Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Стоян Панчев в ''Посоките на делника'', 13 май 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.

Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.

Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.

Ще се покачи ли стандартът на живот в страната?

Какви са икономическите перспективи пред България?

Темата дискутираме със Стоян Панчев, икономист и създател на Българското либертарианско общество.

Радио ВИДИН: Според ЕК остава висок процентът на българите, които са застрашени от бедност. Един поглед към провинцията потвърждава това становище по-скоро. Естественият въпрос, тъй като това положение е от доста години вече, може ли да бъде обърнато по някакъв начин?

"То много бавно и лека-полека се обръща, тоест българите забогатяват. Просто това става с много бавни темпове. Наистина не се случва наравно във всички части от страната. Има места, където забелязваме по-бързо увеличение на доходите и намаляване на бедността - София, докато в останалата част от страната това не се забелязва. Тези места в провинцията, в които има високи доходи, са тези, които са наследили от времената на плановата икономика някаква форма на производство, голямо индустриално производство. Те са общо два вида: или производство на електроенергия, АЕЦ "Козлодуй", Маришкият басейн, или пък добив на някакъв вид полезни изкопаеми - в Подбалкана, около Пирдоп, такива населени места, които благодарение на тези работещи все още производства, чиито продукции след това се продават на международните пазари, имат високи доходи. Това са в общи линии двете групи населени места - София и тези по-малки населени места с подобни производства, където се случва получаването на по-високи и близки до средноевропейските доходи".

Радио ВИДИН: Мисля, че наистина липсват тези големите предприятия именно от онова време, които са давали работно място за половината град.

"То и сега има. Има предприятия, които са приватизирани и продължават да дават такъв тип хляб или доходи на някаква част от определени населени места. Това е характерно и за Западна Европа. В Германия масово става въпрос включително за т.нар. градове-фабрики, в които някои от големите концерни има собствени производства там и целият град се занимава в някаква степен не само с работа в това предприятие, но и с обслужването чрез такива подизпълнители на дейността на предприятието - нещо, което в България се забелязва в района на Стара Загора, където около големите ТЕЦ-ове е отворена една своеобразна екосистема от подизпълнители, от тези, предоставящи инженерни услуги или правят ремонти на тези големи фабрики, включително обслужващите работници, така се създава една екосистема. Това е начинът да се случват такива неща. Проблемът е, нашият проблем, е с прехода от едната система в другата. Можем да твърдим, че в старата система е имало предприятия, които не са били по никакъв начин пригодни за пазарна система, т.е. не са функционирали както трябва. "Кремиковци" е пример за това нещо. От друга страна, процесът на приватизацията им или на прехвърлянето им от планова в пазарна икономика - знаем, че е било съпроводено с голяма доза корупция, с унищожаване на функциониращи предприятия. Нашата бедност до някаква степен се дължи на закъснелия и грешно направен преход от гледна точка на части от приватизацията. Иначе посоката е била правилна, трябвало е да се върви към пазарна икономика, просто тук се е случило по много корумпиран начин, съпроводен с неща като банкови кризи, хиперинфлация и прочие".

Радио ВИДИН: Повечето хора, които са по-слабо образование, са на мнение, че трябва да живеем като Франция, Германия и Англия. Това е така, да, но не отговаря на истината твърдението, че едва ли не всеки в тези държави живее сносно. И там има същите проблеми с бедността.

"В западните страни също има проблеми с бедността. Може би не такива, каквито в някои части от България, но дори в някакъв смисъл там са по-големи проблемите. Например, във Великобритания, с която съм запознат не само като статистика, но съм живял там - ясно е, че Лондон е огромен световен икономически център, докато Северна Англия не се различава чак толкова много от Северозападна България от гледна точка бедност и загуба на работни места, от гледна точка загуба на индустрии, които едно време са функционирали, а след това са изнесени чрез офшоринг в Китай и Азия. Има огромни проблеми от това, че икономиката на Великобритания е изключително дебалансирана. Има една група от хора, които работят в топ индустриите на Великобритания, които наистина са на световно ниво, които обаче поддържат една огромна подкласа на хора в т.нар. услуги, които да се грижат за тези доста по-заможни и богати англичани, които не получават особено високи заплати, но в същото време - живеят в изключително скъп град като Лондон. Тоест има разлика, разбира се, между Великобритания и България, но там проблемите също стоят, включително когато ние тук говорихме за висока инфлация, която удря всички, особено по-бедната част от населението, във Великобритания се говореше точно за същото нещо, Cost-of-living crisis му казваха, т.е. криза на цената на живот. Там имаше същите примери, които се даваха по медиите, на хора в изключително тежко състояние, които не могат да си позволят достъп до базови услуги. Наистина не може да се твърди вече, че разликата е чак толкова голяма".

Радио ВИДИН: Доста често си говорим да дойде някой инвеститор в един малък град от Северозапада. Подценен проблем е, че подобни фирми си търсят качествена работна ръка, образована, в прилична възраст, с коефициент на полезно действие. Такива малки места трудно могат да осигуряват такава работна ръка.

