Теодор Димокенчев: Моментът за фундаментални промени отмина

Близо 70 % е неодобрението за работата на правителството, което управлява официално от над 100 дни. 

През септември се повишава делът на смятащите предсрочни парламентарни избори за необходими, отчитат от изследователския център Тренд. 

Вариант ли е по-ранната ротация на премиера? Ще има ли промяна в политическата картина, ако протестите продължат? 

В навечерието на местния вот дискутираме състоянието на политическия живот в страната с Теодор Димокенчев, юрист и автор в дясната платформа Консерваторь.

Радио ВИДИН: Вече около 105 дни, ако не греша, имаме редовен кабинет. Получи ли обществото това, на което се надяваше, когато се искаше постоянно правителство?

"Мисля, че го получи. Ако добре си спомням, ние точно това си говорихме в едно от предните ми участия: че най-естествената коалиция в България е тази, която виждаме в момента, включително ДПС. Това са евроатлантическите сили. Сегашната коалиция устройва както достатъчно интереси вътре в страната, така и нашите геополитически съюзници. В условията на война в крайна сметка е разбираемо страната, която е против агресора, да има някакъв превес вътре и във вътрешната политика. Другият момент е, че големите опоненти от миналото, а именно ПП-ДБ срещу ГЕРБ и ДПС, очевидно намериха някакъв компромис и дори Бойко Борисов вече говори за това, че това не е некоалиция, а си е нормална коалиция, в която участва и ДПС. Разбира се, Борисов може да си позволи да говори доста неща, защото той за пореден път успя да си уреди доста удобна позиция, в която е с един крак вътре в коалицията, но не носи основната отговорност за това правителство и при едно по-сериозно подхлъзване от ПП-ДБ би могъл и да се обърне срещу тях. Балансът е постигнат и мисля, че такава трудна коалиция е възможно да изкара доста дълго, тъй като много интереси са преплетени, никой няма в момента полза от това да взриви цялото нещо и да влезем пак в спиралата на протести и контрапротести и всички тези театрални изпълнения, които гледахме 2-3 години".

Радио ВИДИН: Според мен един от открояващите се моменти в сегашното управление е именно Борисов: неговото държание. Умело, по традиционния си начин, се позиционира тактически. На моменти звучи като възрастния в стаята, като гласа на разума. Но пък сякаш осъзнава, че въпреки всичко, този кабинет все още е някак непопулярен, гледа да се дистанцира, изобщо не иска да се ангажира с него.

"Той точно това прави. Въпросът е, че в момента все още се водят битки за овладяване на икономическите интереси, така решават се определени конфликти вътре в икономиката, затова виждаме сега и протести на едрите зърнопроизводители, които получават доста голяма част от субсидиите в земеделието. Това са въпроси, които са критични за всяко едно управление, да може да постави под контрол икономическите интереси, да се разберат, както се казва на прост език, как ще се действа занапред, как ще се разпределят паричните потоци... Борисов, разбира се, тук вече гадая, може би страничната му позиция е отчасти уговорка между тях, все пак основните му опоненти от Демократична България, които години наред говориха срещу него, както и по-новите от Продължаваме промяната, на които основната им теза беше, че ще изметат Бойко Борисов, може би част от уговорката им, за да бъдат в коалиция, е да спрат с това говорене, да спрат с натиска върху него. Ако има някакви реални корупционни схеми в неговото минало, да не ги разглеждат. Това може би е цената, която той трябва да плати. Да стои отстрани и да коментира, но да не се намесва толкова активно. А за ролята на порасналия в стаята? Това е позиция, която поначало ГЕРБ зае, когато започнаха протестите срещу тях. Това е правилната позиция, която те трябва да заемат. Тя в момента им изплаща дивиденти. Въпреки цирковете, които гледахме от тази част от обществото, която протестира за щяло и нещяло, както и прилежащите им медии, всъщност Борисов отново е във властта, макар и с един крак, така че за него това е победа".

Радио ВИДИН: Голяма част от анализаторите са на мнение, че е от изключителна важност най-сетне да бъде подписано прословутото коалиционно споразумение между ГЕРБ и ПП. Един такъв документ ще донесе ли съществена разлика?

