Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Народното събрание е еманация на партийното разложение

Светлин Тачев: Политическият ни елит не може да управлява

Кризата на демокрацията се лекува с оптимизация на процеса, а не с осакатяване

Светлин Тачев


Последната възможност за съставяне на редовен кабинет разделя страната от поредните предсрочни избори. 

Къде обаче е генезисът на превърналата се в перманентна криза, започнала от партиите и обхванала целия политически живот? 

Има ли път напред за демократичния процес? 

Статуквото дискутираме със Светлин Тачев, политолог от "Галъп", асистент в Института по философия и социология към БАН.

Радио ВИДИН: Вие сте от родните анализатори, които открито и многократно сте заявявали, че в България с времето счупихме демокрацията. Ако позволите, според мен, наблюдавайки всеки следващ парламент, мисля че не просто я счупихме, а продължаваме да я чупим постоянно.

"Безспорен факт. Продължаваме да си чупим демокрацията. За мен лично най-големият проблем пред демокрацията в България е политическият елит на страната ни, който вече е изгубил основния си рефлекс - да прави основното нещо, за което по принцип е избран да влезе в Народното събрание, а именно да управлява. Виждаме, че политическите сили нямат волята и желанието да управляват, с което кризата на демокрацията и изобщо политическата криза в страната продължава да се задълбочава. 50 НС, което е юбилейно, е еманация на партийното разложение. Виждаме, че има вече, ако не се лъжа, 39 независими народни представители. Величие се разпадна като парламентарна група, ДПС е в разцепление, напрежение има в ПП-ДБ, проблеми в БСП... ситуацията е такава, че ние се намираме в един преломен момент, в който българските политици трябва да решат дали ще продължават по този начин или ще тръгнат по друг път, по който да изведат страната ни от кризата, в която се намираме. Аз се притеснявам, че се намираме в една ситуация, в която, ако тази криза продължи и се задълбочи, ще започнат да се надигат, а те вече го правят, едни гласове, които призовават за промени - промяна във формата на управление, промяна в начина на избор на народни представители... тези промени за мен лично могат да действат деструктивно, защото няма да променят съществено ситуацията, в която се намираме, тъй като елитът ни е изключително разделен, партиите ни са враждуващи племена помежду си, които не могат, пак казвам, да извършат основната си функция. Видяхме, че подобни опити за промени се случиха, визирам конституционните промени, видяхме до какво доведоха. На практика в момента чакаме Конституционния съд да се произнесе дали те изобщо са съобразни или са противоконституционни, което има шанс да вкара страната ни в конституционна криза. Ние сме в един много голям преломен момент".

Радио ВИДИН: В пространството доста често журналисти също използват един съществуващ въпрос, който се отправя към българските политици: ще се обърнете ли към експертите? Не го разбирам това. Нали отиваме до урните да гласуваме за дадени хора, очаквайки да отидат в парламента да вършат задачи, политики, действия. Защо ги пращаме, ако трябва да се обръщат към експертите?

"Какво означава "да се обърнем към експертите"? В момента, в който започнат да се занимават с политика, те също са политици. Голяма част пък произлизат и от политическите формации, тоест малко или много са свързани с политическите партии, избирани са от тях, предлагани са от тях. Трябва да имаме предвид, че политика и политик станаха мръсни думи в България. Коалиция стана мръсна дума в България. Всичко това нещо рефлектира върху настроенията на българските граждани спрямо цялостния облик на политическата ситуация в страната. Заради това се търсят подобни думи, като аз под тях разбирам, специално за експертите конкретно, просто да се търсят лица, които не са ярки партийни фигури, да се търсят хора, които са поравно отдалечени от повечето политически формации, които не са ярки лица, приемливи са за по-голямата част от политическите партии. Това разбирам аз под експерти, когато се говори за експертно правителство, за технически правителство. Хора, които трябва да направят правителство, с което да изкарат страната от кризата, да са приемливи както за партиите, така и за гражданите. Когато говорим за експертно правителство и сложим ярка политическа фигура за премиер, естествено това ще доведе до напрежение. Спомняте си, когато Има такъв народ стана първа политическа сила през юли 2021 година, тогава беше предложен Николай Василев за премиер. Това доведе до напрежение. Те говореха за промяна, за обновяване на политическата система, а в един момент начело беше предложен човек, който е свързан с последните 30 години".

Радио ВИДИН: Аз това цялото с промяната на системата и на държавното управление го определям като наложено клише. В крайна сметка ние ще сменим системата, но политическите играчи ще останат същите, ще бъдат от същото поколение, от същата школа. А и в момента не се правят убедително...

