"Българската писателка и общественичка от началото на 20-и век Евгения Марс, близка приятелка на Иван Вазов, е оставила своя спомен за последните години от живота на писателя. Двамата ги свързва "красива духовна дружба“, продължила „без каквато и да било сянка“ до смъртта на Вазов. Запознават се през 1906 година в Славянското дружество в София, когато там е гост граф Игнатиев. Съпругът на г-жа Марс се познава с Вазов много преди това, от Пловдив, "в Румелийско време", били са заедно емигранти в Русия".
Жени Марс разказва:
"Неговият живот бе тих, скромен. Средствата едва му стигаха за най-необходимото. Въпреки това, обаче, той бе доволен и щастлив. Умееше да свързва умело двата края, и никога не протягаше ръка за помощ към когото и да било. Нещо повече – Вазов отделяше от скромните си средства за всички ония, които се обръщаха към него. А те не бяха малко.
Зает винаги със себе си, малко време му оставаше да ходи на гости и да приема гости у дома си. Един от неразделните му и верни другари бе неговото куче Хектор. Без Хектор, Вазов не можеше да направи и две крачки. Спомням си каква голяма скръб бе обхванала големият поет, когато Хектор умря. Това беше малко преди 50-годишния му юбилей..."
Вазов разказва на Евгения Марс как, разхождайки се една вечер в Градската градина, случайно го срещнал Димитър Петков, тогава министър-председател, вгледал се в него и го попитал защо ходи с "това оръфано палто". Вазов отговорил, че средствата не му позволяват да живее и се носи както трябва. Тогава министър-председателят казал, че ще внесе в Камарата още през есента предложение на Вазов да се отпусне народна пенсия.
"И той удържа думата си. Отпуснати ми бяха 400 лева месечна пенсия. Оттогава започнах да живея по-човешки. И се отдадох на по-спокойна литературна дейност. Трябва да подчертая, че пенсията ми бе отпусната не от моите политически приятели, а от големите ми политически неприятели“, казва Вазов.
Евгения Марс си спомня още:
"До 50-годишния си юбилей, Вазов живя скромно. На юбилея му през 1920 година бяха отпуснати 200 хиляди лева народно дарение. От тази сума, обаче, той не можа да се възползва, защото наскоро почина.“
Сам Патриархът на българската литература казва за своя живот:
"Имах два неотлъчни спътника: бедността и вдъхновението, но работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах."
Скромността, присъща на Вазов е скромността на добродетелните хора, милостта на неговата рядко благородна душа, доброто му сърце, хуманността, намират израз в добре познатото на всички ни Вазово творчество. Четейки спомена на г-жа Евгения Марс, разбираме, че до края на земния си път творецът остава тих и скромен, отделя от малкото, с което разполага, за да подкрепи нуждаещите се свои съграждани.
* По материалите, съхранявани в Държавен архив – Враца.
Йоанна Петрова, Държавен архив – Враца, 2023 г.
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
Значителна облачност със сняг
Дъжд / Сняг
Сняг
Мокър сняг