Експерт: Финансовата култура на българина не е много добра

31 октомври се отбелязва като Световен ден на спестовността. През 30-те години на XX век Денят на спестовността имал за цел да повиши финансовата култура на населението с цел набирането на все повече потенциални вложители в банките. През 1924 година в италианския град Милано бил основан Световен институт на спестовните банки. Няколко години по-късно на миналия век този ден бил отбелязан и в България. 

Днес 23% от българите нямат никакви спестявания за спешни и непредвидени ситуации, а 12% имат спестявания, които биха им стигнали за по-малко от месец, ако изгубят основния си източник на доходи. Това показват резултатите от проучване на Евробарометър относно финансовата грамотност на гражданите от Европейския съюз. 

Как спестяват и научени ли са да го правят попитахме видинчани в анкета: 

"Не мога да спестявам, защото съм пенсионерка. Взимам пенсия и от чужбина. Лишавам се от някои неща... Българинът е спестовен човек... Имам доверие в банките, мога да отделям настрани, лишавам се от неща, които не са ми необходими. Спестовността е традиция и начин в трудни моменти хората да оцеляват. Младите не спестяват, те инвестират в пътешествия, това е добра инвестиция... Може да се използват спестяванията и за образование, и за материални неща. Мисля, че съм спестовен, остават ми пари настрана... Не мога да спестявам с две деца, спестените си пари ще използвам за почивка..."

Темата за спестовността на българите коментира Милен Великов, експерт по човешки ресурси, който изследва и народопсихологията:

 

"Спестовността на българина я има, но не навсякъде, финансовата култура не е много добра... Може би затова всеки, който има свободен ресурс, инвестира в недвижима собственост, а не в акции, облигации и други... Имам наблюдения, че някои хора имат чувство за спестовност и обратното, че харчат повече, отколкото имат... Наблюдавам силно желание за потребителско поведение, живей тук и сега, да имаме всичко на момента, което е не особено продуктивно като нагласа..."