За трудния път да станеш професионален готвач

След като завършва академията, Сибел случайно открива най-специалното за нея място – ресторант ‘‘Café Parallel 43‘‘, посветен на веган и вегетарианската кухня. 

"Да, това бе място създадено от една много слънчева и усмихната жена,  събрала възможно най-светлите хора като екип. Храната която приготвяхме не заслужаваше етикет "веган" и "вегетарианска кухня", тя беше жива, пълноценна, разнообразна и много вкусна. Ние нямахме дори и фризер. Сутринта си приготвяхме всичко - режехме, белехме зеленчуци и приготвяхме храната като домашна. Всеки клиент беше като наш приятел и наистина готвехме сякаш готвим за себе си или за най-близките си хора . И никога не съм вярвала, че може да съществува подобно място, с такава атмосфера и съм безкрайно благодарна съм . 

 

Сибел споменава за "суровата действителност в кухните".

"За повечето хора звучи романтично да бъдеш готвач, но е нужна и голяма саможертва да бъдеш истински такъв. Дългите часове, говорим за над 12 часа на крак, което автоматично намалява и от твоето лично време, за теб, за близките ти, за приятелите ти. Хората не осъзнават, че пътят към една добра чиния е изключително дълъг и сложен, и наистина може да се каже, че плащаш и със здравето си."

Сибел казва, че за да бъдеш истински готвач трябва, освен да имаш усет и любов към храната, са нужни още много качества:

"Освен страстта, трябва да имаш и качествата да си много много неща наведнъж. Да имаш остър ум, независимо колко си спал тази нощ, какъв ден имаш. С огромни познания трябва да бъдеш за храната, как тя реагира, трябва да си с безкомпромисна хигиена, трябва да мислиш с няколко хода напред , без излишно размотаване в кухнята. Трябва да си голям организатор, да имаш екипно мислене, да си насочен, трябва да помниш  многобройни задачи и процедури и да си напълно отдаден."

Сибел казва, че е разбрала защо повечето мъже са готвачи. Споменава, че е нужна много мъжка енергия, за да издържиш на физическото и психическото натоварване.

"За да върви една кухня добре, то тя има нужда от качествата, които носи и мъжът. Има нужда от водачи, вдига се много тежко, има опасности, има проблеми. Нужни са бързи решения и по-малко емоции - което жената прави. Ако искаш да си жена в кухнята трябва да носиш много мъжка енергия, за да оцелееш."

Освен като готвач на топла и студена кухня, отскоро Сибел придобива и опит като сладкар-пекар в наистина забележително място в столицата - кафе-сладкарница"Altruist". Беше ни интересно да я попитаме, как се чувства в този т. нар. "висш пилотаж" в кулинарията:

"Никога не съм се определяла само като готвач или само като сладкар, или пекар - обожавам всяка сфера от кулинарията и в сладкарството има малко повече място за жената и за нейните качества, за повече прецизност, за по-бавно случване и съм щастлива, че имах възможността и да имам този опит."

Сибел е почитател на чистата растителна храна, затова я попитахме какво е накарало да стигнеш до това.

"Иска ми се все по- малко хора да я търсят и да предпочитат предпочитат неестествена и дори отровна за нас храна. Отклонили сме се от кухнята на Природата и това много ме наранява. Искам да възвърнем връзката с живата и истинска храна, защото тя наистина е нашето здраве и наш дар."

Ние няма да се уморим да казваме, всеки път, след срещата ни с такива хора, като Сибел, че им се възхищаваме искрено и се надяваме тайничко или не чак толкова тайно, нейното местенце да бъде тук, в родния Видин, защото ние се нуждаем от нея и богатия ѝ опит и знания, които е натрупала през годините.