Кое е общото между стихотворението "Аз съм българче" и обучението по източни бойни изкуства?

По повод полемиките относно демографската криза, мигрантските вълни и най-вече трябва ли чужденците да учат наизуст стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче", разговаряме с треньора на видинския карате клуб Вартан Папикян. Той е от арменски произход, но има специално отношение именно към това стихотворение.

"Бойното изкуство преди всичко е духовност, за това и се казва изкуство, защото има неограничена възможност човек да се усъвършенства психически, физически и духовно. Преди няколко години стигнах до извода, че патриотизмът, като понятие, поне в последните две десетилетия от по-висшестоящи управници на тази страна се превърна в една рутина, просто думи, без да се търси смисъл в тях. Вече очевадно се изтрива идентичността на българина, всички сме наясно, че другите държави не спят, винаги има по-силна държава, която иска да купи буквално съседните държави. Всяко дете има нужда да отстоява себе си, само че за да отстоява себе си, трябва да има някаква основа, върху която да стъпи. Аз затова карам децата два, три месеца да тренират, после ги изпитвам, който знае "Аз съм българче" разрешавам да носи кимоно. Това дете, за да отстоява себе си, трябва да знае какъв му е произходът, то трябва да знае, че е българче. Да знае и да вярва, че живее в хубава страна. Трябва да знае какво е семейство, каква е стойността на семейството, че е най-важната клетка в обществото. Да знае какво е приятелство, как да не предаде приятелството си, да не предаде себе си. Изобщо работата е огромна върху психиката на детето, след 20-ина години да се превърне в зрял достоен гражданин, социално полезен в средите си, българин. Тогава вече бойното изкуство ще му е от полза, в противен случай - едно размахване на ръце и крака в залата, а впоследствие - да биеш другите деца в училището по никакъв начин не прави детето силно."

Вартан Папикян много държи на образованието и възпитанието на децата, които тренират карате при него. Следи оценките и поведението им в училище и изобщо извън клуба, като съответно има поощрения и наказания. Самият той владее български език както говоримо, така и писмено и на всяка една тренировка отделя време да прочете и обясни важни неща от учебния материал или да провокира децата да разсъждават над определени теми, които ги подготвят за живота. Освен родолюбие, възпитава в тях уважение, дисциплина и взаимопомощ, все неща, които са изключително важни за обществото ни.

"Когато аз дойдох, по никакъв начин не съм имал претенции страната да "сяда" и да "става" според моите желания, напротив - аз съм се съобразил и считам сега България за моя втора родина. И сега наистина се изненадвам, че за временно гостуващи евентуално 100 000 човека работна ръка, спрямо 7 милиона българи, трябва всичко да се промени за тяхна изгода... Аз живея от 1996 година тук и до ден днешен се чувствам чужденец, въпреки че съм приет. Какво трябва да се направи арабското дете да се почувства българин? Няма как, невъзможно е. Как така в съседни европейски държави, към които ние се стремим, карат да знаят съответния език на страната, законите, правилата, историята на страната, за да им дадат документ за узаконяване на пребиваването им?!"

В официално обръщение Министерството на образованието и науката опроверга твърденията, че е коментирано стихотворението "Аз съм българче" на Иван Вазов да не бъде изучавано в 1-ви клас. Обсъждането по темата в публичното пространство тръгна от некоректно интерпретиран цитат на журналист, генериран в голяма степен на политическа основа.

"Знаете ли, защото наистина има огромно количество русофили и огромно количество русофоби, а колко са "българофилите"?! Тук става въпрос с неясен отговор. Ако "българофилите" са повече - "русофил и русофоб" просто ще се загубят в пространството, няма да играят никаква роля. Нека бъдем българолюбящи, нека бъдем родолюбци, патриотично настроени граждани на тази страна. И нито едно правителство няма да може да излъже по този глупав начин, както последните правят. Много се радвам, че има деца на около 7-годишна възраст, които вече знаят благодарение на родителите си или учителите си в детската градина или училището. Но пък има и деца благодарение на това, че аз съм ги накарал да знаят "Аз съм българче". И аз имам малък повод да се гордея с това, че бъдейки чужденец ги карам да се замислят от тази ранна възраст, какво е това  "аз съм българче", нашите планини, какво е това - силна майка го е родила."

Ако има нещо положително от разразилия се безпочвен скандал, то е че обществото единодушно показа решителност в защитаването на българското самосъзнание, чиято емблема в детството е стихотворението "Аз съм българче".