Жена от Видинско се нуждае от средства за трансплантация на бъбрек

Жена от видинското село Капитановци има нужда от средства за лечение. След години лечение в България на Цветанка Иванова ѝ предстои трансплантация на бъбрек в Турция. Тя е съпруга и майка на 4-годишно момченце, което по думите ѝ е стимулът ѝ за живот. Жената години наред воюва за здравето си, но за съжаление безрезултатно. Дълго време, водейки своята война, се налага да живее с отворена рана. И съвсем не става дума за метафора.

"Бъбрекът ми е сраснал с черния дроб и възпроизвежда гной и аз вече четвърта година съм с отворена операция, от която изтича постоянно гной. След две операции, първата от които беше уж да ми се отстрани бъбрекът, но той е сраснат и тук не смеят да направят тази операция, може би защото до тук са ни възможностите на нашата медицина. След първата операция, понеже съм срязана на гърба, тя е много голяма, направи два джоба, в които събираше гной и трябваше да се направи т.нар. на медицински език "ревизия". Отново ме срязаха и ме изчистиха до кокал и събраха всичко в едно, но въпреки това бъбрекът възпроизвежда гной и по-добрият вариант е, че чрез тези дренажи, които съм имала, той го изхвърля навън, защото ако го събира пак вътре, трябва да ме режат всеки месец."

Работила дълги години като търговски представител на медикаменти, Цветанка вече е позната в почти всички аптеки от аптечната мрежа във Видин, но вече като клиент. Състоянието ѝ налага постоянни промивки, компреси и превързване. 

"Може би съм направила вече една болница от покупки на медикаменти, марли и обезболяващи. Една болница съм направила за тези 3 години в пари."

На Цветанка ѝ предстои трансплантация на бъбрек в Турция. Това става ясно след среща с небезизвестен турски лекар, който успява да върне истинската усмивка на лицето ѝ.

"Срещнах се с професор Екин Баръш, той идва два пъти в годината в Пловдив, бях с него на среща, занесох му изследвания оттук, но той каза, че трябва да са актуални и се върнах, та ми направиха снимка. Аз го изпратих в Турция, оттам ми дойде проформата и съгласието и това, което пише там, че първо радикално лапароскопски ще ми се изкарат двата бъбрека и след това ще се трансплантира нов, като донор ще бъде съпругът ми."

До 2019 година семейството включва само Цветанка и нейния съпруг, но в един миг решават да осиновят дете, което се превръща в пътеводната им звезда. 

"Искам да живея за сина си. Това е смисълът на всичко това, да се подложа на това и на всичко, на което съм се подлагала, защото аз много пъти съм си представяла каква ли не болка и какви ли не неща са ми се въртели из главата. Миро ме е държал, той се казва Станимир, но ние му казваме Миро, той ме държи и продължава да ме държи, за да съм това, което съм. Защото съм била много пъти на ръба, но първо мисля за него."

Сумата, която е необходима за трансплантацията и последващото лечение на Цветанка е 100 000 лева. Цветанка - една съпруга, майка и приятелка. Жена, стиснала живота със зъби и бореща се за всеки свой ден. Всеки ден. И казва, че има още да воюва, но вярва в победата. Защото, допълва още тя, всеки от нас води своята битка, но не за всяка си заслужава да дадеш живота си. И съвсем не става дума за метафора. 

Всеки, който иска да помогне на Цветанка може да го направи тук: