"Видин на ново" е неправителствена организация, основана от видинчанина Мартин Цеков, с амбиция да подобри града и да събуди гражданското общество, правейки смислени проекти. В допълнение към разнообразните си професионални начинания, той работи върху няколко проекта, насочени към подобряване на живота във Видин. Надява се да вдъхнови положителна промяна и чрез тези инициативи да насърчи растежа, иновациите и обновяването на Видин и неговите общности.
"Все си мисля, че някак дълбокото ми желание и цел с това НПО е да правим смислени неща и от друга страна много ми се иска да дадем някаква искра и да се събуди гражданското общество малко. Като цяло това по някакъв начин сътвори в мен желанието да стигна дотук, да имам някаква неправителствена организация, за да привличам хора около мен. Не съм сигурен, че аз ще съм промяната, от която Видин има нужда, но мисля, че може да съм искрата, която ще запали някой друг", каза видинчанинът.
Мартин стига до това решение заради силното си чувство за справедливост. Именно това го мотивира да се занимава с каквото и да е. Мотивацията му започва от проблемите пред жилищния му блок, където се оказва, че навремето този, който е построил въпросната сграда е блокирал улицата за няколко блока.
"И аз си казах: "Как така, няма път", минава се през тротоара, счупено е всичко, ВиК-то се афектира и от просто оттам се запалих. И както във Видин казваме "гърчат рамене", никой не знае за какво става въпрос, всички мрънкат, но никой не прави нищо. И аз лека-полека, с една моя комшийка - Ваня, която всъщност ми помага и е част от НПО-то, и е доста ценен човек за мен. Попитах я като по-активен човек какво става, тя ми каза, че е опитала, нищо не се е случило, аз започнах да ръчкам, в Общината стигнах. Там започнаха всички "ама, не знаем, ама няма как" и това по някакъв начин ми беше достатъчно да не се отказвам. И сега каква е развръзката - трябва да дам и малко кредит на общинарите, те колкото си имат кусурите, започнаха да ме слушат, чуха гласа на хората в квартала и започнаха да се приготвят. До колкото зная до месец трябва да започне работа по улицата."
Мартин казва, че винаги наблюдава, дори разхождайки се по улицата, какво би могло да се промени в градската среда.
"Осъзнавам, че някак съм ориентиран нещо да се създаде, нещо да остане след мен. Някак тази преходност на живота - живи сме, имаме семейство, децата не ни помнят, техните деца не ни помнят и после изчезваш, край, изчезваш и ми се ще да остане нещо, колкото и да звучи егоцентрично, но ми се иска нещо да остане след мен, по някакъв начин и другите хора да имат полза от него. От една страна ми е кеф, от друга страна мисля, че имам способностите да помогна с нещо, от трета страна - много ме ядосва това, че стандартът на мислене тук е много нисък, стандартът на гражданска позиция, качеството на работа, която се върши, всичко е някак претупано. Пак казвам - правят се някакви неща, но честно да си призная, не съм прекалено очарован от приоритизацията на нещата, които да се правят. За мен правенето на бордюри е даденост, това трябва да го правиш, а не трябва да въртиш цялата си работа около улиците. Трябва да създадеш някаква добавена стойност."
Най-голямата амбиция на Мартин е възстановяването на откритите спортни площадки на територията на всички училища във Видин:
"Много хора знаят, че дворовете на училищата са затворени вече, ние израснахме в тия училища, там играехме, можеше да се спортува. Сега площадките навън са в окаяно състояние, много голяма част от тях."
От известно време видинчанинът се бори с един странен казус по възстановяването на откритата спортната площадка, която се намира в непосредствена близост до Пазар капия.
