Иво Ниновски: "Географията е любимата ми наука"

Като малък е възпитаван на село от баба  и дядо. Казва, че най-хубавите му детски години са били на село, свързани са с простор, тичане, игри и приятели. . 

Наследник е на тамошните родове Нинови, Леваците, Бендурите, Доновци и Тупаните. 

Като ученик получава подарък от баща си- "Български военен атлас", една красива и голяма книга с много илюстрации и богата информация. Издание, уникално като изработка. Толкова много харесва атласа, че постоянно го чете и даже заспива с него. От този уж незначителен факт тръгва и неговият интерес и любов към географията и историята. Споделя, че е осъществил мечтата на баща си да учи география и история като студент- не е имал възможност да следва по политически причини. 

През 1978 година семейството се премества в Бяла Слатина, тук Иво записва гимназия. Учи УПК и получава профилирана подготовка "Електротехник и бубиньор". Кандидатства в Софийския университет "Свети Климент Охридски" София.  Приет е специалност "География и история". Това са т.нар. "Бинарни специалности". Не започва веднага следването си, защото го очаква казарма- цели две години. 

Ставайки студент, се оказва, че неговата специалност от бинарна е останала една, само  "География". В периода 1986 - 1991 г., учи в университета, това са години на усилено четене и натрупване на още знания. Дипломната му работа е на тема "Ентногенезис на южните славяни".  

Създава семейство и се установява да живее в Монтана. Тук работи като учител по география, по-късно и в Статистическото бюро по преброяване на населението в Монтана. Казва, че се е чувствал удовлетворен от работата си като учител, защото е помогнал на онези ученици, които имат интерес към предмета и искат да научат повече. 

През 1996 г напуска Монтана и заминава да живее в София, но работата му отново е свързана с географията- започва работа в картографска фирма. 

Ето какво пише Иво Ниновски за причината, която го подтиква да напише двете книги за село Сираково : "Затова побързах, доколкото е възможно, да събера, съхраня и запиша тази информация, защото „написаното остава, а казаното отлита" заедно с този, който го е казал. Знанията отмират заедно със своите носители - възрастните хора, на които също им е разказвано и след тяхната смърт, незаинтересоваността на младите води до забравата и изгубване на родовата и народната памет! Затова нека четем и помним, а дано се намери и някой мой последовател, който да продължи и задълбочи труда ми, защото животът продължава и идват новите поколения, на които посвещавам своя труд!"

"Любовта ми към историята и географията не са толкова от училището, колкото от семейната среда. Моят дядо по бащина линия имаше афинитет към географията. Аз съм осъществената мечта на баща ми. Той кандидатства 3 години през 50-те години в Софийския университет, в Плевенския учителски институт, но не го приемат, заради лоша характеристика, тъй като неговият баща е бил кмет... И така не успява да запише да учи висше образование и се насочва към БДЖ. Та в неговите очи аз израснах и осъществих мечтите му. Благодарение на него. Когато бях 8 клас през 1981 година той ми купи току-що излезлия Български военен атлас- тогава струваше 25 лв, голяма хубава книга, подвързана, половината - история, половината - географияна света и на България... 

Аз заспивах с този атлас ... От там дойде моята любов към географията и историята. 

Това образование е много хубаво в Биолого-географски факултет. Завърших "География на населението и селищата".  Оттам дойде краеведското ми любопитство към нашия край, още от ученик си правех родословни дървета на двете ни фамилии, и постепенно понаучих и роднините си, защото днес младите хора не познават роднините, пръснати из България и по чужбина..."

"Информация най-вече в библиотеката в краеведския отдел, Държавен архив - Враца, в лицето на Весела Пелова, там се откри летописната книга на селото. Наш местен учител написва 18 страници за училището и 6 страници за историята на селото, това е домашен извор. Търсили сме в Държавен вестник, в местния печат, археологът Богдан Николов ме заведе в музея, даде ми всичката информации, събрахме нещата и през 2010 г издадохме книгата. Тиражът свърши и тогава се обособи идеята да направим книга за родовете в селото, достигнахме до църковните книги, преснимахме ги, навързахме самите родословни дървета.

Успяхме да я направим и тази книга, която е над 500 страници, с над 1800 снимки, 2022 година я издавам. От нея засега има бройки, излезе в по-голям тираж, имам фамилии с по 10 поколения, най-голямата, най-старата, Бендурите и Гарговци идват горе-долу по едно и също време... Гарговци се връщат от Румъния, Бендурите са от Синьо бърдо до Мездра, били са като данъчни инспектори един вид в Трансилвания, и оттам са наречени Пандури, но на нашия диалект са Бендури. От тая фамилия е прадядо ми по бащина линия..."