Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политиката на натрупване на дефицити е вредна, но партиите имат политическа полза от нея

Михаил Кръстев: От управляващите партии не можем да очакваме консервативен бюджет

Приходната част на тазгодишния бюджет не се осъществява по начина, по който МФ очаква

Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

Бюджетът за 2024 година, чието обсъждане беше отложено за след изборите на 29 октомври, ще бъде съобразен с правителствената програма. Новината съобщи министърът на финансите Асен Василев.

Нов държавен дълг и ниска събираемост на данъци са неприемливи за управляващите, заяви Бойко Борисов, който определи ситуацията с управлението на финансите в държавата като обезпокояваща. Лидерът на ГЕРБ призова за консервативен бюджет.

Такъв ли ще бъде? Потърсихме за коментар икономиста Михаил Кръстев.

Радио ВИДИН: В последните няколко седмици Бойко Борисов призова финансовия министър за изготвянето на консервативен бюджет. Вече познавайки стила на един ляв икономист, какъвто е Асен Василев, какъв според Вас ще бъде следващият бюджет на страната?

"Между изготвянето на консервативен бюджет, за какъвто е призовал Бойко Борисов, и реалните параметри, по които той ще бъде изготвен, има много голяма разлика. Трябва да припомним, че именно ГЕРБ се противопоставят на консервативния подход за възстановяване на ставките на ДДС за всички сектори до тези отпреди пандемията. ГЕРБ също така се противопоставят на редица орязвания на разходи. Консервативният бюджет в крайна сметка не е политическо говорене, а е въпрос на сметка. Относно какъв ще бъде бюджетът за 2024 година: структурните промени, които са заложени във финансовата рамка, не могат да бъдат преодолени без промяна на нормативните актове. Голяма част от разходите, които натовариха бюджета през 2023 година, те продължават и през 2024. Има заложено увеличение, например, на пенсиите по швейцарското правило. Има, разбира се, очаквания за ново повишение на минималната работна заплата, тъй като стойността, която ще бъде от началото на следващата година, именно 50% от средната работна заплата, очакванията са, че средната работна заплата ще продължи да расте, съответно и минималната работна заплата, откъдето има още 40 социални плащания, с които тя е обвързана. За консервативен бюджет можем да говорим само чрез цялостно преосмисляне на финансовата рамка. Така както към момента подхождат управляващите партии от ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС - не можем да очакваме консервативен бюджет".

Радио ВИДИН: Ще бъде ли изтеглен дългът, с който Министерството на финансите иска да погаси заложения в бюджета за тази година дефицит от 3% от БВП?

"Важно е да уточним как България успява да емитира, да пласира дълг. Българската държава излиза чрез свои облигации на международните финансови пазари и се очаква инвеститорски интерес към тях, за да могат те да бъдат изкупени и съответно по този начин България да набави финансиране. Въпросът е доходността и лихвата, ако трябва на по-лек език да го преведем това. Лихвата на международните пазари в момента, която България би получила при емитирането на тези акции, е много неизгодна, тъй като ако преди сме емитирали дълг при лихва от 2-3 %, в момента на финансовите пазари тя е двойно по-висока. Ние дълг винаги можем да наберем, освен ако лихвата не е чак толкова висока, че просто финансовото министерство се откаже от емисията. Ние дълг винаги можем да наберем, въпросът е, на каква цена? Когато ние покриваме падеж по стар дълг, който е теглен при 2% доходност и в момента тя е над 5%, очевидно ние рефинансираме задълженията си при много по-неизгодни условия. Въпросът е, какъв е смисълът от това начинание? Ако е да се изливат пари в социални политики без добавена стойност, това води до дългова криза и съответно до държавен фалит в даден момент".

Радио ВИДИН: Многократно сте посочвали, че няма визия за по-дългосрочно развитие на българската икономика. Защо тя липсва?