"Точно така. Проблемът е, че около всяка политическа криза започват да изплуват на повърхността подобни популистки предложения - сваляне на броя на народните представители, свикване на ВНС, промяна на конституцията, приемането на нова конституция, президентска или полупрезидентска република, мажоритарна система... всякакъв род популистки предложения, които могат единствено да дообъркат системата ни, в която се намираме. Ние вече имаме изградена някаква традиция над 30 години с парламентарната демокрация, имаме някакви устои. Но пък имаме и някакво желание постоянно да променяме нещо, което обаче по-скоро осакатява демокрацията, отколкото да я надгражда. Ако трябва да търсим промени, имаше такива. Например, машинният вот. Трябва обаче да се търси оптимизация и надграждане на демократичната система, в която съществуваме. Подобно нещо бяха преференциите, които дават мажоритарен елемент. Защото промени на избирателната система имаше 2009, когато имаше смесен модел. Видя се, че не работи. Ако преминем към мажоритарна система, дисбалансите ще са много по-големи. Като че ли това е и причината ИТН да се откажат от тази идея. Спомняте си пък през 2020 година, когато започнаха протестите, Борисов предложи да свикаме ВНС и да приемем нова конституция. Това са едни предложения, които са изключително популистки, обикновено се появяват около кризи, но в момента сме в такъв етап, че вече реално можем да говорим за повдигане на тези въпроси. Самият Борисов го направи с думите да вземем гръцкия модел на изборна система, който да дава някаква възможност на първата политическа формация да си осигурява или да доближава мнозинството. Колкото повече търсим промени, които са привнесени отвън, толкова повече ние си рушим демокрацията, вместо да погледнем къде е основният проблем. Това е, че политическият ни елит не може да управлява. Няма вече рефлекса да го прави. Затова бяха направени част от промените в конституцията, защото обвиненията срещу Румен Радев, че получава повече власт, отколкото има по конституция, основното заключение беше, че политическите партии, които не могат да формират правителство, му дават възможността да има повече власт. Това беше основният проблем. Ние тръгнахме по пътя на това да правим промени и тези, които ги направиха - ПП-ДБ, на два пъти се опират на президента с това да търсят начини за излизане от ситуацията, в която се намират и от политическата криза".

Радио ВИДИН: Румен Радев, разбира се, до някаква степен е изключително противоречив. Тази цялата разправа с него беше ненужна. Беше ползван като знаме, което да надъха избирателите. Държавният глава обаче има ограничено време. След това ще си тръгне. Какво правим, когато дойде следващият? Може пък той да е от "нашите" хора... Тогава потърсихме проблема на място, на което го нямаше. Да, на президента му се услади тази власт, но тя стига до него, защото системата не работи.

"Не системата, а политиците. Дълги години говорихме, че системата не работи, но ми се струва в последно време, че българският политически елит не работи. Там е проблемът, не в системата. Тук не трябва да се фиксираме върху името, защото президентската институция си е президентска институция. Както казахте и Вие, в момента, в който изтече мандата му, след това ще има някой друг. Когато правиш промени в конституцията, те трябва да са стратегически, да са добре обмислени. Тук по-скоро имаше конюнктурни поправки, които бяха конкретно насочени към дадена личност, към дадената ситуация и които нямаха стратегическо измерение. Бяха прибързано направени в първата част от Сглобката, за да се покаже на избирателите "ето, свършихме някаква работа", но без ясна стратегическа визия за това какво трябва да се направи и как да се направи така че да функционира и в бъдеще".

Радио ВИДИН: Ние много често и почти винаги търсим отговора на въпроса, как ще тръгнем напред, какви приоритети ще ни обединят? Факт е, че нашата политическа класа е посредствена. Не съм убеден обаче, че е глупава. Хората, които са политици, знаят къде са проблемите. Въпросът не е в това, което може да ги обедини, а че не си даваме сметка за генезиса на цялата криза.

"Генезисът на настоящата политическа криза започна с протестите 2020 година, които целяха промяна, които обособиха два основни лагера - на статукво и промяна, които водеха битка цели три години, която приключи през 2023 и която трябваше да доведе до това да си подадат политическите опоненти ръце, за да могат да задвижат страната напред и да излезем от политическата криза. Това се случи, макар да произведе едно правителство, което беше доста хлабаво, без много ясно мнозинство, но с възможността все пак да управлява, даже дългосрочно. Финалът му беше изпълнен от ГЕРБ-СДС доведе до това, до ситуация, в която в момента да не може да се състави такова правителство отново. Защо? Защото според мен лично Борисов се надигра сам себе си. Той имаше желание да стигнем до предсрочни избори, за да може да постави ПП-ДБ в една малка по-зависима позиция. Той обаче постигна това, че ПП-ДБ претърпя поражение, 300 хиляди загуба на гласове, естествено заради управлението с Борисов в т.нар Сглобка, с което остана Борисов сам с ДПС. Това не беше изгодно от негова страна. Самият той най-вероятно не е очаквал подобно нещо. За това той дълго време обясняваше, че само с ДПС в общо управление не може, защото беше наясно, че му трябват ПП-ДБ, за да го легитимират, а второ - само с ДПС означава имиджови щети и възможност на ПП-ДБ да мобилизира избирателите си, а защо не - да ги мобилизира и на улицата... Той не искаше да реализира първия мандат. По всичко си личеше, че той не желае да състави правителство. Вероятно затова и предложи толкова ярко партийно правителство, за да не може да премине".

