Готова ли е България за еврото?

Новият закон за БНБ урежда преминаването към нова валута

публикувано на 29.01.24 в 13:21

Снимка: Ани Петрова

Анкета с видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Румен Гълъбинов, икономист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на миналата седмица Бюджетната комисия в парламента одобри на второ четене Закона за БНБ, който урежда статута на банката след приемането на еврото у нас. Той ще влезе в сила от въвеждането на единната валута, като текстовете са съгласувани с Европейската централна банка.

Новият закон, който ще позволи влизането на България в Еврозоната, беше гласуван на 19 януари.

В законопроекта не е заложена дата за влизане в Еврозоната, но целта, обявена от финансовото министерство, е това да стане на 1 януари 2025 година.

Перспективата за приемане на еврото в България продължава да поражда неяснота и буди обществена тревога за жизнения стандарт, сочи изследване на "Галъп". Над 44 % избират опцията "Приемането на еврото ме кара да се чувствам по-несигурна/несигурен", при 23,5% на противоположното мнение. "Приемането на еврото не ме кара да се чувствам нито по-сигурна/сигурен, нито по-несигурна/несигурен" - тази междинна опция пък назовават 23%, а малко над 9 % признават, че не могат да определят. Няма ясни мнозинства, но изводът е, че ентусиазъм липсва.

Основните опасения, свързани с новата валута, които изразяват видинчани, са за разяснителната кампания, чиято липсва повдига въпроси за доходите и евентуално покачване на цените.

"Така или иначе българският лев не е никаква валута, трябва да бъдем като другите европейски държави... Против съм, защото всичко е наред с нашия лев, какъв е проблемът?... Нямам големи впечатления, но може би еврото, защото да се уеднаквим с другите държави... Против съм аз, защото българският лев е символ на нашата държава. Откажем ли се от него, отказваме се от историята..."

С приетите промени в Закона за БНБ се урежда статута на еврото като парична единица, определя се дизайнът на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети.

Няма основания да се вярва, че цените ще се вдигнат след приемането на еврото, посочи икономистът Румен Гълъбинов. Експертът добави, че превалутирането няма да доведе до негативни тенденции.

"С приемането на Валутния борд през 1997 година, съответно българският лев е фиксиран първо към германската марка, а след това и към еврото. По фиксиран курс. Ние днес имаме български лев, който е като евро. Курсът на българския лев не се е променял от много дълго време. От тази гледна точка - левът вече е със споделен суверенитет, точно заради Валутния борд. Влизането ни в Еврозоната и приемането на еврото е най-естественото продължение на неговото историческо развитие".

България има пет месеца, за да покрие критериите за влизане в Еврозоната. Това обяви на 19 януари зам.-финансовият министър Ивайло Яйджиев. Преди дни премиерът Николай Денков пък заяви, че България преговаря показателят за инфлацията, преди приемането на еврото, да бъде оценен по-късно през годината. Той допълни, че датата 1 януари 2025 г. за влизането ни в Еврозоната не е "сакрална".

Ще се окаже ли критерият за инфлацията препъникамък за влизане в зоната от 1 януари следващата година?

"Нямаме и висока инфлация, защото ние имахме такава, която беше над 500 % тогава. Сега се движи в здравословни нива, с изключение на годината, когато избухна войната в Украйна. Заради тази война и натрупалите се от COVID-19 пандемията - тогава целият свят изпита вълна от висока инфлация. Сега тя спада, вече 15 поредни месеца има спад в България. Ние се стремим към края на първото тримесечие на тази година да продължим ускорено да намаляваме инфлацията, за да доближим средната инфлация за Еврозоната. По този начин да разчитаме и на толеранс от ЕЦБ и еврогрупата", допълни Гълъбинов.

Управителят на БНБ Димитър Радев каза през вчерашния ден, че ако България иска да промени датата, на която иска да влезе в Еврозоната, от 1 януари догодина на друга, трябва да преговаря с европейските си партньори. Според него, индикативната дата остава началото на следващата година.

Месец след обявяването на датата за влизането ни в Еврозоната цените в магазините ще се изписват едновременно в лева и евро и това ще продължи още година след приемането на европейската валута, съобщи през почивните дни Министерският съвет в публикация на Фейсбук страницата си под хаштаг “Факти срещу дезинформацията”. От ведомството определят като фалшиви новини твърденията, че ще има шокова инфлация след приемането на еврото и дават пример с Хърватия, където още през първите месеци от влизането ѝ в Еврозоната инфлацията е намаляла. Няма да има промени в доходите и покупателната способност, уверяват от кабинета.

България продължава да работи за приемане на еврото от 1 януари 2025 г., независимо от точната дата, на която ЕК би публикувала техническия конвергентен доклад, посочват от Министерството на финансите. Засега прогнозата е докладите да бъдат публикувани седмица след предстоящите европейски избори, които ще са в началото на юни.