Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чешмите на Градец и водното богатство на селото

Една от чешмите във видинското село Градец
Снимка: Радио ВИДИН

Днес в рубриката "Памет нашенска" говорим за водата като ресурс, като богатство, като наследство, като фолклор. Водата, като нещо, което не бива да приемаме за даденост и което трябва да съхраняваме. Градец е от щастливите села, което според местните, Господ е определил да бъде богато на питейна вода и водни ресурси. В населеното място има кладенчета и чешми, потоци, блата и минерални извори.

В центъра на селото има чешма, построена в началото на миналия век, която и сега бълбука, а хората наливат вода от нея всеки ден. На нея има паметна плоча на загиналите селяни в освободителните войни на България. Друга е чешмата на Сарая, така се нарича старият център на долния край на селото, построена по времето на Осман Пазвантооглу, където още стоят изписаните колони от владетеля на Видинско през турското робство. Третата чешма е в местността Драката, в горния край на село Градец, където се е състоял кървавият бунт от 1850 година. Там е сложена мемориална плоча за загиналите над 300 бунтовници в това епично за видинския край въстание.

Извън пределите на селото, в посока запад, както и в землището на Градец има още няколко чешми, като за тях разказва Пролет Цолова, секретар на местното читалище.

"Тук имаме река Тополовец, която извира от Връшка чука, минава покрай нашето село и вече се влива в река Дунав. Другото - тези прословути минерални извори, които сега са някакъв акцент на Община Видин, но най-много бих искала хората да знаят, че в селото и около селото има изградени много извори за питейна вода. В селото ни има над 20 т. нар. кладенци, герани, както ние си ги наричаме, те са по махали и носят името на най-близката къща или фамилия, която е заселена около тези герани и хубавото е, че кметът пое една инициатива да ги реставрира, да ги запази, да ги консервира поне, да не се хвърлят отпадъци и боклуци, защото всяка къща вече си има канализационна система и тези герани не са така използвани, както едно време. Аз, като дете, съм израснала с тези герани, защото ходех с майка ми, сестра ми, баба ми да носим вода, защото това беше жизнено необходимо за семейството, за бита... Когато започнаха първите герани в селото да се правят, това беше наистина едно огромно улеснение за хората. Просто беше радост и хората ходеха, цялата махала, да помага на домакинството да си превъртят кладенеца и да си изкарат вода. Това вече беше 80-те години и наистина беше една невероятна новост."

Другото, което е наистина запомнящо се за селото е това, че там има много обществени чешми, разказва още Пролет Цолова. Тези чешми са както в самото населено място, така и в околностите му. Интересното е, че са запазени и до днес. 

"Те са строени по време на войните от трудовите войски, които са минавали отзад, зад настъпващите армии на фронта и са съграждали тези чешми, което просто е невероятно. Това са хора трудоваци, които са строили, независимо, че напред е вървяла войната, след нея са полагали основите на тези неща, които и до днес се тачат. Имаме много кладенци, имаме много подземни води, които наистина са богатство за селото ни, защото колкото и да си казваме, че това е синьото богатство, ние някак си малко по-нехайно отиваме към него. Много се наскърбявам, когато ходя по тези чешми и е пълно с нахвърляни боклуци..."

Около 40 са кладенците в селото. Много от тях са с макари, кофи, синджири и покрити, а някои с така наречените махала. Около 20-30 е и броят на кладенчетата и потоците, които носят имената на собствениците на прилежащата земя или гора около тях.

Пролет Цолова разказва още, че едно време богатите, знаещите и можещите хора, са се отличавали не с парите и имотите си, а с това, че са строили училища, читалища и чешми. По думите ѝ е важно това какво оставяш не само след себе си, но и това, което правиш за благото на цялото население. 

"Само като се обърнем към българския фолклор, ще видим, че чешмата е едно място, където хората са започвали дори своя нов живот. Там са се влюбвали, там са ходили, за да се харесат, да започнат своя личен живот в много отношения и т.н. Кощунство е да не уважаваме този природен дар, защото виждаме в какви времена и в какви катаклизми живее цялата планета и как нещата се обръщат в невероятна посока. Трябва да го уважаваме. Народът ни е оставил завещанието да я пазим, да я съхраняваме и да я тачим тази вода, защото ние самите сме вода, ние без нея не можем."

Известно от архивите на селото е, че долината на река Тополовец, където е разположено село Градец, е от неприкосновените запаси на страната ни от топли и студени минерални извори. Най-известна е Сондата, в края на селото, открита през 1959 година, извираща от 600 метра дълбочина с начална температура на водата от 32 градуса. Изворът спада към така наречените хлоридни-натриеви води, в които преобладава хлорният анион според книгата на Димо Караколев "Лечебен справочник за българските минерални води" издадена през 1990 година.

Извори с такива води в България са осем: Мирово и Върбица - Варненско, Слънчев бряг и Долно Езерово - Бургаско, Градец и Сланотрън - Видинско, Долен Дъбник - Плевенско и Козлодуй - Врачанско. Много от крайпътните чешми на село Градец също са минерални и това го знаят много от хората, идващи да налеят вода от тези източници. 

Блатистите райони и блатата също са една природна притурка към водното богатство на Градец и неговото землище. Те помагат за флората и фауната на района. 

Много вода е изтекла от направените чешми и кладенци в селото и около него, много са пресъхнали, наринати, затлачени, изоставени или продължават да текат с пълна сила. Много са и песните, преданията и легендите свързани с тях. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан.  В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..

публикувано на 14.02.25 в 16:40