Валентин Бобевски: "Музиката е всичко в живота ми- храна за душата, ритъм на сърцето"

От 1963 година до 1969 година той живее, работи и твори тук. Тогава градът се развива с бързи темпове в икономическо, културно и спортно отношение, но изостава по отношение на хоровото изкуство. По това време се съгражда нова музикална култура. Младият тогава диригент Валентин Бобевски, едва на 22 години, е поканен да дойде в старопрестолния град и да развие и тази част от духовната култура на града. Започва неуверено и плахо, но упоритостта и многото часове неуморна работа дават прекрасни резултати. Все още го помнят като успешен и талантлив диригент и организатор. 

Роден е на 5 февруари 1938 г. в София. Музиката в семейството му е на почит, родителите му свирят и пеят. Баща му пее в хор "Гусла" и е солист на различни състави. Валентин е закърмен с музиката. Израства на софийската улица "Ами Буе", известна като "музикалната" улица на София. От малък акомпанира в различни компании на баща си. Учи в 19 СУ "Елин Пелин" и има щастието като ученик да види писателя Елин Пелин. Любимите му предмети са музиката, български език, история, география и химия, участва в ученическия хор. 

Приет е в Държавната музикална академия и е класиран на първо място. Специалността, която записва, е "Хорово дирижиране". Неотменно до него е проф. Георги Димитров, един човек, който се оказва ключов за неговото професионално развитие, и,  който е най-важният човек в живота му. 

"За мен беше като втори баща, научи ме на всичко не само в професията, но и в живота, с него сме ходили на театър, на концерти, правили сме анализи, той никога не прекъсваше човека, който говори... Научи ни на аналитичност, самокритичност, критичност, сами да се анализираме, да търсим най-хубавото, което можем да дадем...

Като студент работи в Ансамбъл на транспортните работници, след дипломирането му се оказва, че трябва да замине за Видин. Разпределен е във Видин в читалище "Цвят" като диригент в хор "Боян Чонос". Лично неговият учител проф. Георги Димитров го представя пред видинската общественост. 

Създава Детски хор при Окръжен пионерски дом във Видин, който печели първата награда на Първия фестивал на детските хорове и Диплом за изключителни постижения през 1966 г., смесен камерен хор "Хармония" и мъжки камерен състав "Бонония", с които печели златни медали за изключителни постижения на Третия републикански фестивал през 1969 г. Създава и естраден състав "Чайките", в който пеят  млади момичета. 

Специализира в Хумболтовия университет, Германия. След това в продължение на 25 години е главен художествен ръководител на Ансамбъла на строителни войски, 43 години е диригент на хор "Света София", от 1970 г. до 1998 г. ръководи единствения спортен хор в България "Славия", а от 1985 г. е главен диригент на хор "Гусла". През 1991 г. създава Мъжкия камерен ансамбъл "България".

Пише хорова и театрална музика, ръководи диригентски курсове, журира конкурси и фестивали, автор е на проблемни статии за диригентското и песенно изкуство, съставител е на песенни сборници и т.н. 

Дирижира много хорови формации в страната и чужбина и има над 400 премиерни изпълнения на български и чужди творби. Преподавател е по дирижиране в Държавната музикална академия "Ференц Лист", Унгария. Председател е на Международния фестивал за православна музика "Хвалите Господа".

Носител е на над 50 държавни и музикални отличия и награди от най-престижните хорови фестивали в света. Сред тях са международната награда "Бела Барток", орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен, "Орден на труда" златен, Заслужил артист, "Златно перо" на Министерство на културата, "Златна лира", "Кристална лира" (2008), орден "Д-р Петър Берон" на БАНИ /Българска академия на науката и изкуствата- б.р./ и др.

Възстановява Българския хоров съюз, в момента е негов почетен председател.