Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гарантира ли Европейският съюз достатъчно икономическо благополучие за всички

Снимка: Радио ВИДИН

Между 6-и и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки имаха право да гласуват на европейските избори. Данните показват приблизителна избирателна активност в целия ЕС от 51,08 % при окончателни резултати от 17 държави членки и предварителни резултати от други 10 държави. Най-висока е избирателната активност в Белгия- 89,82%, а най-ниската е в Хърватия- 21,35%. Между държавите членки продължават да съществуват различия не само в развитието на гражданското общество, но и между цени на стоки и услуги, заплати, стандарт на живот. Какво смятат гражданите - дали Европейският съюз гарантира достатъчно икономическо благополучие за всички? 

"Важно е социалното и образователното включване и развитие на всяка една държава, включително и нейните представители като народ. Аз смятам, че Европейският съюз изключително много е направил за напредъка за цялата европейска общност, но със сигурност има още какво да се работи в тази насока. Много е важно да се предлагат различни икономически политики, финансови инструменти, които да допринасят за личностното, кариерното, успешното реализиране на пазара на труда, особено на младите хора. Обучителни програми, които да могат да бъдат конкурентоспособни. Младите хора, завършващи училище, след това продължаващи дали на пазара на труда в България, или извън пределите на България, дали тези хора ще продължат своето образователно развитие, или просто ще приключат само с едно средно професионално? Така че има изключително много въпросителни, които са на дневен ред и изключително важно е да се постави акцент върху намаляване на социалните и икономически различия въобще в целия Европейски съюз", смята Мирослав Людмилов- млад човек от Видин, който избрал да се реализира в София.

Малина Башлийска е пенсионер от Видин. Спомня си, че преди да влезем в ЕС правителството ни подготвило за членството ни- животът ни ще бъде по- добър, хората ще живеят по-добре. Казва, че е разочарована от всичко, което България получи от това членство.

"Още със започването на преговорите нашата делегация, която водеше преговорите даде първото съгласие и го обявиха публично за това, че трябва да бъдат закрити два от реакторите на "Козлодуй", с което ще спомогнем, и аз не знам как, за развитието на европейската общност. Така или иначе това стана на практика, с което ние се лишихме от евтина електроенергия и освободиха доста работна ръка, която остана и се зачисли към безработните. Какво получихме от Европейския съюз? Аз съм човек на почтена възраст, живяла през две епохи и искам откровено да кажа, че съм разочарована от всичко, което получихме. И ще се аргументирам. Защо? Защото първото нещо, което направихме- унищожихме нашето земеделие. А ние сме земеделска страна, с прекрасни условия за развитие на земеделието и животновъдството. Подчинени на общите рамки на Европейския съюз нашето земеделие се превърна в едно едро земеделие, което произвежда само жито, слънчоглед и царевица. И всичко останало- плодове и зеленчуци остана на последно място... За промишлеността какво да кажа? Всичко, което беше останало се разтури, разсипа и хората направиха една безработна армия в България, което доведе и до голяма миграция", смята Малина Башлийска.

Европейският съюз категорично не гарантира достатъчно икономическо благополучие за всички граждани, смята Димитър Тодоров- учител по български език и литература. И даде пример, че в момента в Люксембург и в Норвегия часовата ставка на заетите е 55,6 евро, в България е 8,2  /7 пъти по-малко/, а във Видин е 3,5.

"Дори да вземем средната ставка за Европейския съюз, която в момента е 35 евра, закръглено и нещо, отново Видин е 10 пъти под тази часова ставка. В същото време България е 4 пъти под тази часова ставка. Което означава, че ние сме окупирали последното място за много години напред, не към момента. В същото време се говори нали, че Европа трябваше да бъде обединение на регионите. Видин е доказано на последно място в абсолютно всички статистически данни и на първо място по всички негативни статистически данни. Добре, докога няма да работи системата на грижа за регионите? В какво се изразява грижата за регионите? В това да бъдем превърнати в държава, в която богатите европейци да си правят екскурзиите или да идват тук на почивка или да купуват евтино нашата земя? В това ли се изразява равенството, в това ли се изразява справедливостта? Европа е полезна за богатите страни", заяви Димитър Тодоров.

Според Огняна Найденова- учител по английски език в град Лом, никоя икономическа структура не може да гарантира достатъчно икономическо благополучие за всеки. Има значение и къде си в Европейския съюз, дали имаш възможност да имаш достъп до програми, които да дават възможност за реализация на идеите.

"Знаете, че всяка държава в Европейския съюз не получава необходимите адекватни финансови средства за осъществяване на проекти, което съответно не отговоря и на нуждите на населението. След това процедурите за кандидатстване по тези програми са много тежки, за разработване и изпълнението също са много тежки. Както в административно, така и от финансова гледна точка. Така че за мен осигуряването на едно икономическо благополучие за всички в Европейския съюз просто не може да се гарантира. Това, според мен, е до това колко човек е адаптивен към ситуацията, в която е в момента. Не смятам, че Европейският съюз като структура може да гарантира такова нещо", каза Огняна Найденова.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32