Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Габровнишката камила Василка участва в маскарадните игри "Сурва" в Перник

За поредна година самодейците от Народно читалище "Асен Йосифов" в монтанското село Габровница участват в традиционния обичай "Камила". Той съществува от 1926 година и е пренесен в селото от град Годеч, каза за Радио ВИДИН секретарят на културното средище Таня Тодорова : "По времето на войната всичко събирано от камиларския състав е..

публикувано на 24.01.25 в 10:55

Младежки клуб приема деца и възрастни в Гаганица

В рубриката "Истории от миналото и днес" се отправяме към берковското село Гаганица , където местни доброволци възродиха едно пространство, което не е функционирало от 20 години, като направиха младежки клуб . Инициативата е на Биляна Герасимова , която е от Берковица, но се мести да живее в селото, в което е прекарала детските си години:..

публикувано на 24.01.25 в 10:00

Душата на думите: Защо ръкописното писмо остава незаменимо

В свят, където дигитализацията ни позволява да изпращаме съобщения за части от секундата, ръкописното писмо остава като малък остров на искреност, лично отношение и уникалност. Докато клавиатурите и екраните владеят ежедневието ни, ми се иска да си припомним защо е толкова важно да не забравяме магията на ръкописните думи. Първо, защото..

публикувано на 23.01.25 в 17:00

Национален поетичен конкурс за любовта организира Младежки дом-Враца

За 25-ти пореден път Младежки дом-Враца организира Национален поетичен конкурс "Любовта". Интересът към конкурса през последните години нараства, участие в последното издание на проявата взимат над 200 автори от цялата страна, обясни за Радио ВИДИН Илияна Райкова , организатор и заместник-директор на Младежки дом-Враца. "Поетичен конкурс..

публикувано на 23.01.25 в 15:55

250 хиляди са зимуващите водолюбиви птици у нас

Готови са резултатите от 49-тото Среднозимно преброяване на водолюбивите птици у нас. Преброени са 90 вида с обща численост 249 958 индивида.  За сравнение през миналата година са били регистрирани 97 вида с обща численост от 280 956 индивида.  В рамките на 4 дни- от 16 до 19 януари, 43 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на..

публикувано на 23.01.25 в 14:51

Кои са "невидимите" услуги на дивата природа

Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание. Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас- хората.  "Хората много..

публикувано на 23.01.25 в 14:46

С успешен туристически сезон за 2024 година се похвали Община Видин

Повече туристи са посетили туристическите обекти в община Видин през миналата 2024 година. Замъкът "Баба Вида" е най-посещаваният туристически обект с над 57 хиляди души, което е приблизително с 20 хиляди повече от предходната година. Над 91 хиляди са туристите, които са минали през музейните обекти и туристическите атракции. Реализираните..

публикувано на 23.01.25 в 14:41