"Защото политиката очевидно е по-важна от икономиката, продължава да бъде по-важна. В този порой от избори, който наблюдавахме през последните години, в крайна сметка начинът, по който те са конструирани, а именно общо взето всяка година да има изборен процес, независимо дали извънреден или редовен, не можем да очакваме здрав разум, защото се гонят други цели - трупане на електорални ползи. Иначе нито г-н Василев, Вие го определихте като ляв икономист, но аз не мисля, че той не осъзнава негативните ефекти от политиките, които предприема както правителството, в което той е финансов министър, така и предходните, също така в управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДБ-ПП и ДПС има достатъчно здравомислещи хора, които са напълно ясно с икономическите ползи и негативи от тези действия, но цената политическата за осъществяването на т.нар. правилни десни политики, е прекалено висока. Това е и причината те да не се осъществяват. В период на икономическа криза, дори вчера получихме потвърждение от германската Бундесбанк, че през третото тримесечие на 2023 година Германия ще има негативен растеж, т.е. те отново влизат технически в рецесия... ние не можем да очакваме, че политика на натрупване на дефицити е благотворна, напротив - тя е доста вредна. Въпреки това, политическата полза от нея е очевидна. Поради тази причина политическите партии едва ли ще прибегнат до някакви разумни действия".

Радио ВИДИН: Лятото, когато разговаряхме през юни, казахте, че отлагането на капиталовата програма ще доведе до още по-голям дефицит през 2024 година.

"Така е. Дефицитът между другото за 2023 година може да се окаже по-висок, отколкото управляващите се надяват, тъй като имаше ревизия от страна на статистиката, националната статистика, за това какъв е бил растежът през 2022 година. Съответно заложените норми през 2023 година също трябва да бъдат ревизирани. Капиталовата програма, особено по отношение на ангажиментите, които имаме по европейски програми, по плащания по Плана за възстановяване, трябва да бъдат извършени. Останалата част от капиталовата програма, свързана с инвестиции най-вече в инфраструктура, но не само, също в даден момент трябва да бъдат осъществени, колкото и да се отлагат, колкото и години да се отлагат, България трябва да осъществи тези инвестиции. Когато ние трупаме социални разходи и накрая те бъдат прибавени към инвестициите, които страната трябва да направи по капиталовата програма, в крайна сметка това води до натрупване на нов дефицит. Отлагането на този проблем за по-добри дни обикновено води до влошаване на проблема".

Радио ВИДИН: Асен Василев съобщи, че коледни добавки за пенсионерите няма да има.

"Няма такива, защото не са предвидени в бюджета. Много неща не са предвидени в бюджета и в крайна сметка приходната част не се осъществява по начина, по който се очаква, въпреки уверенията на финансовото министерство и най-вече на г-н Василев, че приходната част на бюджета е в ред. В крайна сметка данните показват друго, особено по отношение на събираемостта от ДДС, тъй като там заложените в бюджета за '23 година стойности значително надвишават събраното през '22 година - нещо, което не се реализира на практика към този момент. Ако трябва да го опростим максимално - няма достатъчно пари да се осъществяват допълнителни социални програми. Нещо повече - бюджетът на НОИ през последните години нарасна неимоверно заради повишението на пенсиите, особено тези, които вече при по-голяма основа дори и швейцарското правило се оказва пагубно за българския бюджет. Очакванията са, че дупката в НОИ, която към момента е над 10 милиарда, и тя би могла да бъде запълнена само чрез дотации от централния бюджет, ще продължи да расте заради индексациите на пенсиите през следващите години. Съответно можем да очакваме, че централният бюджет ще продължи да издържа пенсионната система по начин, по който не би трябвало да се случва, но в крайна сметка това се случва именно заради политическите решения, които последните няколко кабинета взеха".

Радио ВИДИН: Често политици призовават за по-висока събираемост на данъци и акцизи. Ниска ли е събираемостта, може ли да бъде по-успешна?

"Събираемостта в България не е ниска, събираемостта на данъци е доста висока, особено в сравнение с останалите европейски държави. Когато се говори за някакви мантри от това, че могат да се осигурят в бюджета допълнителни 5-10 милиарда от събираемост на данъци, трябва да се знае, че това е политическо говорене и откровена лъжа. НАП, независимо кой я управлява в последните години, виждаме че нивото на събираемост на данъците остава константно. Единственото увеличение идва от инфлационния индекс, тъй като е нормално, когато имаме много висока инфлация до 20 %, да очакваме и че събираемостта на средствата ще бъде повишено с поне този процент. Не можем да очакваме някаква магическа пръчка да повиши събираемостта на данъците. Когато говорим за конкретни случай, като този с Лукойл и начинът, по който се разигра политическата картина през последните няколко дни: тук говорим за извънредни данъци, тъй като претенциите на държавата по отношение на това, че компанията не е заплатила своите данъчни задължения, са относно т.нар. свръхпечалба, т.е. облагането на допълнителната печалба, която сравнена с 18-19-20-21 година, през 2022 година компанията е успяла да генерира. Останалата част от данъците на компанията са заплатени. Въпросът е, защо Приходната агенция не си е свършила работата по отношение на събираемостта, а не толкова как да се повиши общата събираемост на принципа на това, че българските компании, домакинства и физически лица не си плащат данъците... това не е така".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На Балканите или по-далеч - къде избират да почиват българите?

Последните данни на Националния статистически институт сочат, че през септември българите са направили почти 860 хиляди пътувания в чужбина - това е с над 5% повече спрямо миналата година. Гърция и Турция водят класацията. Само в Гърция са направили над 248 хиляди посещения, а в Турция - 236 хиляди. Следват Сърбия, Румъния и Германия...

публикувано на 04.11.24 в 15:30
 Минчо Николов, доктор по психология, проведе обучение във Видин.

Психолог: Приказкотерапията помага на децата да разбират емоциите си

В рубриката "Децата на фокус" ще обсъдим една тема, която става все по-интересна и полезна за децата - приказкотерапията . Ще говорим за това как тази терапия, която използва силата на приказките, може да помогне на децата да разберат и управляват емоциите си от най-ранна възраст. Връзката между четенето и емоционалното развитие е..

публикувано на 04.11.24 в 15:00

Подгответе автомобила за предстоящата зима

От 11-и до 15 ноември шофьорите ще могат да проверят напълно безплатно готовността на своя автомобил за зимата в пунктовете на Съюза на българските автомобилисти (СБА) във Видин и Белоградчик.  Прегледите са спомагателна част от традиционните полицейски операции и засилен контрол по пътищата - т.нар. акция "Зима". Тя ще протече в традиционните..

публикувано на 04.11.24 в 14:23

Лука Йоцов: Един по-малко познат будител от Северозапада

Днес си припомняме личността на проф. Лука Йоцов , който е родом от Враца . Поводът да ви разкажем за него е 145-годишнината от рождението му, която се навърши в края на миналия месец. За корените на неговото семейство научаваме от  Мая Антова от отдел "Нова история" към Регионалния исторически музей във Враца: "Той принадлежи от голямата..

публикувано на 04.11.24 в 14:00

Потребители получиха две сметки за ток заради промяна в отчитането

Слушатели сигнализираха в Радио ВИДИН, че за октомври са заплатили две сметки за ток.  Проверихме в анкета сред видинчани получили ли са две фактури за използваната електроенергия миналия месец и дали са информирани предварително за това: "Този месец съм платила две сметки за ток... Две платих... Не знам, не го плащам аз у дома... Получила съм..

публикувано на 04.11.24 в 13:00
Радослав Рачев

Заместник-председател на СИК дари възнаграждението си на видинската болница

Днес в рубриката "Похвали се, оплачи се" ще ви разкажем една история за доброто дело. Тя е за Радослав Рачев от Видин , който се занимава с декоративни бои и мазилки. Мъжът дари 315 лева, които е получил  като заместник-председател на Секционна избирателна комисия в село Макреш на последните избори, на детското отделение на  МБАЛ “Света Петка“ в..

публикувано на 04.11.24 в 12:00

В "Музикална зона" слушаме Джо Долан

 Джо Долaн е може би най-успешният ирландски певец, който четири десетилетия присъства с песните си в топ 10 на музикалните класации. Той добива световна популярност през 1969 година, когато застава начело на класациите в 14 страни по света с песента си "Make Me An Island".  Джо става много популярен в Ирландия и сред ирландските емигранти в други..

публикувано на 04.11.24 в 09:00