"Това е така. Аз съм го чувал включително от хора, които искат да правят инвестиции, т.нар. реални инвестиции, не финансови или покупка на недвижимо имущество, реални инвестиции в производството в България. Проблем е липсата на работна ръка, която просто се изнесла някъде другаде, дали в Западна Европа или в по-големите градове. От друга страна, не е подготвена, не е обучена, но да кажем, че обучението може да бъде предоставено от работодателя. По-голям проблем е липсата на трудови навици, тоест на желание да се ходи на работа, да се спазва дисциплина. Една от основните причини в Азия да е значително по-лесно една инвестиция да бъде направена в производството е, че там съществува друг тип култура на труда, който е по-дисциплиниран не само от България, но и от Западна Европа. В САЩ в момента има един казус, където най-голямата и силна фирма производител на чипове в света, която е от Тайван, направи свое производство в Щатите, но има проблем с работната ръка, защото те не са достатъчно дисциплинирани, за да спазват установените в азиатската страна норми. Същият проблем е и тук. Разбира се, тук не говорим за свръхмодерни чипове, а за елементарни производства".

Радио ВИДИН: Доста хора виждат решение на тези проблеми в приемането на еврото. С новата валута ние не сядаме на една маса със страни като Франция, Германия и Англия.

"Със сигурност няма да седнем. То е разписано, че ние ще бъдем в тази група установена на Управителния съвет на ЕЦБ, която не гласува дори на всички възможни гласувания в Централната банка. Изобщо няма да има сядане на маса. От гледна точка на икономически ефекти, включително и анализът на БНБ, който всеки може да прочете, ако влезе в интернет - положителни ефекти от гледна точка на икономически ръст от еврото не се очакват. Спорът със сериозните защитници на еврото не е дали ще има икономически ръст, то е ясно, че смяната на валутата не може да доведе до икономически ръст, това е макроикономическа глупост да се твърди изобщо. Спорът е вече дали ще има по-високи цени, дали ще има по-високи дългове. Както знаете, моето мнение е, че ще има по-високи цени и дългове. Аз съм за запазване на лева и на валутния борд".

Радио ВИДИН: В този доклад се споменава, че все още има сравнително голям процент работещи българи, застрашени от бедност. Как може да работиш, но да си застрашен от бедност?

"Това е инструмент, който се използва, за изчисляване на някакъв вид потребителска кошница. Някакви неща, които можем да купим тоест. Ако се окаже, че някаква част от населението са под тази потребителска кошница, те съответно се броят за бедни".

Радио ВИДИН: България продължава да се лута в дебрите на политическата криза. Предстоят избори, като е вероятно даже да не бъдат последните. Какви са икономическите перспективи пред нас? Малко или много, мисля, запознати сме с начина, по който действат водещите партии.

"От гледна точка на най-важния показател икономически, който трябва да бъде следен, а именно ръстът, аз не виждам някаква особено положителна тенденция, която да се очертава в близкия хоризонт. Причината за това е, че и в Европа няма такова нещо. Ние много зависим от ръста в Европа. Миналата година беше 1.8 %, което очевидно не е рецесия, очевидно не е стагнация, но не е и особено бърз икономически ръст. Нещо подобно вероятно ще бъде и тази година. Като проблем, който ясно се вижда на този етап, са завишените прогнози за приходите в бюджета. Данните от първото тримесечие на тази година ни показват, че това, което е заложено като разходи в бюджета и като приходи, е много по-високо от това, което реално се случва в момента в България, тоест това, което събира хазната не е достатъчно, за да покрие разходите в бюджета. Съответно това ще значи най-вероятно, ако нещо не се промени до края на годината, по-висок дълг и по-висок дефицит. Не твърде много, не в някакви опасни размери, но може да се окаже, че не изпълняваме 3%-ния критерий за влизане в Еврозоната. От гледна точка на икономическите политики на основните партии, които евентуално ще управляват: не виждам нещо, което да подсказва желание или идеи за реформи, които да доведат до промяна в икономическата ситуация. В общи линии ще се следва това, което се е случвало досега. Ако изобщо ще се прави нещо, например, в сферата на Зелената сделка или за премахване на Борда и лева - това са вредни идеи. Ако успеят да се реализират, няма да видим по-висок ръст и някаква форма на подобряване на стопанската политика, а ще видим обратното - една дългосрочна тенденция за влошаване на икономическата политика".

Радио ВИДИН: На свой брифинг във Видин един политически лидер, който със сигурност ще бъде част и от новия Парламент, посочи че Европейският съюз е заплаха за оцеляването на държавата, защото възпрепятства развитието на изостаналите региони като Видин. Вярно ли е, че Северозападът страда заради политиката на ЕС?

"Според мен е вярно. Не само че страдат такива региони като Видин и Монтана заради политиката на ЕС, но като цяло заради общата глобална стопанска политика страдат. ЕС прилага този тип политики, както и страните в ЕС. Тоест да, смятам, че както по-рано говорих как страда Северна Англия, по същия начин страдат Видин и Монтана. Логиката е същата, тя се прилага от ЕС, прилага се от Световната търговска организация. Това е политика на концентрация на икономическа сила в градовете, на изнасяне на производства от Европа в Азия, в конкретния случай на България що се отнася до ЕС е и политика на изсмукване на работна ръка точно от тези региони към Западна Европа, което води до този проблем, че няма работна ръка, че няма млади хора, които да ходят да работят и така е трудно да се случват инвестициите в тези региони. Получава се една ситуация като яйцето и кокошката - нали, не идват инвестиции, че да има хора на работа, които да останат в региона, но пък няма хора, за да дойдат инвестициите. Това води само и единствено до допълнително залиняване и отслабване икономически на тези региони, така че в някакъв смисъл който и да е този политик, казал това нещо, той е прав".