Домашният зоопарк на Ана Милославова

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Ана Милославова в ''97 лапи и 1 опашка''- 05.04.24 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Възможно ли е съвместното съжителство с куче, котка, змия, брадат гушер "агама" и игуана? За Ана Милославова това не е проблем. Тя е от Видин, в момента живее във Варна, където има студио за татуировки. Именно там е искала да гледа влечугите, но по стечение на обстоятелствата са в дома й и според нея се разбират без проблем. Признава, че последното попълнение- игуаната, е детската й мечта:

"Спомням си, като тийнеъджър поисках на майка и татко игуана, те ми казаха: "като пораснеш достатъчно, като имаш собствен дом, ще си купиш"... Така и стана- 25 години по-късно, попаднах на обява за игуана, която има нужда от дом и я осинових... Тя ме намери..."

Игуаната се казва Есмералда, но за Ана е просто Еси. На три години и половина е, а заради грешки при отглеждането й, в началото е била агресивна:

"Когато дойде при мен, беше абсолютно дива. Това животинче е живяло в една клетка и само е било хранено. Никой не се е грижил за нея, не й е давал тази топлина, от която е имала нужда и беше абсолютно дива- биеше с опашка, хапеше, което е много страшно, защото е вече 1,20 м. ... Първият собственик я е взел и не е преценил правилно възможностите си, защото едно такова животно иска постоянство, грижа, пространство, храна... Животните са много топли, бързо се привързват, а когато не им се обръща внимание, те не се социализират..."

Според Ана влечугите са неправилно смятани за неподходящи за домашни любимци:

"Влечугите са много неразбрани. Всички мислят, че щом са студенокръвни, нямат тази емоция, която имат другите домашни любимци. Това не е вярно. Пример е тази игуана, която три години не е давала на никого да я докосне... Отначало и мен ме хапеше, но за месец и половина аз започнах да я пускам да ходи свободно из апартамента и тя сама започна да идва при мен, да търси топлина... Вече можех да й се радвам без страх..."

Веднъж усетила сладостта на свободата, Еси не винаги иска да се прибира в клетката си и чусто е нощувала на катерушката на котката, признава Ана. Тя определя себе си, като по-екстравагантна личност и казва, че винаги е имала афинитет към влечугите:

"Имам и куче и котка, но любовта ми към влечугите е по-различна... Ядат само зеленчуци и плодове, не ядат животински продукти. Единствената добавка, която давам, е калций..."