Село Кунино - красиво и богато на природни забележителности

Село Кунино се намира между Мездра и Червен бряг и въпреки че не му личи отдалече, крие много скални венци, кули, арки и тъмни входове на пещери.

На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали достигат над 60 м. Същата река, която някога е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, сега е дълбока една педя.

Малко по-нагоре в каньона има 50-метров пресъхнал водопад, от който тече вода само при пороен дъжд или силно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е широк повече от 50 м, но в някои участъци скалите се доближават една до друга на разстояние не повече от 5 м. От едната страна на Кунинския каньон се е намирала крепостта "Кунай” в местността Градището, а за нея се съобщава в източници от средата на VI в. Със сигурност се знае, че тя е съществувала до падането на България под османско робство. И днес си личат основите на крепостните стени, но иманярите редовно работят в района и скоро и основите може да бъдат заличени.

Местните хора често разказват легендата за Куна Кралица – дъщерята на местен феодал, която защитавала крепостта при османското нашествие и накрая се хвърлила от скалите. В селото дори може да видите неин паметник, изработен от местен камък.

В Кунино има няколко защитени природни обекта – като се започне от пещерите Гълъбарника и Самуилица, в които са открити следи от пещерни селища и се предполага, че са обитавани от неандерталци, и се стигне до скалния масив с ръждивочервен цвят Червеница. Той се намира на входа на Карлуковския пролом, над жп гарата.

В този район може да се видят още: скални арки, мостове, кули, пещери, ерозионни котли, отдавна пресъхнали водопади, както и множество пещери – само в района на Кунино те са около 150. Пропастни и хоризонтални, с огромни входове или почти незабележими дупки, покрити с треви.

Долу – в каньона, е влажно и сенчесто, реката обикновено не пресъхва и в най-голямата жега, пътеката се губи сред тревите. Горе – на платото, започват огромни карни полета, където няма вода и където дори дърветата са рядкост.