Иван Каймакамски от Средогрив: Гората трябва да се възстановява

Тя е богатството, което нашата държава пренебрегва

Снимка: радио Видин

Разговор с Иван Каймакамски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Иван Каймакамски e патриот и родолюбив българин, обичащ родния си край, Балкана, гората, природата и селото си.

Той е от село белоградчишкото село Средогрив. Родът му е свързан с борбите за освобождение на България от турско робство.

Прапра дядо му е кнез Тодор, който е участвал в барикадите на въстанието от 1850 година. Убит е в битките съвсем млад. Споменът за неговия героизъм остава и днес.

Фамилията Каймакамски се появява по-късно, преди това фамилията на рода е била Стойнини.

По време на османското робство прапрадядото Тодор Стойнин се е борил за свободата на своя край и често се е шегувал, че когато победят, той ще стане каймакамин.

Каймакам или каймакамин (на турски: kaymakam, от арабски със значение на "наместник") първоначално е титла в Османската империя, давана на заместника на великия везир или на заместника на валията, когато те отсъстват.

По-късно местните започват така да наричат неговия син, което от прякор прераства във фамилия.

Днес Иван Каймакамски се включва в организацията на клуб "Лето 1850", който има за цел да организира подобаващи чествания на 175 години от въстанието в Северозапада.

Идеята е да се разкаже на теория и нагледно на учениците за въстанието, да се запознае и обществеността с историческата памет. Това да стане чрез читалищата и училищата и да се отдаде почит на всички борци за свобода.

Иван Каймакамски е роден през 1954 година в село Средогрив. Учи до 4 клас в родното си село, продължава да учи до 8 клас в Долни Лом.

Спомня си, че годините са трудни във времената на немотия. Хората били бедни, но в живота им присъствали сплотеност, задружност и подкрепа, което ги прави по-силни и така по-леко преодоляват трудностите.

Средното си образование получава в Електротехникума в Монтана. От него излиза с професия "трети разряд техник".

Задължителна е казармата по онова време, а след нея започва работа в Телефонния завод в Белоградчик, който е по-близо до родното му село. Тук се запознава се със съпругата си, която е от Горно Белотинци, Монтанско.

Според поговорката "Откъдето е жената, оттам е и родата" младото семейство заминава за Монтана. Започва работа в Сервиз за медицинска техника. 20 години от неговия трудов стаж са свързани с тази база. Тук се поддържа и ремонтира специализирана техника - физиотерапевтична, стоматологична, рентгенова, за обдишване на хора с дихателни проблеми.

След промените много производства са унищожени и много хора остават без работа. По това време Иван Каймакамски е председател на Профсъюзите на базата и оглавява стачните действия протестиращите.

Когато навлиза електрониката, се оказва, че зрението му се влошава и не може да работи фините дейности.

Решава веднага да се преквалифицира - записва Техникума за горски служители в Берковица.

Става лицензиран лесничей. Започва работа в дивечовъдната фирма в Чупрене. Работи тук до 2011 година, когато започват съкращения. В цялата страна са съкратени 2000 горски служители.

Връща се в село Средогрив и продължава да работи като лицензиран горски.

Има и хоби - ловува. Обяснява, че ловците не само убиват, но и осигуряват храна за дивите животни в студените зими.

В свободното си време се занимава с пчеларство.

Той е автор на книгата "История на село Средогрив" - краеведски труд, плод на десетгодишните му проучвания.

Има желание да издаде две книги с поезия и разкази. Повечето от стихотворенията са му на турлашки диалект. Желанието му е да се запази турлашкия с неговата неповторимост и нюанси, като ценност и богатство и част от българския език.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!