"Един човек поверил на своите слуги пари, таланти, на всекиго - според способностите и усърдието. На един той поверил пет таланти, на друг два, а на трети - един талант и им заповядал да пуснат тези пари в обращение, за да принесат те печалба.
Слугите се опитали да използват това, което им дал господаря, максимално добре: петте таланта на първия донесли огромна печалба - още пет таланта, другият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби парите и закопал своя талант в земята, за да го върне на господаря без загуба и да не бъде виновен.
Обикновено тази известна притча за талантите се разглежда като притча за съда, за това как хората отговарят пред Бога за своя живот. Но в нея има още един важен момент: тя говори за най-голямото доверие, което Бог оказва на човека, за това как по удивителен начин Господ докрай се доверява на всеки от нас.
Нали да дадеш на друг човек пари, за да ги пусне той в обращение, това значи да ги подложиш на огромен риск. Човек може да бъде неспособен да се разпорежда с тези пари и неправилно да ги вложи, могат да го измамят, той има огромно количество възможности просто да загуби тези пари или да изпадне в още по-големи дългове. Да оперираш с чужди пари – това е много отговорно и опасно, а да ги довериш на друг, значи – много да вярваш в него.
Така Господ на всеки от нас се доверява докрай, отдавайки таланти, под които ние разбираме способности, дарове Божии, с които Той ни обогатява. Той не просто ни доверява нашия живот, но ни доверява да действаме от Негово име, зад Него да се "прикриваме" и защитаваме. И това Божие доверие в някого може да извика радост, а в някого – уплаха и даже отдръпване, защото да живееш с такова доверие, с такава любов не е много просто. Твърде по-просто е да живееш по правила и схеми, които от по-рано са известни и предопределени, когато знаеш, че на всяка конкретна постъпка следва определен отговор. А християнството не ни дава никакви опори: ни увереност, ни гаранция – нищо, а само знанието за това, което Бог ни доверява.
Слугите от притчата за талантите принесли нещо на господаря. А ако те не бяха донесли никакъв доход, разпилели, загубили, как би се отнесъл към тях господарят? Какво би станало с тях? А ние знаем какво би се случило с тях, защото в друга евангелска притча блудният син не умножил бащиното наследство, не запазил, а разпилял своето наследство напразно и живял в далечна страна, но когато той се върнал при баща си, последният отново го обогатил. А ето слугата, който, както изглежда, нищо лошо не сторил, просто заровил таланта в земята и казал на стопанина: "Ето ти твоето", се подлага на осъждане, защото той не доверил своя живот на Бога. "Аз знаех, че ти си жесток човек, жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал", казал слугата. Колко често слушаме от хората такива думи, че Бог е жесток, че Бог е несправедлив - думите на раба, който не умножил своите таланти, закопал ги в земята. Той не повярвал, че Бог е благ, че Той му се доверява, че Той го обича, а поискал да живее с увереността, че за нищо не отговаря, че има свои правила.
А в нашата християнска вяра няма никакви правила, които биха ни давали за нещо някаква гаранция. Ние не можем да се скрием нито зад традициите, нито зад някакви общи установления и да мислим, че ако ги изпълняваме, ни е гарантирано спасението. Нищо подобно не ще има. Господ ни доверява нашия живот, та ако искаме, ако рискуваме да станем християни, да се стараем да бъдем християни винаги и на всяко място.
На всеки от нас е дадена огромна свобода и отговорност, а това е много сложно. Тежко е за човека да живее в свобода, да повярва, че Бог така го обича, че няма сякаш никакво значение, умножил ли си ти своя талант, но по-важно е друго: със същото ли доверие се отнасяш ти към Бога, както Бог ти се доверява? Обичаш ли Бога истински? Съществуват ли отношения на любов и правда?
Ние винаги се боим да не сгрешим, търсим готови отговори на всички въпроси. Сега едни от най-популярните книги сред християните – това са отговори на въпроси за духовния живот. Ние мислим, че ако прочетем всички отговори, ще започнем да живеем по-християнски, напълно забравяйки за това, че Евангелието ни учи да ходим по водата.
Когато човек доверява своя живот на Бога, той престава да се бои. Той не се бои да не загуби нещо, не се бои даже да сгреши, защото ако той върви към Бога, но по пътя пада, заблуждава се и греши, Господ все едно го води след Себе Си, все едно Го спасява.
Евангелското четиво за талантите говори за това как трябва да гледаме на нашия път към Бога, на нашите отношения с Него: да не се боим да живеем в Христа и истински да се доверим докрай на нашия Господ Иисус Христос. Амин."
Автор: Протойерей Алексей Умински
В рубриката "Съвременна Библия" – една тъжна история за загубен млад живот кара журналиста на Би Би Си Андрю Хардинг да покаже другата страна на медала в мигрантския живот. Четиринадесетгодишният Обада Абд Рабо тръгва от Сирия към Британия, за да намери смъртта си в ледените води на Ламанша. Оказва се, че това пътешествие не е било неговия живот, нито негово желание. Той е трябвало да следва обществените и семейни нагласи в света, в който е роден. Ще размислим върху силата на света да задава посоката на убежденията, нагласите и да стоварва очакванията си върху главите ни.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
На 3-ти март 1878 година България беше освободена след близо 500 години османско владичество, но пътят към тази победа не е бил лесен и е бил изпълнен със стотици хиляди жертви. Освобождението на България не е просто исторически момент - то е символ на борбата за свобода, независимост и национално възраждане. През този период на тъмнина,..
Утре, на 4 март, в Културен център "Жул Паскин" във Видин, ще се проведе събитие, посветено на две от най-новите книги на професор Йосиф Аврамов - "Силата на парите - том 1“ История и теория на парите и "Силата на парите - том 2“ (България и еврото. Банково дело и ценни книжа) . Тези произведения ще ни запознаят с дълбокото значение на..
Днес отбелязваме един от най-светлите дни в българската история - 3-ти март, денят на освобождението на България. По този повод бяха организираха редица събития във Видин, които ни напомниха за цената на свободата и за всички герои, които са се жертвали за нашето бъдеще. След молитвата, в 10:45 часа пред паметника на румънските воини в село..
На 24 април 1877 година с манифест от руския император Александър II е обявената поредната Руско- Турска война, която за нас българите като народ, се явява Освободителна. На 27 юни руските войски навлизат в българска територия при град Свищов. Населението възторжено вярва, че свободата е близо. Изключение не правят и нашите предци от град..
Ден преди 3 март нека да отдадем почит на празника български. Сдружение за съхранение на национални традиции "Бдинци" - Видин организира на 3 март, националния празник на България, възстановка на събитията от 1877-1878 година. За подготовката ще ни разкаже Иво Иванов , председател на сдружението. Във възстановката ще участва и..
Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна . На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича Ден на прошката . Този обичай е дълбоко християнски по характер, защото с какво най-вече ни прилича да започнем настъпващия пост, ако не с взаимно..
В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е ту усмихната и добронамерена,..