Полярни мнения за отпадането на таксите за студенти и докторанти

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с доц. Борислав Великов, съпредседател на комисията по висше образование към Асоциацията на индустриалния капитал в България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка да отпаднат още през тази академична година. Това реши през миналата седмица Министерски съвет с предложените промени в Закона за висшето образование. Още когато в края на януари тази година от правителството за пръв път оповестиха намерението държавата да поема семестриалните такси на студенти и докторанти, последваха противоречиви реакции. В подкрепа се обявиха от националното представителство на студентите. На противоположна позиция обаче застанаха работодателските организации и синдикати. Резерви изказаха и от университетите. Всички те остават на своите позиции и сега, в очакване предложените законодателни промени да влязат за обсъждане в ресорната комисия по образование в Парламента, а след това - и в пленарна зала за гласуване. 

Общо 90% от студентите подкрепят отпадането на таксите, обясни председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков. Според него това е доказателство, че държавата счита висшето образование за приоритет: 

"Много усилено се работи в това да се подкрепя висшето образование. Забелязваме подобен вид инициативи. Ето, с въвеждането на безплатно висше образование, преди няколко дни се гласува увеличение на докторантските заплати - 1.5 от минималната работна заплата, 1400 лева ще получават колегите, което е изключително положително... Ние направихме една анкета... и над 11 000 студенти гласуваха в тази анкета и 90% от тях подкрепят безплатната форма на обучение... И няма как националната организация да не подкрепи именно техните виждания."

Важната тема е какви трябва да са следващите мерки и какви критерии трябва да се заложат в Закона с оглед поддържане качеството на висшето образование. И в този дебат следва да се включат университетите, студентите, работодатели, синдикати, министерство, посочи Ангел Стойков:

"Аз смятам, че това е основната тема, която ние трябва да обсъждаме - качеството на образованието... Безплатното висше образование присъства в държави като скандинавските, Италия, Австрия, редица други наши западни съседки, които явно се справят добре. Щом те се справят добре, ние трябва да търсим добрите практики в тях. Може би е редно дуалната форма на обучение да намира все по-голямо приложение във висшето образование... Смятам, че има нужда да се помисли за скъсяване на тази връзка между бизнеса и висшето образование..."

Асоциацията на индустриалния капитал в България се обяви категорично против отпадането на таксите за обучение на студенти, още когато идеята беше за пръв път оповестена. Според доц. Борислав Великов, съпредседател на комисията по висше образование към работодателската организация, средствата, които държавата ще отдели за предлаганата мярка, могат да се насочат към насърчаване на обучението на студенти в определени професии, за които има недостиг от кадри:

"Очакваме и лично аз очаквам, че вече в Народното събрание и председателят на комисията Красимир Вълчев, и другите колеги, които са в комисията, и народните представители ще бъдат достатъчно разумни да не приемат законодателни мерки, които да поощрят тази идея на някои хора в Министерски съвет. Аз даже лично се учудвам, че академик Николай Денков, който е физико-химик - и то добър, познаващ проблемите на образованието и науката, е подкрепил целия проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Но вероятно са надделели някакви политически, по-късогледи съображения, а не един дългосрочен поглед върху баланса между търсенето и предлагането на квалифицирани кадри в България." 

И в момента в България има специалности, за обучението в които не се изискват такси, напомни доц. Великов. Според него това е правилно, тъй като целта е да се стимулира интересът на студентите към сфери, където има недостиг на специалисти на пазара на труда: 

"А сега ще се окаже, че голяма част от нетърсените завършили специалности - те ще станат все повече, за сметка на тези, които трябват. За какво бизнесът, пък и цялата ни държава да се стиска, за да произвежда безработни... Да, но тези 150 милиона лева вероятно могат да се извадят от някъде... По-добре да се използват за стимули за подкрепа на дефицитните специалности - по-високи стипендии или условия за стажове, или за по-добро студентско кредитиране, а не за най-общо, и то пожелателно, увеличаване на достъпа, повишаване на качеството. То и повишаването на качеството не става току-тъй. Всичките висши училища имат нужда от финансови ресурси за инфраструктура, за научни изследвания, да могат да се привличат висококачествени преподаватели и да се задържат. Защото, ако има стимули за тези студенти, които са ни необходими като специалисти, това ще задържи кандидат-студентите и след това и специалистите в България, ще предотврати изтичането на "мозъци", на млади хора, които са и в една възраст, когато раждат дечица, необходими за страната. Много е дълбок проблемът и с такива палеативни мерки като освобождаването на всички от таксите за следване нещата не се решават. Така не се постъпва, когато човек разсъждава държавнически, а не късогледо, защото, видиш ли, може да има избори две в едно или някакви други съображения." 

Резерви по отношение отпадането на таксите за студенти изразиха и от Съвета на ректорите, който излезе с публично становище. И след решението на Министерски съвет има останали още доста въпроси, на които тепърва трябва да се отговори, коментира заместник-председателят на Съвета на ректорите проф. Христо Белоев, който е и председател на Общото събрание на Русенския университет "Ангел Кънчев":

"Лично аз си мисля, че политиката, която имаше Министерството на образованието до момента със защитени специалности, като всяка година се приемаше такъв списък, се дава възможност да бъдат подкрепени специалности, към които има остра нужда от кадри... Възможно е някои семейства, групи хора - социално слаби, с увреждания, различни категории имаме, те могат да бъдат подкрепяни от държавата по някакъв начин и за тях също бъде взето конкретно решение и да бъдат освободени от такси. Не може наравно да разсъждаваме за семейства, които са с големи възможности, и за други, които са с по-малки..."

Все още не ясен методът, при който ще се определя занапред размерът на таксите за отделните университети, отбеляза проф. Белоев:

"Примерно в един университет дадена специалност от професионалното направление таксата е 300 лева - в Русенския университет много специалности са долу-горе около тази сума. Други университети таксите са 600-700 лева. В следващата година как ще бъдат? Същите, нещо средно или минималното? Тук има също доста въпросителни - как и по какъв начин, може би, изказвахме предложение, трябва някакъв процент от субсидията за съответната специалност, която се получава на студент, някакъв процент от тази субсидия да бъде заплащан за поемане на тези такси. Идеята не е лоша - това би се приело доста добре от студентите, от семействата... Но би следвало да се помисли малко по-глобално, комплексно и да се изчистят всички тези въпроси, които ние говорим. Ако те се изчистят, може би е добре да бъде това и да се реши. Но ако не се даде отговор на тези въпроси, си мисля, че ще настъпи по-голямо объркване."

Проф. Белоев изрази надежда, че поставените от ректорите въпроси ще получат адекватен отговор в бъдещата процедура по обсъждане в ресорната парламентарна комисия и последващо гласуване в пленарна зала на промените в Закона за висшето образование, които Министерският съвет предлага.