Навършват се 110 години от рождението на детския писател Асен Босев. Той е роден на 22.11.1913 г. в село Руска Бела, община Мездра. Учи в родното си село, гимназия във Враца, както и в Берковица, където завършва педагогическо училище. Известно време учителства в родния си край (1932-1936, село Руска Бела и село Синьо бърдо), после завършва право и дипломация в София (1942). Работи като журналист във в. ”Заря”. Сътрудничи на сп. „Росица” и в. „Детски глас”, сп. „Светулка”, „Детска радост” и др. За левите си убеждения е репресиран от властта преди 1944 г. - лежи в трудовия лагер в Еникьой, преместен е в т. нар. черни роти. След 1944 г. е заместник-главен редактор на в. „Заря”, редактор във вестник „Работническо дело”, главен редактор на в. „Септемврийче” (1945-1952), в. „Стършел” (1961-1965). Съветник по културните въпроси при българското посолство в Москва (1953-1955). Инициатор за създаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор (1960). Дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY). Автор на много книги за деца, сред които първите са „Радостен живот” (1941), „Пет врабчета журналисти” (1942), „Гошо почна да разбира” (1943), „Стрина Ганка софиянка” (1943), „Ванко-Забраванко” (1945), „Селската торба - гостенка в града” (1945), „Тук радио Славей” (1945), „Чудни времена” (1945), „Победители” (1946), . Последните му издадени книги са „Хубост след хубост” (1980), „Кой на що се радва” (1984), „Питай, дядо, ще отгатна!” (1985), „Скок-подскок” (1987), „Няма вече” (1987), „99 гатанки и още нещо” (1987), „От все сърце” (1988), „Гатанки, премятанки и занималки” (1996). Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1950), националната награда „Петко Р. Славейков” (1971) на Министерството на народната просвета. Заслужил деятел на културата (1965). Народен деятел на културата (1972). Носител на „Ордена на усмивката” (1980) и на Европейската награда за детско-юношеска поезия (1980). По негови стихове са създадени десетки любими детски песни. Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от К. Чуковски, С. Михалков и др. Много негови творби са преведени на руски, украински и други езици. Умира на 23.04.1997 г. Баща на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев. Почетен гражданин на Община Мездра.
"Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37) "В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за..
Днес се срещаме с една видинчанка, която не спира да ни изненадва със своите нови и нови постижения. Срещали сме вече с нея по различни поводи. Тя се казва Антонина Лозанова , фотограф, до скоро и наш колега журналист. Поводът да си говорим с Тони е това, че неотдавна тя беше селектирана от платформата " Forbes" България , която събира на..
След седем години начело на Врачанска епархия , в митрополит Григорий врачани разпознаха своя духовен водач. Разпознаха го и по-ревностните във вярата и тези, които имат търсения само по големите празници. С всеотдайно служение на Бога и в полза на ближните, с неуморни дела в изпълнение на мисията на Църквата в света, с пастирска любов и личен..
Митрополит Даниил , един от тримата, сред които ще е изборът на български патриарх, оглавява Видинската епархия вече повече от шест години. Преди това е викарий на митрополита на САЩ, Австралия и Канада Йосиф. Роден е в Смолян със светското име Атанас Николов. Канонически е утвърден за Видински митрополит на 4 февруари 2018 г...
Тази година Видин става сцена на нещо изключително - за първи път се обединяват в едно два от най-обичаните фестивали в региона - "Vidin Art Festival" и "The River ". От днес, 28 юни, до 1 юли, жителите на Видин и гостите на града ще имат възможността да се потопят в атмосферата на едно четиридневно емоционално събитие, което ще..
От незапомнени времена хлябът е основна храна за българина. Народът вярвал, че хлябът може и да лекува. Месенето на хляб се съпровожда с различни обреди - било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб, сложен на трапезата, това означава, че има още живот в къщата. От тук и старата българска поговорка "Никой не е по-голям от хляба" е..
Фотоизложба "От Антарктида до биотехнологията в България" е подредена в Народно читалище "Постоянство-1856" в град Лом. На нея са показани 27 фотографии от участието на гл. асистент д-р Снежана Русинова в 31-вата Национална антарктическа експедиция и част от експерименталната ѝ работа след експедицията. "Изложбата отразява няколко..