Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Всяко благо е от Бога – нека се научим да го ценим

Шестата Неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Господ Иисус Христос винаги снизхожда към немощите на човеците, независимо кои са, какви са и дори от каква вяра са. "И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!" /Мат: 9-2/ В днешното евангелско..

публикувано на 04.08.24 в 08:00

Кой се крие зад „Този чаровен мъж“

Екипът на вестник „По-странни времена“ , с който се запознахме миналата седмица, отново е тук, с някои нови членове, готов да се справи веднъж завинаги с нов проблем – вампири, които не би трябвало да съществуват. Поне така твърдят всички запознати, в това число и старият Когс – човек, прокълнат да казва само истината. Е, тези явно не знаят, че не..

публикувано на 02.08.24 в 16:00

Деца-доброволци във видинската библиотека

От началото на лятната ваканция видинските библиотекари имат помощници. Деца-доброволци по няколко часа на ден помагат в "Детския отдел" на  Регионална библиотека "Михалаки Георгиев".  Първоначалната идея е децата да помагат на трудно подвижни хора да стигнат до отдела, заради липсата на асансьор в сградата, както и да пазят багажа..

публикувано на 02.08.24 в 15:14

Галина Георгиева от Видин и нейните разностранни интереси

В "Хоби, професия" днес ви срещам с една много дейна и широко скроена дама- видинчанката Галина Георгиева. Тя е на 75 години, спомня си за многото културни дейности, в които тя се включва от малка, продължава и като голяма, а днес се опитва да не пропуска нито едно културно събитие във Видин.  От дете има интерес към много неща - пеене:..

публикувано на 02.08.24 в 15:00

В Ослен Криводол се подготвят за фестивала "Ослен Фест - селски Ренесанс"

Село Ослен Криводол се подготвя за  третия фестивал "Ослен Фест - селски Ренесанс". В четирите дни от 22 до 25 август организаторите предвиждат множество дейности и събития, насочени към съживяване на българското село като специално внимание се  на доброволчеството. Фестивалът е добър повод за среща със съмишленици и приятели, като програмата има..

публикувано на 02.08.24 в 14:10

С "Тоска" се открива деветото издание на "Опера на върховете" в Белоградчик

За девета поредна година Белоградчишките скали ще се превърнат в оперна сцена и ще посрещнат световно известни артисти. Седем постановки ще бъдат представени на започващия днес фестивал "Опера на върховете - Белоградчишки скали", каза директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.   "Започваме с огромна увереност и благодарност за..

публикувано на 02.08.24 в 11:15

Експерт: Цената на пшеницата ще върви надолу

Колко зърно са добили българските земеделци, какво е качеството му и каква е пазарната ситуация, какви са прогнозните цени на пролетните култури- в " Земята, която ни храни " отговор на тези въпроси дава Борис Ангелов , представител на Софийската стокова борса в Монтана.  Около 6 милиона тона е добитата пшеница към момента. Средният добив се..

публикувано на 01.08.24 в 18:30