Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изсветлява ли сивата икономика

Снимка: Радио Видин

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от развитието на пазара на труда. Преди повече от 15 години най-често разпространената практика беше работа без трудов договор, последните години има промяна на тенденциите и по-често се случва работа с договор при фиктивни условия. Т.е. сключва се трудов договор между работодателя и работника, но записаните в него условия не са договорените между страните. Например, по-ниско възнаграждение, различна длъжност, намалено работно време или подобни практики.

"Форма на недекларирана заетост е и работа при удължено трудово време, полагане на извънреден труд, без той да се заплаща или да се регистрира и да се заплаща по установения от закона ред, това също е форма на недекларирана заетост. Също така, имайки предвид различните нови форми на заетост, а именно работа от разстояние, гъвкаво работно време и т.н., се проявяват все различни, нови проявления на недекларирана заетост, които сме в момент на тяхното изследване и смятаме да предложим и мерки за тяхното ограничаване. Правили сме секторни проучвания в рамките на нашите изследвания и те показват, че недекларираната заетост е по-често разпространена в сектори, които произвеждат продукти с по-ниска добавена стойност, сектори, в които се полага по-ниско квалифициран труд и съответно сектори, в които средното възнаграждение е по-ниско. А именно такива сектори са "Селско стопанство", "Туризъм- ресторантьорство и хотелиерство" и "Строителство", заяви Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.

През годините АИКБ създава композитния индекс за измерване на размера на недекларираната заетост, тъй като тя не е най-голямото проявление на сивата икономика в България от гледна точка на щетите за бюджета и за обществото, но тя е най-масовото проявление, защото включва най-много хора. Когато тази практика е масовизирана, особено в някои сектори, това създава глобално много щети за бюджета и за обществото, допълни Добрин Иванов:

"Имайки предвид, че размерът на трудовите възнаграждения, които се плащат в България на годишна база са над 30 милиарда и имайки предвид, че нашият индекс отчита около 20 процента размер на недекларирана заетост в България, тогава можем лесно да изчислим, че около 6 милиарда са недекларираните възнаграждения, които годишно, на годишна база, върху които не са платени данъци и осигурителни вноски. Също така имайки предвид, че данъците и осигурителните вноски представляват около 50 процента от основното възнаграждение или от осигурителния доход, това означава, че ежегодно бюджетът губи в рамките на около 3 милиарда лева следствие на недекларирани  правоотношения между работниците и работодателите. Това е само по отношение на щетите от недекларирана заетост. Съответно имайки предвид, че цялата икономика на България или брутния вътрешен продукт на България е в порядъка на около 200 милиарда лева лесно можем да изчислим, че сивата икономика ощетява държавния бюджет с между 15 и 20 милиарда лева годишно."

В момента условията на пазара на труда се определят от работника, той избира работодателя, тъй като има дефицит на работна ръка във всички сектори. Затова, ако работникът има предложение за недекларирана заетост, Добрин Иванов съветва да се потърси друг работодател.

Основен приоритет за АИКБ е намаляване на сивата икономика и недекларираната заетост. През 2009 година започва изпълнението на мащабен проект, който имаше за цел да идентифицира практиките на сивата икономика в България, да се опита да ги оразмери, т.е. да прецени какъв е размерът на сивата икономика в България. Композитният индекс "Икономика на светло" се изчислява повече от 12 години в България. Той определя на база проучвания за нагласите сред работодателите и работниците определя размера на сивата икономика и нейната динамика в страната. Този индекс показва, че за тези 12 години българската икономика е изсветляла с около 15 процента.

"Но всъщност имаме и още много работа да свършим, тъй като все още сме едни от първенците в Европа по размер на дял на сивата икономика в страната", заяви изпълнителен директор на АИКБ.

Още от интервюто с Добрин Иванов може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56