Арх. Румен Джагаров: Всяка къща има душа

"Връзката между хора и сгради е много силна, но е невидима."

Снимка: радио Видин

Разговор с Румен Джагаров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешният събеседник в "Калейдоскоп" е симпатичен млад мъж, архитект, предпочел видинското Ново село пред столицата. Румен Джагаров постоянно работи, твори, създава, реставрира и всеки ден открива магията на обикновения простичък живот на село, сред усмихнати и непринудени хора, обграден от природните звуци, уханието на земя и треви, мириса на Дунава и спокойствието и хармонията, които тук, на село, присъстват всеки ден. За себе си казва: "Аз съм архитект, който избира да поеме по един мечтан път, да се върне във видинското Ново село, където възстановявам една стара къща и пропагандирам традиционни техники и занаяти за традиционни къщи от едно време, това е моята кауза."

Румен Джагаров е роден през 1997 година в София, израстнал в квартал Горубляне. През летните ваканции неизменно е на село край Дунава, сред природата при баба и дядо по майчина линия, от известния род Кайцанови.

"Ново село се появяваше във всеки етап от живота ми като някакъв сигнал, фактор, който в крайна сметка успя да ме привлече напълно."

И двамата му дядовци са изключително сръчни, умеят да майсторят всичко и предават тази сръчност на Румен. Когато се появява възможността да помага и в строежа на тяхната къща в София, се оказва, че има определен интерес към строителството и къщите. След 7. клас Румен кандидатства в Софийската гимназия по строителство, архитектура, геодезия "Христо Ботев", където получава базови знания. През 2015 година е приет в УНСГ специалност "Архитектура". Любимият му предмет е "История на архитектурата". През това време започва да ходи на народни танци, българският песенен фолклор го завладява и започва да се интересува от древните обичаи на българите, от древното строителство, Дипломната му работа е свързана с Ново село.

Вече от три години живее в Ново село. Идва с цел да купи стара къща - плетарка, която да реставрира с природни материали, с традиционни техники и занаяти. Дълго време търси, накрая открива къщата, която определено чака своя звезден миг, да бъде купена и да възвърне красотата и достолепието си. Днес Румен Джагаров продължава бавно и качествено да възстановява красотата, практичността и уюта на къщата. Често сяда на верандата под изящните арки, които успокояват ума, и наблюдава природата. Съседите му го подкрепят и му помагат, защото разбират идеята му. Топлите, непринудени и човешки взаимоотношения са другото нещо, което Румен оценява в селото. През зимния сезон спокойствието го вдъхновява да рисува, да чете, да твори и да размишлява, да работи по свои проекти.

"Вярвам в късмета и който много силно вярва, късметът не го подминава.", споделя Румен и продължава: "Сега ми се върти в главата една идея, че селото е едно голямо платно, в което можеш да се развихриш и да си нарисуваш каквото искаш, и селото ти дава свобода да бъдеш такъв какъвто си и да изразиш тази своя идентичност в имота, който имаш."

НОВО СЕЛО

"Осъзнах, че тези хора със своя бит и култура, предават всичко това на сградите, които обитават. И така направих тази връзка със старите къщи в България. Хората са живели така, иначе нямаше да са така интересни и топли. Направих тази връзка с къщите. Например в Ново село имаме къщи от Третото българско царство, от предвоенните години, от социализма, Тази връзка между хора и сгради е много силна, но е невидима. Аз започнах да откривам, че в Северозапада колкото повече започваш да се ровиш, толкова повече неща излизат, стига да имаш интерес да се впуснеш в проучвания, и в търсене на отговори на някои въпроси.

Ако се направи стратегия, която да работи за местните и те припознават културното наследство в селото, те първо, го пропагандират, второ, пазят го сами, и трето, хората виждат как всичко е в една симбиоза. И всъщност моята дипломна работа за Ново село целеше точно това - да се подпомогне културният живот на местните чрез развиване на читалищната дейност. Както и развиване на икономическата компонента в селото - разработих т.нар. Общински пазар. Развих и едно изоставено училище под формата на винарска изба, по-бутикова. Развивам няколко обекта и рециклирам сградите, защото основната част от сградата се запазва и нещата, необходими за съвременния живот се дострояват като допълнителни обеми. По този начин се подпомага животът в селото да е по-богат."

КЪЩАТА

"Хубавото е, че не са правени промени по нея, тя си беше максимално автентично запазена, няма и капка бетон в нея, Забелязал съм, че там, където неправилно се сложи бетон в къщата, тя започва да гние. Моята къща беше единствено от камък, дърво и глина. Това на мен много ми допадна, защото това е добра основа, която мога да започна да развивам...Има голяма веранда с типични за нашия край сводове, арки, от там се влиза във вестибюл, в който често се намира оджакът, и оттам се влиза в 4 стаи - 2 отляво и 2 отдясно.

Тези характерни арки по-скоро са декоративен елемент, сигурно са дошли по Дунава от Западна Европа, тъй като там арката се използва навсякъде. Разпространени са много в Сърбия, в Румъния. Явно Дунавът ги е докарал и хората много са ги харесали и са започнали да ги слагат навсякъде, има ги и на други места в България, но не са толкова концентрирани както тук, в Северозападна България.

Не бързам да приключа с ремонта за един летен сезон. Като работя лека-полека виждаш как тя реагира на това, което ти правиш по нея. Когато тръгнеш да правиш нещо по нея и то не става, все едно ти казва: "Не, не това няма да е хубаво!" и ти имаш време да помислиш и да промениш дизайна и да знаеш какво искаш да направиш, за да стане къщата по-хармонична. Къщата има душа. "

ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

"Усетих какво е да имаш хубави комшии, попаднах на хора човечни, разбиращи, подкрепящи, Тази топлина, която виждаш в хората, никъде другаде не съм срещал такава. това е много ценно Взаимно си помагаме, това е тръпката на съвременния селски живот, който се опитваме да съхраним. Това усещане за общност не само вкъщи, но и като излезеш на улицата, в полето, на площада, на Дунава.

Спокойствието в Ново село сега зимата даже ме вдъхновява, имаш време да четеш, да рисуваш, да мислиш, да разсъждаваш, и ми дава доста голяма свобода да изразявам себе си..."

Целия разговор чуйте в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Арх. Румен Джагаров: Всяка къща има душа

"Връзката между хора и сгради е много силна, но е невидима."

Галерия

Ученици призоваха да бъде "съживен" Мемориалът на жертвите на комунизма във Видин (СНИМКИ)

Симфониета Видин с нови творчески проекти

Подобрява се състоянието на пострадалия мъж от Софрониево

Жителите на Черно поле обикалят десетки километри заради пропаднал път

В "Музикална зона" на 30 януари 2025 слушаме Phil Collins Big Band

Изби от Дунавската равнина отварят врати за посетители на Трифон Зарезан

Как една зимна приказка донесе на Красимир Петров от Видин награда от National Geographic

За БНР

Радио Видин