"Този предмет е напълно безсмислен, особено в нашите политически реалности, където всички закони и политики се правят на ишлеме. Дори да се подпише един такъв документ, той ще бъде просто заглавието на деня, след това всички ще забравят за него, включително подписалите го, ще продължат да творят политика на база какво е необходимо в настоящия ден, а не на база какви цели са си поставили. Това е фундаментален проблем в българското общество, че на нас дългосрочното планиране ни куца. Гори се от пожар на пожар, няма ясна представа как дългосрочно да се изгради реална устойчивост, не тази стабилност, за която ГЕРБ говорят, а която е по-скоро ефимерна, но реално да имаме някаква стратегия за държавата как да се развива, как да се решат проблемите. Не, тук всичко е така - гасят се пожари, скача се от един пожар на друг. От ден за ден стават нещата. Такива документи са някакъв много краткосрочен PR, който е изключително безсмислен".

Радио ВИДИН: Ако направим поглед към социологическите проучвания, с цялата им условност - някои ги смятат за грешни, макар че впечатленията ми са, че дават прилична насока, но според Тренд се задълбочава разлика между двата основни политически блока. Вече се забелязва по-голямо доверие в ГЕРБ, по-голям отлив в ПП. Това закономерно ли е?

"Напълно закономерно е. Пак да спомена позицията на ГЕРБ, че те са възрастният в стаята. Те се позиционираха още преди години по такъв начин, че са готови да работят с всеки, стига да има конструктивно управление. Докато позиционирането на ПП беше, че са анти-ГЕРБ партията. Също на Демократична България, но те са показали нравствена гъвкавост през годините и способност да се преобличат при най-малкото подухване на вятъра. Тъй като това е била позицията на коалицията ПП-ДБ, те в момента обаче правят обратното на това, което са заявили. Не си спазват думата. Хората, които са гласували за тях основно заради тези послания, а не защото са твърдо ядро или фанатизирани членове или просто роднини на тези политици, така по-меката част от техните гласоподаватели виждат в това им поведение по-скоро отстъпление от заявеното. Ако това е бил протестен вот срещу ГЕРБ, нормално е при една коалиция с ГЕРБ и при незадоволително представяне на коалицията, тези гласове да отидат в друга партия, която е извън настоящата коалиция. За позицията на ГЕРБ - тя не е нещо различно от позицията им в предишните години. При тях малко варира подкрепата, но ГЕРБ твърдо се движи между 20-25 % от подкрепата на гласоподавателите. Те са един много стабилен играч, по подобен начин, по който са и ДПС. Колкото по-дълго продължава коалицията, толкова повече ще се задълбочава тази разлика. Разбира се, в голяма степен зависи от това какви гафове допускат управляващите, възможно е при изостряне на конфликта с Русия да има прилив на гласове към всички тези партии от коалицията в противовес на вижданата за проруска Възраждане, така че нямаме кристална топка, но социологическите проучвания дават някаква идея накъде се движи обществото. Да, не предвиждат бъдещето, но можем да имаме представа на момента как вървят нещата. За мен е напълно закономерно това, което се случва в момента".

Радио ВИДИН: Големият проблем на този исторически компромис, който според мен направиха българските демократи, ако можем да ги определим като такива, не е че беше сглобена тази коалиция. По-скоро всеобщ проблем на политическата сцена: че нашите родните политици не знаят как да се обърнат към населението, как да обяснят конкретни причини, да изложат тезата си. Минаха три месеца, но аз така и не чух защо сглобката беше създадена.

"Може би няма нужда, защото хората, които ще ги чуват, до голяма степен са партийните активисти. Все пак всички виждат на изборите колко незаинтересована от политиката е голяма част от населението в България. На кого те действително трябва да говорят, за да бъдат чути? Ако няма кой да те чуе, няма защо да говориш с него. Аз, знаете, не съм особен почитател на демократичния процес с всичките му негативи. Въпросът е да не издигаме на пиедестал населението, тъй като то е показало, че просто не иска да участва в политическия процес. Щом голяма част от населението не иска да участва в политическия процес, защо трябва върхушката изобщо да се опитва да му говори? Напротив, това е едно естествено така неформално изменение на демокрацията в България, така че елитите всъщност да си дават битка един на друг, вместо да има някакво реално взаимодействие с народните маси, просто защото народните маси са пасивни. В момента, в който народът се самоорганизира повече, има натиск отдолу за определени политики в по-голяма степен, от която виждаме сега, в този момент политиците ще започнат да говорят повече на народа. Но докато народът е незаинтересуван, би трябвало да очакваме нещо такова. Аз на тяхно място бих правил абсолютно същото. Няма защо да се допитваш до някой, който е напълно нерелевантен за нещата, които ще правиш".

