Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За трудния път да станеш професионален готвач

| Интервю
2
Снимка: колаж на РАДИО ВИДИН



Днес ви срещаме с една изключителна видинчанка. Тя е на 30 години, казва се Сибел Мартинова и е готвач. Истината е, че никога не е имала тази мечта да работи в кухня, случило се по много естествен и неусетен начин. Имала е период, в който е започнала да се замисля с какво се храни. И така започва все по-често да прави по-осъзнати решения и да преоткрива много нови продукти, така намира и своя прочит за любима храна. Дори започва да се храни много по-различно от нейното семейство, но е чувствала, че това отговаря най-много на нейната същност. Интересува се от храната, приготвена изцяло с растителни продукти. За нея храната, която природата създава, е най-вкусна, най-цветна и най-жива. Имала е и щастието да има детство близо до всички нейни дарове и да познава истинските вкусове на чистата храна. Всичко около целият процес на приготвянето на храна и е бил много интересен. Било е вдъхновяващо и да вижда щастието на близките ѝ от нейните ястия. Те са хората чрез които е повярвала, че всъщност може би може да приготвя храната по вкусен начин. И докато тя и цялото ѝ семейството знаели, че ѝ предстояло съвсем друго обучение - тя прави много рязък завой. Една лятна нощ, когато се прибрала във Видин, седяла си на компютъра и разглеждала Фейсбук, изведнъж ѝ излязла публикация за Кулинарната академия HRC. Тя се сковава буквално, не отместила поглед от тази публикация, дори го усетила като нещо, което вече ѝ се е случило. И веднага кандидатства. През 2017 година я приемат и така става възпитаник на академията, и това променя изцяло пътя на живота ѝ.

"Обучението там преди всичко ме срещна с хора, които са огромен подарък в живота ми днес. Преодолях и много мои лични страхове, разбрах колко е голяма разликата от това да готвиш у дома и от това да готвиш в професионална кухня. От ден едно трябваше да си се научил как се реже с нож, как да почистваш станцията си, как да се стремиш да си напълно точен, изряден, винаги чист. научаваш се на отдаденост, на екипна работа, на безопасно приготвяне на храна и чак след всичко това вече идват рецептите и самото готвене. В Академията се обучавах на интензивен курс от една година и със стаж в учебния ресторант на Академията, който е в България."

След като завършва академията, Сибел случайно открива най-специалното за нея място – ресторант ‘‘Café Parallel 43‘‘, посветен на веган и вегетарианската кухня. 


"Да, това бе място създадено от една много слънчева и усмихната жена,  събрала възможно най-светлите хора като екип. Храната която приготвяхме не заслужаваше етикет "веган" и "вегетарианска кухня", тя беше жива, пълноценна, разнообразна и много вкусна. Ние нямахме дори и фризер. Сутринта си приготвяхме всичко - режехме, белехме зеленчуци и приготвяхме храната като домашна. Всеки клиент беше като наш приятел и наистина готвехме сякаш готвим за себе си или за най-близките си хора . И никога не съм вярвала, че може да съществува подобно място, с такава атмосфера и съм безкрайно благодарна съм . 

 



Сибел споменава за "суровата действителност в кухните".

"За повечето хора звучи романтично да бъдеш готвач, но е нужна и голяма саможертва да бъдеш истински такъв. Дългите часове, говорим за над 12 часа на крак, което автоматично намалява и от твоето лично време, за теб, за близките ти, за приятелите ти. Хората не осъзнават, че пътят към една добра чиния е изключително дълъг и сложен, и наистина може да се каже, че плащаш и със здравето си."

Сибел казва, че за да бъдеш истински готвач трябва, освен да имаш усет и любов към храната, са нужни още много качества:

"Освен страстта, трябва да имаш и качествата да си много много неща наведнъж. Да имаш остър ум, независимо колко си спал тази нощ, какъв ден имаш. С огромни познания трябва да бъдеш за храната, как тя реагира, трябва да си с безкомпромисна хигиена, трябва да мислиш с няколко хода напред , без излишно размотаване в кухнята. Трябва да си голям организатор, да имаш екипно мислене, да си насочен, трябва да помниш  многобройни задачи и процедури и да си напълно отдаден."

Сибел казва, че е разбрала защо повечето мъже са готвачи. Споменава, че е нужна много мъжка енергия, за да издържиш на физическото и психическото натоварване.

"За да върви една кухня добре, то тя има нужда от качествата, които носи и мъжът. Има нужда от водачи, вдига се много тежко, има опасности, има проблеми. Нужни са бързи решения и по-малко емоции - което жената прави. Ако искаш да си жена в кухнята трябва да носиш много мъжка енергия, за да оцелееш."

Освен като готвач на топла и студена кухня, отскоро Сибел придобива и опит като сладкар-пекар в наистина забележително място в столицата - кафе-сладкарница"Altruist". Беше ни интересно да я попитаме, как се чувства в този т. нар. "висш пилотаж" в кулинарията:


"Никога не съм се определяла само като готвач или само като сладкар, или пекар - обожавам всяка сфера от кулинарията и в сладкарството има малко повече място за жената и за нейните качества, за повече прецизност, за по-бавно случване и съм щастлива, че имах възможността и да имам този опит."

Сибел е почитател на чистата растителна храна, затова я попитахме какво е накарало да стигнеш до това.

"Иска ми се все по- малко хора да я търсят и да предпочитат предпочитат неестествена и дори отровна за нас храна. Отклонили сме се от кухнята на Природата и това много ме наранява. Искам да възвърнем връзката с живата и истинска храна, защото тя наистина е нашето здраве и наш дар."

Накрая попитахме Сибел за какво мечтае.

"Мечтая, разбира се и за свое място, с проста, комфортна и истинска храна. Такава която стопля сърцето, да вълнува, да връща спомени, да създава спомени и разбира се мечтая за здраве и повече смиреност в хората."

Ние няма да се уморим да казваме, всеки път, след срещата ни с такива хора, като Сибел, че им се възхищаваме искрено и се надяваме тайничко или не чак толкова тайно, нейното местенце да бъде тук, в родния Видин, защото ние се нуждаем от нея и богатия ѝ опит и знания, които е натрупала през годините. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06