Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са последствията от горещите вълни

Снимка: БГНЕС

Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова работи в Националния център по обществено здраве и анализи от 16 години, посланик на Европейския климатичен пакт, един от авторите на платформата "Климатека". 

В България първият предупредителен код беше обявен на 8 юли. Тази гореща вълна предизвика множество пожари в страната и е много рискова за човешкото здраве. Има различни дефиниции за понятието "гореща вълна". В умерения климатичен пояс, където се намираме и ние, за гореща вълна се смята период с максимални температури по-големи или равни на 30 градуса за три последователни дни. 

С климатичните промени се очаква горещите вълни да увеличат своята честота, продължителност и интензивност. Глобалното затопляне не се свърза само с увеличение на средната температура, но и с повече прояви на екстремуми, една от които е горещите вълни. Според проучване в световен мащаб средно около половин милион души умират заради горещините. Между 2000 и 2016 година е установено, че броят на хората, които са изложени на горещи вълни се е увеличил със 125 милиона души. 30 процента от населението в света живее в условия, в които поне 20 дни има горещи вълни.

"Ако не се спрат емисиите до края на века, този процент ще стане 74% от световното население, а ако в момента веднага спрем и не имитираме нищо все пак 48% от населението ще бъдат застрашени до края на века", обясни д-р Спасова.

В Европа годишният брой на дните с екстремно горещо време се увеличава с по 10 на десетилетие. Европа е най-бързо затоплящият се континент, казва още Зорница Спасова. Ако средно за света температурата се е увеличила с 1 градус, то за Европа увеличението е 2 градуса. Според оптимистичния сценарий за затопляне на климата до края на века в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия се очаква да загинат около 850 хиляди души. Най-тежко ще бъдат засегнати страните от Средиземноморието и Източна Европа. За България е установено, че ако средната температура се увеличи между 2 и 3 градуса имаме двойно увеличение на честота на горещите вълни. 

"Много горещите периоди са се появили средата на 80-те години. И друго ново събитие е това, че по принцип, горещите вълни, които са характерни за юли и август, но с времето се наблюдават вече и през юни и септември все по-често. Дори около 5-8 процента от честотата се дължи всъщност на юни и септември. По принцип Южна България и по-засегната от Северна България, но това явление все по-често става характерно и за други области", допълни Зорница Спасова.

Най-горещото място у нас е долината на Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделни топлинни събития при максимални температури над 40 градуса може да достигне между 6 и 8 последователни дни. 

Последствията от горещите вълни са здравни, социални и икономически, имат последствия и за околната среда. Повишена заболеваемост и смъртност, повишен стрес и безпокойство, повишени нива на междуличностно насилие, нарушен ритъм на съня и други. Това са здравните последици. Сърдечно-съдовите заболявания също са свързани с топлината заболявания.

"Освен здравни имаме икономически щети. Това са загуби на производителност, увеличени разходи за здравеопазване, загуба на реколта, щети върху инфраструктурата, повишени разходи за охлаждане и т.н... Какви са последствията за околната среда? Това са изостряне на условията за засушаване, повишен риск от горските пожари, загуба на популации, разпространение на вредители и болести заради по-високите температури", посочи д-р Спасова.

Д-р Спасова смята, че в България следва да се изготви план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..

публикувано на 03.02.25 в 17:23

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За орязани дървета във видинския квартал "Съединение" сигнализираха преди дни в социалната мрежа Фейсбук живеещи в района. Резитбата се извършва от служители на Общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", но според някои видинчани тя е неправилна и твърде нещадяща дърветата. Други пък са доволни, предвид големия брой птици,..

публикувано на 03.02.25 в 17:00
Теди Генова, психолог

Психологът Теди Генова: Токсичните връзки могат да бъдат пагубни, но винаги има изход

В рубриката "Психолог на помощ" , в която поставяме психичното здраве на пиедестал, ще си говорим за взаимоотношенията. Знаете, те са съществена част от човешкия живот, но не всички връзки са здравословни. Ще си говорим за така наречените "токсични връзки" - онези, които причиняват емоционално, психическо или дори физическо страдание,..

публикувано на 03.02.25 в 16:20

Танцова медитация - отвъд ограниченията

Танцовата медитация е иновативна практика, която се смята, че балансира емоциите и свързва практикуващите я дълбоко с тялото. Няма хореография, предварително заучени стъпки, без значение са възраст и пол, обясни Светлана Димитрова , която е сертифициран водещ на заниманията по танцова йога - отвъд ограниченията в център "Свободата да съм" във..

публикувано на 03.02.25 в 15:29
Доц. д-р Златка Петрова

Доц. д-р Златка Петрова оставя трайна следа в образованието и културата на България

В днешното издание на рубриката "Памет нашенска" ще си припомним за родената в белоградчишкото село Горни Чифлик  доц. д-р Златка Иванова Петрова - български педагог, учен и автор с принос в областта на методиката на преподаване на български език и литература, както и в детската литература. Тя има богата научна, преподавателска и..

публикувано на 03.02.25 в 15:00

Как млади хора от България и чужбина откриват нови възможности в село Върбово

Малките селца често създават усещането за забавен ритъм на живот, но понякога зад тази тишина се крият необикновени инициативи. Например, в едно от тези малки населени места във Видинско млади хора от различни кътчета на света се събират, за да усвоят умения за съвременния свят. Това е село Върбово - едно малко селце, разположено в подножието на..

публикувано на 03.02.25 в 14:00

В „Музикална зона“ слушаме Бони Тейлър

  Характерен дрезгав глас, който не може да се обърка. Може би се сетихте, може би я познахте от снимката? Става дума за уелската рок-певица Бони Тейлър. 73-годишната звезда продължава да е в шоубизнеса, като през 2013 беше водеща на британската Евровизия. Нейните хитове остават в историята на музиката. Едва ли има някой, който да не е слушал едни от..

публикувано на 03.02.25 в 09:00