Видински съюз на зърнопроизводителите- 15 години в защита на земеделците от региона

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Жечко Андрейнски, председател на Видински съюз на зърнопроизводителите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Видинският съюз на зърнопроизводителите навърши 15 години. Кои бяха проблемите тогава и кои от тях намериха решение през годините? Какви са пазарната ситуация и пролетните настроения сред земеделците? Какво е състоянието на есенниците и какви са очакванията на фермерите? В "Земята, която ни храни" гостува председателят на съюза Жечко Андрейнски. 

Преди 15 години 27 земеделски производители учредяват Видинския съюз на зърнопроизводителите, днес в него членуват около 60 земеделци, които обработват над 280 хиляди декара земеделска земя в региона. Това са хората, които подпомагат земеделието в нашия регион, плащат своите данъци тук и се грижат за прехраната на много семейства в област Видин, посочи Жечко Андрейнски. 

"...Въпреки това зърнопроизводството през годините се превръща в модерен отрасъл. В момента това е секторът, който гарантира около 9 % от Брутния вътрешен продукт на страната, около 9 милиарда лева са рентите, които земеделците изплащат на собствениците на земя у нас- това е едно значително подпомагане на собствениците на земя от една страна, от друга страна гарантира работа на хиляди семейства... Отделно от това, всички земеделски производители съдействат и подпомагат общините и населените места, в които работят. Особено в нашия регион, който е обезлюден, нашите колеги се явяват като първи помощници при редица проблеми...", посочи Жечко Андрейнски.  

Многогодишна е борбата на Националната асоциация на зърнопроизводителите за промяна в основни закони, като Закона за браншовите организации и Закона за ползване на земеделските земи. Промените ще гарантират сигурност, спокойствие и по-рационално използване на земята, категоричен е Жечко Андрейнски. Според него голям проблем у нас е и липсата на таван на рентите, каквато е практиката в Белгия и Франция, такова предложение ще бъде обсъдено, както и промени, свързани с ползването на земи от Държавния поземлен фонд. Видинска област е с най-много земя във Фонда- над 33 хиляди декара, и често в търговете участват фирми, които не са регистрирани в област Видин, но поставят непосилни за тукашните земеделци условия. Колкото до административните тежести на земеделците, Жечко Андрейнски е категоричен, че те произлизат от липсата на капацитет в някои държавни структури и неадекватните нормативни актове: 

"Административната тежест в България се поражда първо законодателно, второ- липсата на достатъчно капацитет на съответните държавни структури. Свидетели сме, че във Фонд "Земеделие" бяха подадени над 4000 заявления по мярка за подпомагане на земеделските производители за развитие на техните материални активи, в момента още текат проверки, което показва, че не се спазва законоустановения срок до два-три месеца да бъдат публикувани нещата, а тук се работи малко кампанийно. Документите, които се изискват, са изключително неадекватни на базата на прокламираното електронно управление на държавните структури. Изискват се документи, които затрудняват земеделските производители- ние обработваме земята, караме машините, ние сме счетоводители, инженери- всичко е на нашия гръб. Натъкваме се на проблеми, които могат да бъдат решени чисто административно... Искаме облекчаване на процедурите, ясни правила и възможност всички земеделци да участват в програмите..." 

Пролетта е сезонът, в който започва активната работа на зърнопроизводителите. В ход е пролетната кампания, но ситуацията с пазара на зърно остава неясна: 

"Пролетта земеделските производители извършват подготовка и сеитба на пролетните култури, продължават и грижите за есенните култури... Вече е традиция в нашия регион да няма сняг, а влагозапасяването да не е оптималното, което трябва да бъде за сезона. Температурите през януари и февруари бяха по-високи и времето по-добро, но сега се надяваме края на март - началото на април да има повече дъждове и благоприятни условия за основните агротехнически мероприятия, които трябва да се извършат. А те са свързани с подготовката и сеитбата на пролетните култури, които в нашия регион заемат приблизително 50% от културите, които отглеждат зърнопроизводителите... 

"Пазарът на зърнените продукти, както в България, така и в световен мащаб- тенденцията е към непрекъснато понижаване на цените на зърнените култури. В момента цените са едни от най-ниските през последните 5 години, в същото време разходите при нас са едни от най-високите. Зърнопроизводителите са изправени пред сериозен проблем- дали ще успеят да произведат достатъчно продукция, дали ще успеят да я реализират- да не са на загуба и дали ще успеят да платят рентите, които са договорили от предходната година... Рентите миналата година бяха нереално високи и тенденцията е към понижаване. Всеки трябва да си прецени в какви степени може да си позволи понижаване на рентата, тъй като ренти от 100-120 лева са непосилни... Разходите за зърнено-житните култури ще достигнат до 230-250 лева за декар и при една рента от 100 лева си представете какво се получава... За 22-23 година над 90 % от земеделските производители, занимаващи се със зърнопроизводство, вече са на загуба. Така че, те вече имат една трудна година, зависи как ще приключат и тази. Не се разчита на съществени помощи от държавата, затова всеки трябва да прецени какви са финансовите му възможности и възможности за разширяване или задържане на развитието на неговото земеделско стопанство..."

Нереално високите за региона ренти, ниските изкупни цени и неблагоприятните климатични условия през изминалата стопанска година поставят зърнопроизводителите пред сериозни изпитания. Не един и двама са на ръба на оцеляването, има и фалирали земеделци: 

"От есента на миналата година има 4-5, които приключиха своята дейност поради финансова несъстоятелност. За тази година също, ако не успеят да се справят с високите ренти и дали ще продължат през следващата година... Рентите които се плащат, са договорени през миналата година на доста високи стойности, това, наред със скъпото производство сериозно ще затрудни земеделските производители... 

...Предлагаме като таван на рентите да е 20 % от производството на зърнено-житни култури- това е една справедлива рента, изразена в натура, мината през цената на Софийска стокова борса дава финансовото изражение на рентата. Например, ако се произведат 600 кг от декар пшеница през тази година, 120 кг е рентата в натура, превърнато в цена при 300 лева на тон, означава, че около 36 лева трябва да е рентата в пари...

...Цената на пшеницата в момента е 28-30 ст/кг, което изцяло не покрива разходите от предходната година, не знаем и какво ще се случи през тази стопанска година, като реализация на произведената продукция, но сме оптимисти и се надяваме, че чрез разумни наши действия ще успеем да запазим нашите стопанства...", посочи Жечко Андрейнски. 

Иначе състоянието на посевите с пшеница и ечемик е добро, при рапицата има непоникнали площи, които най-вероятно ще бъдат презасети. В ход е и пролетната кампания, но заради непредвидимостта на пазарната ситуация всеки земеделски производител трябва да вземе своите решения, за да успее да запази стопанството си- дори с цената на свиване на производството: 

"Важни са решенията, които взема всеки- за това как да отгледа културите, важни са и инвестициите, които прави за следващ период. Не можем да се развиваме с това темпо. Има решения, които не са атрактивни, но трябва да ги предприемем, с цел запазване на дейността- намаляване на рентите или намаляване на дейността, за да гарантираме бъдещето на нашите деца и наследници", каза Жечко Андрейнски и пожела на колегите си:

"Да продължат да бъдат оптимисти, да вършат това, което могат най-добре- земеделското производство, да бъдат честни и коректни и да уважават партньорите си в земеделието!"