Какви са последствията от горещите вълни

Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова работи в Националния център по обществено здраве и анализи от 16 години, посланик на Европейския климатичен пакт, един от авторите на платформата "Климатека". 

В България първият предупредителен код беше обявен на 8 юли. Тази гореща вълна предизвика множество пожари в страната и е много рискова за човешкото здраве. Има различни дефиниции за понятието "гореща вълна". В умерения климатичен пояс, където се намираме и ние, за гореща вълна се смята период с максимални температури по-големи или равни на 30 градуса за три последователни дни. 

С климатичните промени се очаква горещите вълни да увеличат своята честота, продължителност и интензивност. Глобалното затопляне не се свърза само с увеличение на средната температура, но и с повече прояви на екстремуми, една от които е горещите вълни. Според проучване в световен мащаб средно около половин милион души умират заради горещините. Между 2000 и 2016 година е установено, че броят на хората, които са изложени на горещи вълни се е увеличил със 125 милиона души. 30 процента от населението в света живее в условия, в които поне 20 дни има горещи вълни.

"Ако не се спрат емисиите до края на века, този процент ще стане 74% от световното население, а ако в момента веднага спрем и не имитираме нищо все пак 48% от населението ще бъдат застрашени до края на века", обясни д-р Спасова.

В Европа годишният брой на дните с екстремно горещо време се увеличава с по 10 на десетилетие. Европа е най-бързо затоплящият се континент, казва още Зорница Спасова. Ако средно за света температурата се е увеличила с 1 градус, то за Европа увеличението е 2 градуса. Според оптимистичния сценарий за затопляне на климата до края на века в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия се очаква да загинат около 850 хиляди души. Най-тежко ще бъдат засегнати страните от Средиземноморието и Източна Европа. За България е установено, че ако средната температура се увеличи между 2 и 3 градуса имаме двойно увеличение на честота на горещите вълни. 

"Много горещите периоди са се появили средата на 80-те години. И друго ново събитие е това, че по принцип, горещите вълни, които са характерни за юли и август, но с времето се наблюдават вече и през юни и септември все по-често. Дори около 5-8 процента от честотата се дължи всъщност на юни и септември. По принцип Южна България и по-засегната от Северна България, но това явление все по-често става характерно и за други области", допълни Зорница Спасова.

Най-горещото място у нас е долината на Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделни топлинни събития при максимални температури над 40 градуса може да достигне между 6 и 8 последователни дни. 

"Освен здравни имаме икономически щети. Това са загуби на производителност, увеличени разходи за здравеопазване, загуба на реколта, щети върху инфраструктурата, повишени разходи за охлаждане и т.н... Какви са последствията за околната среда? Това са изостряне на условията за засушаване, повишен риск от горските пожари, загуба на популации, разпространение на вредители и болести заради по-високите температури", посочи д-р Спасова.

Д-р Спасова смята, че в България следва да се изготви план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.