Радио ВИДИН: Тренд посочват, че процентът на хората, които са критични към сегашния кабинет, които имат отрицателна оценка, е около 70 %. В момента виждаме и протестна вълна. Има ли шанс ротацията да се осъществи по-рано от предвиденото, ако протестите се задълбочат и ако ГЕРБ спечелят местните избори в по-голямата част от страната?

"Мисля, че стигне ли се до такова напрежение, че да се наложи по-ранна ротация, по-скоро ще видим разпада на това правителство. Защо ПП-ДБ биха дали властта, освен ако нямат толкова силен натиск, че да се разпадне цялата коалиция? Не виждам такъв вариант. Пак казвам, за мен те са достигнали деликатен баланс различните коалиционни партньори и не мисля, че би издържала конструкцията някакви вътрешни търкания от типа "дайте по-рано да се ротираме". Започнат ли такива дискусии, стават много взривоопасно. По-скоро ще се стигне до разпад на коалицията. Неутрално погледнато на този етап мисля, че нямаме нужда от такова нещо. Мисля, че от гледна точка на коалицията нещата вървят добре. Задържат се на власт, овладяват необходимите механизми за управление на държавата. Имат силна медийна подкрепа. Силна подкрепа от, цитирам, посолствата. Не мисля, че се налага какъвто и да е ремонт на тази конструкция".

Радио ВИДИН: В навечерието сме на изборите за местна власт. Аз си мисля, че в момента няма партия на хоризонта, която да е на вълната на надеждите и очакванията на хората, която да обещава голяма промяна. Не очаквам тези избори да донесат мащабна промяна.

"Мисля, че интересното в тези избори е единствено как ще се развие в София, защото ГЕРБ доста тихичко подхожда към нещата. Очаква се всеки ден да обявят своя кандидат, но на мен ми се струва, че харизват София на коалиционните партньори, така "синя София" на наследника на държавна сигурност ще бъде харизана. В останалата част на страната ще видим как ГЕРБ и ДПС си разпределят типичните за тях области, кметства и т.н. Единствено на мен лично ми е интересна в тези избори. Не би довело това до някаква фундаментална промяна. Аз не мисля, че и България има нужда в момента от фундаментална промяна. Има нужда от дългосрочно мислене, от постепенни реформи, които са реални. Това е по-важно. Стига сме искали революции през две години. Те до нищо хубаво не водят. Моментът отмина най-малко за по-фундаментални промени. Беше изпуснат, разбира се, защото тази т.нар революция беше само театро за улицата. Както виждаме, плеснаха с ръце, прегърнаха се и се целунаха старите така най-черни врагове. Ако успеят нещо по-дългосрочно за страната, това би било добре за всички".

Радио ВИДИН: Споменавайки фундаменталните промени, от които ние се нуждаем, лично според мен една от най-важните стъпки трябва да е за войната по пътищата. Иска ми се по-сериозно да се погледне върху този проблем.

"Проблемът с всякакво правоприлагане в България не е, че законите не стават, а проблемът е в хората. Зад прилагането на всеки закон стоят човешки действия. Проблемът е, че когато в България се приемат някакви правила, дори да не са законови, дори съседите във входа да сте се разбрали нещо, първият момент, в който някой трябва да бъде наказан за провинение, всички дават назад. Никой не иска да поеме отговорност да наложи правилата, а от друга страна, част от хората искат да имат вратичка, когато те се провинят, а от трета страна - просто заради духовната корупция на голяма част от българите. Не е проблемът законът, проблемът е прилагането му. Колкото и да променяш закона, ако не започнеш да го прилагаш както трябва, така безпардонно, без изключения, то няма смисъл от този закон. Проблемът е, че шефове на РПУ, полицаи, карат със 120 км, както се видя в Пловдив наскоро, и че тези хора, които уж трябва да прилагат законите, те дават съответния пример. Проблемът е, че някои са безнаказани, съответно някои други виждат пример от това и решават, че и те могат да бъдат безнаказани. Докато няма сериозно налагане на наказания, няма и да се промени нищо. Колкото и да е силна либералната пропаганда, хората не се променят с обучения и с хубави приказки, повечето сериозни промени, които настъпват в обществото, са със сериозно прилагане на закони, със сериозна репресия, със сериозни наказания, които показват на останалата част от обществото, че такова поведение няма да се толерира. Това са основни неща в наказателното право. За съжаление, като много други неща и тук сме копирали, преписали от Запада, но в приложението на преписаното доста не се получават нещата".

