Свърши ли зимата и каква пролет очакваме

Температурите през деня трайно са над нулата, захлаждането е от време на време, но не е свързано с отрицателни температури и снеговалежи. Температурите в края на февруари в Северна България и Видин е възможно да стигнат 17-20 градуса, прогнозира климатологът проф. Георги Рачев.

"Топла зима. При всички положения до края на месец февруари ни очаква още една седмица, в която температурите ще бъдат още по- високи от това, което наблюдаваме в момента... Очаква ни още една седмица, в която ще видим реалността и някъде след празниците към 5-10 март ще теглим чертата и ще кажем какво става със зимата."

Зимата почти настига тази от 2006-2007 година, която е била най- топлата зима, откакто се водят метеорологични наблюдения. В природата не може да има само добро и само лошо, то винаги е смесено, защото ние пречупваме реалността през собствените си виждания, каза още Георги Рачев:

"Непрекъснато ни убеждават, че става все по- страшно и по- страшно. Аз не виждам нищо страшно, тъй като България последните години бележи рекорд след рекорд по отношение на зърнени култури. Примерно, ние получаваме толкова зърно, че три години може да не засеем нищо и пак ще ни стигне не само за хляб, но и за фуражи."

Би било добре земеделските производители да се адаптират към такива дейности, които са атрактивни на пазара. Може да се съсредоточим върху отглеждането на слънчоглед и маслодайни култури, които биха ни осигурили пазар в Европа и света, съветва професор Рачев.

"Защо трябва непрекъснато да произвеждаме царевица, пшеница и ечемик. Пивоварен ечемик- основата на производството на бира в света. А все повече и повече се пие бира в света. Ето я адаптацията, която е свързана евентуално с промените на климата."

Лошото е, че има вероятност топлото време да провокира овощните видове, особено тези, които са ранозрейни, на първо място кайсиите да напътят, дори да цъфнат, след което може да имаме късни пролетни слани дори снеговалежи, както вече шеста- седма година се случва и всичко това да отиде на загуба. 

"Трябва да има и преструктуриране на плодовете. Не може с онези стари, как да кажа фиданки от време оно, да конкурираме европейския пазар, където са Италия, Испания, Гърция, пък дори и една Полша, и една Германия. Ние купуваме полски ябълки, които са доста евтини, но пък са в изобилие. Така че сложен е проблемът и не опира единствено и само до климата. Опира и до умствения багаж на агробизнеса и неговото адаптиране към съвременните условия", смята Георги Рачев.

Късните пролетни слани у нас не са нещо невиждано. Имало ги е преди години, има ги и сега. В момента има климатична тенденция, пролетта, специално април и май, да бъдат малко по- хладни от нормалното. И тогава това, което е настъпило като развитие през по- топлата зима може да бъде изцяло компрометирано през хладния април и май.

Според прогнозите на двата големи модела- Европейският модел за средносрочни прогнози и Американският модел на американската агенция за изследване на океаните и атмосферата, март, април и май ще бъдат с нормални температури и дори по- високи с около половин градус за Балканите, на места и до градус по-високи температури от нормалното.

"Говорим за средните температури на сезона. Което не означава, че вътре в сезона няма да има и слани, няма да има и дъждове, няма да има и хладни дни, а напълно възможно е да има и снеговалежи."

Средните температури за март трябва бъдат между 5,5 - 10 градуса, а валежите трябва да достигнат между 40 и 70 литра на квадратен метър в ниската част на България.

Цялото интервю с проф. Георги Рачев може да чуете в звуковия файл.