Оценка за дисциплина в училище: Належаща или крайна е мярката?

"Това, което изразихме и с позицията си като организация е силното ни притеснение по точката не само за оценките за дисциплина, а и за това предложение, да се ограничи комуникацията между семейството и училището, защото всъщност всички добри и работещи практики, навсякъде по света, както и в България са точно в обратната посока и то точно в тази, в която училището и семейството са заедно... Да, пред образованието ни и пред училището ни седят изключително много проблеми. Със сигурност училището има нужда от още повече експертиза, от още ресурс, от още хора, от това то да не бъде самотно в това, когато има казуси да ги разрешаваме и затова от години се застъпваме в това да има подкрепящи услуги, достъпност, възможност в едно училище да има повече психолози, паралелките да бъдат с по-малко деца... Вместо наказания, можем да учим децата на социално-емоционални умения, да развиват този вид отношения помежду си, вместо отново да заговаряме по темата как е по-лесно да ги накажем и че това ще реши някак си проблема. За нас това е една много сериозна разделителна линия, която не спира да върви и не виждаме до какво води и каква е дългосрочната цел... Аз досега не съм видяла на дете, което е системно наказвано, да има някакъв положителен ефект, но съм виждала много случаи, в които, когато към едно дете се подходи с разбиране, то разбира грешката си, продължава напред и разбира защо го е направило, защото не всичко е грешка. Понякога наистина си се чувствал по някакъв конкретен начин и това е последвало и в поведението ти. Но би трябвало децата да са тези, които не бива да са наказвани, а биват подкрепени, за да израснат по един друг начин."