Владлен Александров: Искаме да правим театър за хората

Враца да се превърне в един от театралните центрове на България. С тази мечта Владлен Александров идва в града преди три месеца, когато е назначен за директор на драматично-кукления театър. Режисьорът с над 120 постановки в България, Република Северна Македония и Турция, заема директорския пост след продължил цяла година конкурс. Преди това дълго време е директор и режисьор в Пазарджишкия театър. С театралното изкуство обаче се среща още като дете и оттогава никога не е прекъсвал връзката си с него. 

"Аз съм, както се казва, роден в театъра. Моят баща е режисьор, дългогодишен директор на един провинциален театър, майка ми - журналист. Съдбата на моя баща беше свързана и с моята съдба. От съвсем мъничък съм по коридорите на театрите, в които той е работил, като се почне от Асеновградския държавен театър, мине се през Габрово и Благоевград, където дълги години живяхме. След това отидох в Академията. Работил съм в много театри в България и чужбина. Много години бях в Пазарджишкия театър."

Една от най-важните задачи пред екипа на Владлен Александров е да бъдат разплатени наследените задължения. Затова театърът трябва да започне да работи на съвсем различни обороти.

Репертоарът на театъра е актуален и в същото време изцяло съобразен с това, което публиката иска да види на сцената.

"Винаги ми се иска литературната основа да бъде много сериозна, да бъде интересна, да бъде любопитна, да бъде в някакъв смисъл провокативна, съвременна, и общо взето досега всички заглавия, които направихме през този сезон... Пък и да бъде разбираема за публиката, да бъде близка до пулса на времето, в което живеем, и "Гимнастика за бременни" на Здрава Каменова, която Петринел направи, и "Убийството на Гонзаго", и аз направих една комедия, много актуална, немска на Щефан Фьогел "Роклята беглец". Така че всичкото това нещо засега функционира много добре сред зрителите, има публика, хората харесват тези спектакли, което означава, че линията е правилна."

 

Владлен Александров коментира и критиките по повод зачестилите участия в спектакли на врачанския театър на популярни от телевизионния екран актьори. 

"Въобще не ме интересуват критиките. Аз имам няколко представления, които години се играят по българските театри, в тях играят едни от най-любимите известни актьори от екрана. Ние не можем да се сърдим, че някой актьор е станал популярен чрез телевизионния екран, чрез сериалите. Ако той е добър актьор и си върши добре работата на сцената, това не е обидно, аз някак си не мога да схвана подобна логика на нещата. А по-добре ли е един актьор, който е закърнял, който с години седи в един провинциален театър, който няма никакво поле за развитие, който вече се е уморил от едно и също, едно и също, което се повтаря, повтаря. Публиката до такава степен вече се е отегчила от подобни образи. Само ще ви дам един пример. Срещу нас е читалище "Развитие", където много често гостуват подобни постановки, с подобни звезди. Ами пълно е, пълно е постоянно и трябва да Ви кажа, че в това няма нищо лошо. Целия свят е така - от Америка до Южния полюс и обратно, звездите от екрана са си звезди от екрана, въпросът е в какъв контекст ще ги поставиш, въпросът е какъв текст ще избереш за тяхното участие..."