Любомир Бояджиев: Влюбен съм в театъра, вярвам в душата и в щастието...

Любомир Бояджиев е високо оценен за своя принос в развитието на трупата в монтанския театър. По повод неговата 65- годишнина е награден със знака на Община Монтана и званието "Почетен гражданин на Монтана". 

Корените на Любомир Бояджиев не са от българския Северозапад. Роден е на 20 февруари 1950 година в Ямбол, но след като целия си съзнателен живот е прекарал в Монтана, днес той се чувства истински българин от Северозапада. 

Детството му е богато на преживявания, семейството му често се мести, защото баща му е военен. От малък проявява интерес към театъра, включва се в различни театрални групи, изиграва и първите си роли, магията на театъра го завладява и остава за цял живот. Майка му го насърчава и се радва на неговите успехи. Самата тя е била актриса в Ямболския народен театър и е участвала в много театрални постановки. 

Малкият Любомир се проявява като непослушен ученик, с лоша дисциплина, заради което е принуден да се мести от едно училище в друго. До 10 клас учи в гимназията в Сливен, следва гимназията в Котел, в София, в Ямбол. Има интерес към хуманитарните предмети и силно изявен интерес към театралните кръжоци и дейности. След завършване на средното си образование кандидатства във ВИТИЗ, но не е приет. По желание на баща си записва Школата за запасни офицери в Шумен, завършва с отличен успех като младши лейтенант. Първото му работно място е в Студиа за игрални филми, занимава се с пиротехника и каскади, той е специалист в тази област от военното училище. 

Кандидатства във ВИТИЗ, отново е скъсан, но затова пък започва работа като стажант-актьор в театъра в Михайловград. Тук има щастието да работи с големия режисьор Димитър Гочев. С качествата си на добър актьор е канен да играе на сцените в различни театри. Така отново се връща в родния Ямбол, тук получава първото си звание "актьор" по чл.9 от Указа за театрите през 1982г., когато за изключителни дарования и роли е доказал актьорските си умения. 

През 1977 година е отново в Михайловградския театър. Работи като актьор, а през 1991 година става директор. След началото  на "унищожителната реформа в българския театър" се оказва, че трябва да съкрати 70% от персонала на театъра, затова си подава оставката и продължава да работи като актьор на свободна практика. През 2000 година отново се връща в театъра в Монтана като директор по покана на кмета Златко Живков. По това време се създава и детско-юношески театрален състав към театъра. 

"Имам  безброй красиви спомени от работата си като актьор и от усещането, че си необходим на хората, че правиш най-стойностното и важното за един човек - даваш му надежда, красота чрез  изкуството наречено театър. И няма значение каква е публиката, когато си искрен, тя също е искрена и те приема безрезервно", разказва Любомир Бояджиев.