Радио ВИДИН: С какви впечатления оставате за ролята на Делян Пеевски в сегашното управление? На моменти се явява нещо като официален говорител на правителството. Все повече се ангажира по най-сериозните теми на деня. Иначе една противоречива фигура, но определено незаобиколим фактор.

"Ще отговоря по следния начин: г-н Пеевски е един успял мъж на средна възраст, който заема полагащото му се място в българската политика със съответните коалиционни партньори, които никога не са говорили лоши неща срещу него и не са го демонизирали. Най-нормалното нещо е да се прегърнат и той да върши тази функция, която върши в момента. Това беше саркастичен отговор за хората, които не са разбрали".

Радио ВИДИН: Сегашният премиер на моменти ми изглежда като събирателен образ на качествения политик: диалогичен, разбран, умерен, със сигурност по-адекватен в ролята си от Кирил Петков. Онзи ден обаче допусна голяма грешка, използвайки определението терористи. Три месеца по-късно как оценявате поведението на акад. Денков?

"За мен лично той е премиер, който бихме искали да имаме по принцип, чисто като тип човек, като образ. Не мисля, че тази грешка, която допусна, е фатална. В крайна сметка всеки политик казва някоя глупост от време на време. Минава и заминава обикновено. Той се държи определено на ниво. Много е представителен. Говори като нормален човек. Въпросът е, доколко реално неговата воля се изпълнява? Това винаги е големият въпрос при тези коалиционни фигури, които уж не са партийни. Въпросът е, доколко той не изпълнява просто инструкции и доколко работи иначе за страната? Иначе е ясно, че той работи в силна евроатлантическа насоченост, следва начертаната линия на евроатлантическата коалиция, така че нищо изненадващо. Наистина след Бойко Борисов, след Кирил Петков, той е едно връщане към наистина модерна и адекватна фигура, която човек би харесал. Който и да е решил да го избере, мисля че е добър избор. Като тип човек, като представителност е точно това, което се очаква от един държавен глава".

Радио ВИДИН: Напоследък като че ли този открит сблъсък между Румен Радев и водещите партии някак заглъхна.

"Действително е така. Това също сме обсъждали: когато се сглоби тази коалиция, единствените врагове, които ще останат, са Възраждане и президентът. Вторият до голяма степен е туширан, тъй като чрез законодателни промени се опитват да го обеззъбят още повече, отколкото е и сега. Той е един враг химера. Така или иначе президентът няма много реална тежест в политиката. Да, може да ползва медиите, да прави някои назначения, но дори без да се правят законодателни промени - едно правилно овладяване на лостовете на властта от правителството няма да позволи на президента да упражнява реално кой знае каква власт. Тези нападки срещу него, че е проводник на руско влияние, това са по-скоро дъвки за медийна консумация. Както сме говорили и преди, всяка власт има нужда от враг, защото врагът мобилизира най-много. Врагът и страхът мобилизират най-много населението. Дори в най-спокойното време да живеем, властта ще си намери някой враг, който да демонизира и с който да се бори. Така работят човешките отношения. С Възраждане еквивалентно е разсъждението ми. Мисля, че те просто нямат шанс чисто математически да направят правителство, дори да продължат да растат. Всички са наясно, че дори да има проруски настроения в гласоподавателите на Възраждане или в лидерството на партията, то в голяма степен е по-скоро за медийна консумация, отколкото реално Възраждане да има шанс да обърне геополитическия курс на България. Това са дъвки за вътрешна употреба".

Радио ВИДИН: В проучването на Тренд откроих нещо притеснително, което по-скоро се налага като засилваща се тенденция. Според агенцията намалява делът на гражданите, които биха участвали в предстоящи избори. Сякаш народът все по-слабо е ангажиран с тези процеси.

"Разбира се, защото обикновеният човек не вижда връзка между политиката и неговото лично добруване. В голяма степен и с право, тъй като знаем, че българската и местна, и централна власт, не е особено откликващата на реалните нужди на хората. Този процес е двупосочен: когато гласоподавателите виждат, че нещо не зависи от тяхното гласуване, спират да гласуват. Съответно, когато няма натиск отдолу, върхушката продължава да прави каквото си иска и няма стимул да адресира по някакъв начин нуждите на населението. За да се промени това, трябва съвсем различна визия за България - дългосрочно планиране, промяна на политическия модел. Иначе не мисля, че има корелация между активността на населението в изборите и качеството на управлението. Това не е някакъв сериозен проблем за България. Проблемът за България няма да се реши, ако задължим утре всички да гласуват. Резултатите ще бъдат подобни, но няма да има реална промяна политическа. Няма значение".