Да хванеш... полето или възможен ли е живот без монополисти

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''- 02.04.24 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Възможен ли е живот, независим от монополистите- ВиК и Енерго? Как се оцелява насред полето и с минимални средства? Може ли да си произведем почти всичко, което ще сложим на трапезата? Отговорите дава Зинозин Станев, който преди 15 години се заселва насред полето с идеята да води независим от никого живот. 

Преди 15 години Зинозин закупува първите си 4 декара в полето-  по пътя за Брегово, между селата Иново и Майор Узуново, които постепенно започва да облагородява. Първо на мястото има само едно бунгало, постепенно се появяват постройка след постройка- всяка със свое предназначение. Години по-късно продължава да твърди, че този живот му допада: 

"Свикнал съм, не ми прави впечатление, няма на кого да се скарам, нито кой да ми се скара... Исках да имам с какво да се занимавам, защото баща ми така казваше: Хубаво е където живееш, там и да работиш..." 

Зинозин се стреми да живее така, че да не зависи от никого и да произвежда каквото може. Има си агрегат и ветрогенератор, монтирал си е слънчеви панели, изкопал си е кладенец, от който се снабдява с вода. Не зависи от големите монополисти- ВиК и Енерго, които постоянно си играят с търпението на хората и вдигат цените, но признава, че понякога му се иска в имението му да има ток:

"Ако имаше ток, би било по-добре, защото за всеки инструмент трябва най-малко агрегат... С осветлението, радио, телевизор се справям с два панела... Преди бях само на акумулатори. Водата е от сондаж, изкопахме 12-вметрова шахта, вкарахме помпа и я ползваме- за поливане и като питейна вода..." 

Постепенно Зинозин уголемява стопанството си до 9 декара. Сега има десетина кокошки- изключително щастливи, няколко заека, скоро ще си вземе козички, по-късно и прасенце. Насадил е 160 плодни дръвчета, повече от декар са с орехи, лешници и бадеми, защото от дядо си знае- имаш ли орехи, гладен няма да останеш... Има и лозе, от което прави вино, отглежда си и зеленчуци. Всяка година засажда бостан- за да има как да се разхлажда в летните жеги... За охлаждане на различни продукти използва шахтата на кладенеца, но обмисля скоро да се снабди с хладилник на газ... Зимата изкарва с 2-3 кубика дърва, които не купува- те са около него.... 

Техническата му мисъл работи непрекъснато. Има си трактор самоделка, скоро ще има плуг и култиватор, постоянно прави реконструкции, за да намали разхода на гориво и да си улесни живота.... Приспособил е част от мотопед, на който е закачил ремаркенце, с което се придвижва наоколо, използва го и за по-обемисти товари... Една от постройките му е за бъдещата работилница, в която има струг- за да не се налага постоянно да търси майстори... Не скучае, всяка минута му е ангажирана, затова и казва, че самотата не му тежи и дори и за миг не си е помислял да се върне в цивилизацията:

"Свикнал съм, винаги имам с какво да се занимавам... Гледам да съм в движение постоянно... Почти всички техники тук съм си ги направил... "

Не е изгубил контактите с приятелите си и всяка седмица се срещат във Видин на по кафе. Разходите му са основно за да си купи някой уред или препарати за растителна защита. Пари му трябват и за нещата, които не може да произведе и консервира. Съпругата му е в Италия, самият той няма собствена пенсия, няма и сигурни доходи, но се справя:

"Лятото купувам само лимонада и олио, хляб и по някое парче сирене или кашкавал... Може да се живее и с много, и с малко- според чергата..."

Пазарува основно от магазина в близкото село Иново. В свободното си време препрочита книгите от личната си библиотека, редовно слуша новините по Хоризонт, гледа по малко и телевизия. Зинозин не се оплаква и казва, че е доволен от това, което е постигнал за тези 15 години:

"За 15 години толкова... За да бъде всичко наред, трябват много пари, но човек трябва да е доволен и на малкото... Понякога на помощ идват внуците, интересно им е, понякога им е като в приказките..."

Почти като приказка е и животът на Зинозин, който вече 15 години доказва на себе си и на другите, че домът е там, където се чувстваш най-добре- дори и насред полето сред лая на чакалите, дори и в изолация, в компанията само на домашните любимци. На тези, които не могат и да си помислят за живота на отшелник казва, че когато човек знае какво иска, той го постига: 

"Не е страшно, стига да знаеш какво искаш и след това да го направиш. Най-важното е, че трябва да се реши човек, след това едно след друго нещата се нареждат... Важното е и това, че произвеждам това, което слагам на масата..."