Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова. Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години, след като "Малката пекарна" отвори врати, отново се срещаме със същото това смело момиче, но вече със сбъднати мечти. И я върнахме 23 месеца назад.

"Тогава наистина беше страшно емоционално, несигурно, прохождахме във всяко едно отношение, сега може да се каже, че имаме опит. Не голям, но малко по малко, крачка по крачка всичко се случва...Започнахме от началото с хляб и закуски и вече с течение на времето започнахме и сладкарството да го развиваме. Сега мога да предложа доста богат асортимент. Абсолютно за всеки вкус, защото няма един с един еднакви...Абсолютно всяко едно нещо ние си го правим, минава през нашите ръце - било то хляб, било то козунк, сладки работи..."

Въпреки времето, прекарано в усърден труд и кулинарно творчество, Криси казва, че няма любима рецепта, нито любимо нещо за приготвяне. Обича всичко и опитва всичко.

 

"Всяко едно нещо ми е любимо, няма нещо, което да ми е най. Обичам всичко да правя и обичам всяко едно нещо да го изпипвам, да минава през ръцете ми, защото всичко ми е интересно."

Още при отварянето на пекарната, всеки, работещ там, получи своята роля. Това не се променя и до ден днешен, разликата днес е в това, че всеки знае и може да прави всичко.

"Имаме все още роли, трябва си да има майстор, но пък всеки знае да пипне и в другите неща."

Криси откри пред нас и  друга тайна - тази на хубавият хляб.

"Тайната е първо в качестото - да се държи на това нещо и любов. Всичко да е направено с любов. май винаги тайната съставка е любов..."

Хляб, банички, козунаци, масленки, меденки, фунийки, орехчета - това са само част от нещата, които може да опитате, посещавайки пекарната на Криси. Някои от сладкишите са добре забравените, но любими на малки и големи вкусове, вече все по-рядко срещащи се по магазините. Именно затова са едни от любимите на малката пекарка - защото просто ухаят на детство.

"Може би точно това се опитваме да направиме - нещата, които са изгубени във времето. опитваме се да вкараме вкуса от едното време при хората, защото им липсва. Точно тези вкусове от детството."

Без много уговорки успяхме да си извоюваме и една рецепта за любимото пандишпанено руло с пудра захар. Него също може да опитате в пекарната на Криси, но може и да изпробвате рецептата у дома. Доказана е, а гаранцията е от "Малката пекарна".

"Първо се започва с яйцата и захарта, разбива се много добре, след това се добавя брашното - всичко да е хомогенна смес и се пече. Завива се с любим кнфитюр, шоколад или крем..."

За Криси успехът не е слава. Успехът е просто любов, която се намира навсякъде, но на първо място у клиентите. А те, по думите й, я търсят все повече и повече.

"Да, поръчват. Постоянно имаме заявки, постоянно имаме да изработваме нещо и мен това много ме радва, защото хората разбират за нас и наистина ни се доверяват и ни харесват."

Но за да те търсят хората, трябва на първо място да бъдеш винаги човек с тях. Да си любезен, мил и винаги усмихнат, сигурна е Криси. Сигурни сме и ние.