Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На Коледа във Видинския край

Коледа се е празнува в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно- ходили са на църква и са подготвяли празнична трапеза. През 1878 за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в..

публикувано на 26.12.24 в 15:50

Мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ за лечение

Млад мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ след трудов инцидент.  Миглен е пострадал в склад за вторични суровини. След престой от няколко месеца в Пирогов е изписан и е на легло, като от кръста надолу не може да се движи. Грижи за него и за дъщеричката на Миглен, която е изоставена от майката след злополуката полагат родителите му, които са..

публикувано на 26.12.24 в 14:05

Конкурс по случай 35 години Природен парк "Врачански Балкан"

Конкурс за рисувана хартиена чинийка обяви Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан". Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 7 клас и е във връзка с 35-ата годишнина на парка. "Призоваваме децата да развихрят своето въображение и да нарисуват, апликират, декорират своето любимо растение, животно или пък пейзаж от..

публикувано на 26.12.24 в 12:20

26 декември - Ден на бащата

На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на Бащата. Това е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, така както на Деня на майката се отбелязва майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите..

публикувано на 26.12.24 в 11:05

В "Музикална зона" на 26 декември 2024 слушаме песни, посветени на празника Рождество Христово

Един от най-светлите християнски празници всяка година е Рождество Христово. Не че е просто празник, но събитията, случили се преди повече от 2000 г., променили летоброенето на човешката история си заслужава да се споменават и до днес. Не бива да забравяме тяхната важност и факта, че те са общовалидни и в съвременността. От цял свят "ангелски"..

публикувано на 26.12.24 в 09:00

Ученици дариха одеяла на новородените в град Лом

Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е  празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..

публикувано на 25.12.24 в 17:05

Цветелина Цветкова: "Нищимошката" е моята коледна магия

Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града.  "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..

публикувано на 25.12.24 в 16:43