"Тази площадка е на перфектна локация, едното което е, мисля че ще допринесе много, не само за децата, което е основната ми мотивация, защото днес основно децата затлъстяват, всички знаем - пред компютрите - трябва да има движение и т.н. Но тази площадка смятам, че е на ключове място, исках да се започне просто от някъде. Започнах да се интересувам от статуса на площадката, оказа се, че тя е паркинг. Започнах да комуникирам с хора в Общината, където пак казвам има голяма доза съдействие, но и голяма доза няма интерес. В един момент се получава така, че аз трябва да ги убеждавам, че има смисъл да направим нещо за децата, за спорта, за развитието и т.н. Съдействат ми, но си представете, че това е всеки ден аз ги тормозя, това е през ден, ако не е всеки ден и трябва да се промени този статус, за да може да се направи нещо. Аз изготвих проект с визуализация, намерих фирма за настилки, за да ги улесня. На мен идеята ми беше да набера средства извън Общината, да не ги ангажирам, но се стигна до там, че как да набера средства, като тя е с нелегален статус."
Мартин казва още, че е така уверен в себе си, защото вярва, че всичко е възможно да се случи.
"Аз си го представям как се случва, а още по-малкото съм уверен, когато зная, че аз мога да допринеса за случването на това нещо. Мога да изготвя проекта, мога да го водя, мога да събера хора, които да извършат този проект. А честно казано удовлетворението, което ще ми донесе да има нещо такова за града. Представете си всички площадки в града да са възстановени. Всички външни площадки, всеки един квартал да има супер модерна площадка. За съжаление, в Общината не могат да разберат, че се получава един лавинен ефект и той ще е в тяхна полза. Ако се направи нещо такова - децата ще са постоянно на площадката, ще има снимки, гражданите ще са доволни, родителите и то неимоверно играе в тяхна полза."
Очакваме развитие на идеите, които Мартин има за цел да реализира и му пожелаваме успех с неправителствената организация "Видин на ново".
Първо ще разтворим книгата „Измерения на болката“ . Това са разкази на ужасите от доста интересни автори. Елена Павлова е един от тях и срещата ни е с нея. Наследството на бележити сънародници събира като родова памет програмата "Неразказаните истории на българите" . МОН провъзгласи първи резултати от най-мащабна си програма за ученици..
В Деветата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към това, щото всеки един от нас да проумее преходността на този свят, да се обърне към Вечния Бог и приемайки Го в сърцето си, да придобие вечността и блажения живот. Чрез притчата за безумния богаташ, която днес четем, ни се дава за разберем, че всичко на..
„Какво търсите?“ С този въпрос посреща всеки читател най-необикновената библиотекарка в Токио Саюри Комачи. Тя, разбира се, не е просто библиотекарка. Саюри Комачи е прочела всяка книга в библиотеката на Общинския център „Хатори“, но силата ѝ е в способността да чете в душите на хората. Прави го с лекотата и прецизността, с която изработва фигурки..
В Европейския ден на музикотерапията, 15 ноември, говорим с Любомир Гешковски, музикотерапевт в Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница” във Враца. Разказва, че това е един много специален нов способ за въздействие. Води до подобряване на състояния, както и на реакции и възможности. В дневния център работи по собствена система за..
За днешната гостенка може да се каже, че за нея сладкарството е нещо повече от страст . Тя буквално израства, правейки торти от 15-годишна. Днес тя е на 32 и не може да си представи живота без правенето на сладки изделия. Първоначално го прави непрофесионално, но от три години това е нейната професия. Мария открива нейния сладкарски цех и го..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една малко по-различна история. Една история с щастлив край. Историята е много дълга и са замесени много хора. Една среща между котето Мими със Силвана . Силвана е израснала, заобиколена от много животинки и нейната любов към тях е неизмерима. Един ден, преди повече от 2 години, тя..
След изключително успешното първо издание на инициативата Ден на четенето през 2023 г., в която се включват близо 180 000 участници от страната и чужбина, хиляди вдъхновяващи събития и основаване на Националния пакт за четенето, днес тя се завръща, за да обедини граждани, институции и представители на бизнеса около една обща цел. Организаторите..