Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Снимка: Радио ВИДИН

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари 2026 година в България ще заработи Социален климатичен фонд. Регламентът беше приет в Европейския парламент миналата година. Той е предвиден като мярка в подкрепа на най- уязвимите домакинства, най- уязвимите потребители на транспорт и най- уязвимите микропредприятия за смекчаване на негативните последствия от една нова схема за търговия с емисии в секторите сгради и транспорт. Новата схема ще влезе в действие от януари 2027 година, а Социалният климатичен фонд предварително една година трябва да може да заработи- от 1 януари 2026 година. За да може да започне да работи успешно Социалният климатичен фонд, държавите членки на Европейския съюз трябва да подадат своите национални социални климатични планове до края на юни 2025 година. 

"Т.е. ние имаме една година и малко да създадем своите социални климатични планове, с които да обосновем мерките за фонда. По този фонд България ще има възможност да кандидатства с мерки на обща сума от 2 милиарда 280 милиона евро за периода от 2026 до 2032 година и цялата сума ще бъде разпределена и за двата сектора. В три основни насоки са мерките, които позволява ЕС, а ние сами трябва да изготвим своя дизайн като страна със собствените национални специфики. Мерките са в три насоки- директна подкрепа за доходите на най- уязвимите потребители на горива, особено защото всъщност при нас в България ефектът от цялата тази нова схема на търговия с емисии ще бъде в ръст в цените на горивата. Основно за бензин, дизел, газ и въглища също, изкопаеми горива, въглищата също са включени", каза Теодора Пенева- старши експерт в програма "Климат и енергия" на WWF - България.

По- голяма част от мерките на фонда ще бъдат дългосрочни, т.е. в устойчива мобилност и в енергийна ефективност на сграда. Това, което от WWF- България предлагат след груби изчисления, че след като се разпредели този фонд за 6 години, за дългосрочни мерки за сгради ще останат максимум 600 милиона евро. В този смисъл предлагат дългосрочните мерки да бъдат насочени към мерки за енергийна ефективност под формата на ваучери, които да подпомогнат за частични мерки близо 40 хиляди домакинства, а за цялостно саниране поне 10 хиляди домакинства, допълни Теодора Пенева:

"В този случай е важно да може домакинствата да комбинират грантовото финансиране от този фонд, от социалния климатичен фонд, с допълнителни инструменти като безлихвени заеми или ниско лихвени заеми по кредитни линии за енергийна ефективност, за да може да получат една по- добра подкрепа и да направят по- дългосрочна инвестиция в малко повече спестявания за енергия."

От WWF смятат, че е важно участието на общините да е минимално. Понеже тази програма е насочена към облекчаване на разходите на домакинствата, тези фондове могат и да изключат активната роля на общините. В България в момента няма официално послание от правителството кое министерство ще бъде водещо, отговорно за създаване на националния социален климатичен план и за управление на фонда. 

От организацията предлагат да има картиране на енергийната уязвимост и потребностите за инвестиции. За всяка една община да се направи такъв проект съвместно с Националния статистически институт и да се издаде справочник, за да може общините да правят на местно ниво свои планове. Тук е важно да се разбере и доколко едно увеличение от близо 10% в цените на горивата ще наложи малко по- висока подкрепа за субсидиите за градски транспорт и карти, дали ще има нужда да се разширят групите, които в момента получават подкрепа за транспорт.

Цялото интервю с Теодора Пенева може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25