Започва Великият пост

"Душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ще се смутиш. Но стресни се и ще те пощади Христос..."  - зове с потрес и умиление един от емблематичните велиокопостни химни, който слушаме в изпълнение на блаженопочиналия патриарх Неофит. В едно от посланията му за началото на най-трудния, но благодатен период в сакралния живот на Църквата четем:

"Отново сме в спасителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният период в живота на православния християнин, в който, всеки един от нас търси опрощението на своята греховност. Светата Четиридесетница е духовен път, през който ние ще трябва да преобразим помислите си чрез силата на доброто. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да показваме състраданието и обичта си към ближните. Дни, различни от всекидневието на света – устрем към Бога и радост по Господа."

"Това е едно благодатно време човек да се вгледа в себе си, да се смири и да се доближи до Господ, защото ние по неговия пример постим. Той е постил 40 дни в пустинята като човека, за да ни покаже от какво имаме нужда като хора. В бързината на нашето ежедневие не може да отделим най-важното. Да укротим тези бурни води в себе си, за да станат те като едно огледало, в което Бог да се огледа.

"Отвори ми вратите на покаянието, Живодателю, защото духът ми подранява към Твоя свят храм..." - чуваме от друго знаменателно великопостно песнопение, изпято от патриарх Неофит и си спомняме отеческия му завет да бъдем смирени и устремени в богослужението през Светата Четиридесетница.