това означава, че президентът в последните три години изключително много предпоставки е дал и с външнополитическите си уклони към Русия, и с поведението си, и с цялата си реторика, и с управлението на кабинетите си, че тези неща в момента да излязат като приоритетни и да тръгнат да бъдат решавани. Самият той успя да обедини и да мобилизира "Продължаваме промяната" и ГЕРБ. Не толкова някакви там задкулисни фактори, колкото самият той като техен противник, общ враг, ако щете. Пред перспективата да продължава той да управлява, тези хора се събраха, независимо какви са им били отношенията преди това. Пред перспективата неговите управления да се върнат, те продължават да бъдат сплотени и още по-сплотени ще бъдат в следващите месеци и години. Така че за всички тези неща и за цялата полемика, която се говори от клакьорите на президента, е виновен единствено и само той."

Атаките към правителството от опозицията и от президента действат консолидиращо на управляващото мнозинство.

"Действат консолидиращо, защото те показват една алтернатива, която не е много приемлива. Освен това е ясно, че в парламента силите, които подкрепят в момента възгледите на президента, включително и тези, които са уж в конфликт с него (говоря за Корнелия Нинова, която винаги критикува президента и го обвинява в какво ли не, а пък съдържателно подкрепя неговите политики и виждания), съвкупно тези партии ИТН, "Възраждане" и БСП съставляват малко под 28% от действителните гласове на последните парламентарни избори. Останалата част от гласоподавателите са гласували за партии, които категорично се дистанцират от нещата, което президентът говори и които имаше намерение да реализира. Става въпрос за едно доста голямо съотношение в полза на алтернативната позиция. Тази алтернативна позиция, в тази си консолидирана форма, съставлява мнозинство, с което президентът трудно би могъл да се справи, независимо какви похвати се опитва да използва."

Основният сблъсък на българската политическа сцена в момента е "Изток - Запад", коментира още анализаторът.

"В условия на такъв геостратегически конфликт, в който се намираме в момента, няма как да бъде другояче. Банално е да кажа, че в България винаги става въпрос за геополитика и геостратегия, сблъсъци на велики сили и чужди интереси, но в крайна сметка обективният интерес на България е просперирането на Европейския съюз, тъй като ние сме до голяма степен интегрирани икономически и политически в този блок. Всякакви стратегии на външни сили или вътрешни сили, които им помагат, да компрометират Европейския съюз, да му навредят в някаква степен или в някаква форма, са пряка заплаха за нас, за нашето бъдеще и за нашата национална сигурност. Независимо кой какви симпатии има и какви сантименти към кого има, обективният ни интерес винаги е бил блоковата структура, в която ние членуваме, да се развива добре. Преди 10 ноември това беше Варшавският договор, в момента е ЕС. Ние след годините на Втората световна война винаги сме били неизменна част от някаква блокова структура. Просто преди бяхме в другата блокова структура, която сега ни е обявила за враг. Не България е обявила Русия за неприятелска страна, а напротив Русия обяви България за неприятелска страна, което предопределя и редица мерки, които Русия може да предприеме най-легитимно според нейните уставни документи по отношение на България. Когато някой те е обявил за враг и ти мисли злото, ти да му се хилиш раболепно от разни паметници и да му се кланяш до земята, е меко казано налудно."

Правилна е стратегията на лидерите на управляващото мнозинство в тази ситуация да не говорят излишно и разнопосочно, смята Стойчо Стойчев.

"Управляващата коалиция е изправена пред необходимостта да има един глас. Към момента виждам някакви наченки това да се компенсира, защото, за разлика от предишни опити, политическото лидерство на партиите от мнозинството е все по-сдържано в своите изказвания и оценки. Не се появяват много, не говорят, напротив говори министър-председателят Николай Денков и така би трябвало да бъде в едно общо управление - да има един глас, който да казва "ние ще направим това, ние ще направим онова..." В противен случай става разнобой на мнения, какъвто имаше в първия месец от управлението, когато всеки се изказваше по всякакъв повод. Сега наблюдаваме едно мълчание, което е здравословно, за да няма именно такъв разнобой. Когато президентът с един глас атакува, е хубаво да е ясно кой стои на отсрещната страна. Към момента това е министър-председателят и така е редно. Разбира се, той говори от името и с подкрепата на управляващото мнозинство, т.е. нещата, които той казва, не са негова собствена приумица, а са позиции, зад които ще застанат и партиите от управляващото мнозинство, когато се потърси подобна подкрепа в парламента. Това прави и едно правителство по-ефективно. Ако стратегията е лицето на управлението да бъде Николай Денков, в това няма абсолютно нищо лошо и разнобоите ще бъдат доста бързо преодолени в кратко бъдеще. Хубаво е, че има поне опити за компенсиране на предишни недостатъци в коалиционното управление на страната. От политологична гледна точка България така или иначе, поради избирателната си система, е обречена на коалиционно управление. Вече добре научихме, че думата коалиция не е мръсна дума, не е нещо лошо задължително, не означава далавера или някакъв заговор за кражби и схеми, напротив коалиционното управление означава максимално включване на различни конфликти на интереси, защото виждате, че българското общество далеч не е единодушно по ключови проблеми. Хубаво е всички тези интереси да бъдат инкорпорирани, а в парламентарна република могат да бъдат инкорпорирани единствено с коалиционно управление. Оттам насетне идва въпросът с фрагментацията и с това как едно такова коалиционно управление може да говори като един човек и тук е ролята на министър-председателя като координатор на тези процеси. И когато министър-председателят не е и председател на най-голямата парламентарна група, а както е в случая - един от многото политици и по-скоро технократ, тогава нещата стават и още по-добре, защото този човек вместо да упражнява натиск и контрол през призмата на добруването му на поста партиен председател, той по-скоро мисли за кабинета и за цялостното му представяне. Това го прави доста по-адекватен в такива ситуации, в каквото се намираме в момента, когато трябва да се отстояват позиции срещу силен противник. Президентът Радев по отношение на своята популярност неминуемо е силен противник. Казвам противник, а не враг, защото ми се иска да вярвам, че в българската институционална структура врагове не съществуват. Дали е така, е друг въпрос."

Според преподавателя по политология Стойчо Стойчев политическата обстановка у нас в момента е доста спокойна.

"На фона на турбуленциите, които наблюдавахме от 2020 година насам, в момента политическата обстановка е изключително спокойна. Имаше опити за протести, имаше опити за някакъв вид дестабилизация и напрежение, но те не доведоха до нищо съществено. Няма и как да бъде иначе, защото политическите партии, които са способни на дълготрайни политически протести, които да дестабилизират страната, всъщност са част от управляващото мнозинство. Трудно можем да очакваме БСП или "Възраждане" да организират протести с продължителност, мащабност и натиск, на каквито е способна "Демократична България". И това е много важен фактор, когато се очаква натиск отвън или от улицата, който да доведе до някаква анормалност, да притиска правителството да подаде оставка и т.н. Тези неща са трудноизпълними в настоящата конфигурация."

Повече по темата и дали предстоящите местни избори ще доведат до раздор в управляващото мнозинство - чуйте в прикачения звуков файл.