"Не ме напускай" на Дейвид Левитан и Дженифър Нивън

На 25 март 2021 г. Езра Ахърн разбира, че е останал сам. Сестра му – осемнайсетгодишната Беа – е избягала от вкъщи. Отново! Този път обаче е различно. Беа се е постарала да заличи всяка следа от присъствието си в опит да скъса всяка нишка, способна да я препъне в намерението ѝ този път да се отърве завинаги от домашния ад, който майка им и нейния приятел Дарън са устроили вкъщи от години. А след бягството ѝ Езра разбира, че самотата има различни дълбочини и никога не можеш да си сигурен дали си достигнал най-страшната.

Книгата "Не ме напускай" на Дейвид Левитан и Дженифър Нивън всъщност не е роман, а хронологията на една интернет кореспонденция между объркания, уплашен и малко ядосан Езра и още по-обърканата, но решена да промени живота си Беа. И двамата са в критичен момент от живота си, когато напрежението вече е твърде голямо, за да продължат да се преструват, че го няма.

Само на петнайсет години, Езра остава да се справя почти сам с отчуждената си майка и садистичния ѝ приятел, докато Беа има своя мисия, която я отвежда далеч от всичко познато. Тя е решена да промени живота си, но за целта има нужда да си повярва, а това няма как да се случи в онази къща, с онези хора наоколо. Тайнствена поредица от съобщения в една от социалните мрежи я карат да поеме към Сейнт Луис с надеждата там да срещне точно определен човек. Както обикновено става в живота обаче, мистериозният мъж се оказва нещо съвсем различно от очакваното. Много, много различно!

И докато Беа и Езра се опитват да се справят със ситуацията по най-добрия начин, доколкото това е възможно, когато си сам, в имейлите, които си разменят, започват да изплуват дълго премълчавани тайни. От онези, от които никой не иска да е част. Изплуват страхове и надежди, истини и лъжи. Брат и сестра може би никога не са имали по-голяма необходимост един от друг, отколкото сега, когато са на хиляди километри един от друг.

Двамата автори на „Не ме напускай“ успяват да не избягат от болезнената реалност на домашното насилие. Парче по парче, сглобяват картината на едно от лицата му, което обществото тепърва започва бавно да опознава и за което все още се говори недостатъчно. Насилието вкъщи не винаги се изразява във физическо такова и човек неволно започва да се пита кой от вариантите му е по-страшен. А истината е, че няма по-страшен – те всички до един са еднакво ужасяващи, уродливи и неприемливи! И най-честите жертви са децата.

Въпреки, че в "Не ме напускай" има много любов, това не е любовен роман. В него липсват изгарящи страсти и купища разбити сърца, а вместо това Дейвид Левитан и Дженифър Нивън са предпочели да покажат ежедневната любов, изразяваща се в малките жестове, мълчаливата подкрепа и присъствието. Най-истинската любов в историята е тази на Езра и Беа. Любовта между брат и сестра, които осъзнават, че имат само себе си. И най-разбитите сърца пак са техните, при това разбити от онази, която би трябвало да е най-яростния им защитник – собствената им майка. И нито те, нито читателят може да реши кое наранява повече – нещата, които любимите ни хора понякога правят, или нещата, които не правят. Враждебното присъствие или отсъстващата доброта?

Романът хвърля светлина върху проблеми, които често пъти остават незабелязани, целейки по този начин да покаже на други хора в подобна ситуация, че не са сами и че най-сигурният начин да се справят е като говорят. Защото хората отвън обикновено знаят какво се случва, но имат нужда да видят, че си готов да направиш нещо за себе си, за да помогнат. Никой не може да бъде спасен, ако сам не го иска. И тогава, подобно на Езра и Беа, разбираш, че около твоята история може би не имало издигнати непробиваеми стени, а през цялото време си стоял пред широко отворени прозорци.

 Освен темата за домашното насилие, „Не ме оставяй“ засяга и редица други въпроси, вълнуващи всеки тийнейджър. За намирането на приятели, балансирането между училищния живот и този отвън, несигурността на бъдещето, необходимостта да се вземат важни решения, когато не се чувстваш готов за тях. Засяга и въпроса за смелостта да заявиш себе си. Да си различен и да не се криеш. За това колко е важно да усещаш подкрепата на най-близките си, защото само така ще имаш куража да се изправиш пред света. Дейвид Левитан и Дженифър Нивън създават една прекрасна история за принадлежността, семейството и израстването и напомнят на читателя, че всеки има право на щастие и всеки има правото и потенциала да получи бъдещето, за което мечтае. Трябва само да усети, че не е сам.