Радио ВИДИН: Предният път, когато говорихме, Вашата теза беше, че кризите оставят усещане, че Преходът продължава. Ако се върнем в неговото начало - ние стартираме с три партии, произлизащи от партията-майка БКП. СДС вече не съществуват, има отломки, за които е дискусионно дали са десни. Няма как да отричаме, че БСП търпят исторически регрес. Ситуацията в ДПС отваря въпроса, може ли да бъде повторена съдбата на другите две партии?

"Имам една хипотеза, в която смятам, че ако ДПС се разпадна, ще дойде формално и краят на Прехода, защото СДС на практика се разруши, БСП е в такава ситуация, както казахте, на регрес. Остана единствено ДПС, която остава монолитна в своята политическа ниша и която през годините, въпреки опитите, не можа да се разцепи. Ако това се случи и тя се разпадне, това ще доведе до формалния край на Прехода. Въпросът е, може ли наистина да се случи? Според мен основната роля, която държи това нещо да не се случи, е Ахмед Доган. Той е естественият им политически лидер, който вероятно ще направи всичко възможно тази партия да запази стабилността си и влиянието си. Спомняте си, че не веднъж са правени опити за алтернативи на ДПС. Най-сериозната беше на Лютви Местан ДОСТ, която имаше своята подкрепа, но не можа да постигне това да стане реална алтернатива на ДПС и накрая просто изчезна в небитието, както се е случвало и с други по-малки формации... просто защото ДПС и Доган са олицетворение на представителството на турския етнос в България. Това е формацията, която те приемат за свои представители. Много трудно на този етап ми се струва, че това нещо може да се случи, въпреки напрежението и разделението в партията по линия Доган-Пеевски... Въпреки че Делян Пеевски беше наказан, че се опита да изконсумира повече власт, отколкото му беше позволено, по искането му на оставка виждаме, че той все пак дава индикации, че няма да се откаже, че не е за подценяване. Може да има съпротивителни сили, които все пак да дадат отпор. Струва ми се, че все пак тази битка е малко по-неравностойна за него, просто защото Ахмед Доган е естественият лидер на ДПС".

Радио ВИДИН: Слушах анализ на Ива Митева, която посочи, че политическата криза трябва да стане още по-дълбока, за да има промяна. Колко по-дълбока? Откъде ще се появи нов визионер, който да я реши? Положението е това, което е в момента.

"Има такава хипотеза, че ако разрушим всичко, можем да го изградим отново. Тя е опасна от гледна точка на това, че ако разрушим всичко, не е сигурно, че после можем да го изградим отново. Изобщо дали политическите формации ще имат капацитета да направят подобно нещо? Дали появата на нов политически лидер или партия също ще е способна да направи това нещо? Ние сме добри в рушенето, но не в съграждането. Това, което казах за надграждането: кризата на демокрацията се лекува с повече демокрация и с повече оптимизация на демократичния процес, а не с разрушаване. Колкото повече рушим: да, можем да влезем в хипотезата, че ако разрушим всичко, ще го изградим отново, но не съм сигурен, че това специално в нашата ситуация и нашата страна ще може да се случи в позитивен план. Иначе винаги има възможност за поява на нов политически проект, защото 2021 имаше серия от нови политически формации, които даваха тласък на гражданите да излязат и да гласуват, да намират алтернатива. Това се вижда по различни показатели, включително квадратчето "Не подкрепям никого", което беше с много по-ниски резултати тогава, с резултатите, които получаваха политическите формации. Да не забравяме, че ИТН със стартирането станаха втора политическа сила, а след това стана първа политическа сила. ПП дойде и от първия път стана първа политическа сила. Това са все процеси, в които ГЕРБ губеше реално. ИТН беше първата формация, която измести ГЕРБ от първото място, след това ПП. До момента, в който тези политически формации не можаха да постигнат това, което бяха заложили - т.нар промяна. Стигна се до един момент, в който няма нови политически лица. След 2022 година, изборите през октомври, започна да се наблюдава повишаване на протестния вот, повишаване на търсене на нови алтернативи, особено на изборите на 9 юни видяхме, че липсата на нови големи политически играчи тласка избирателите да дадат протестния си глас в други по-малки формации. Такава беше Величие. Тя влезе в Народното събрание при ниска избирателна активност, а тя също е фактор за наличието на липса на алтернатива на политическите граждани. Спекулира се доста активно за нов политически проект дали Румен Радев няма да слезе на политическия терен. Мисля, че и при вас съм го казвал, но това може да се случи на един по-късен етап, когато той приключи с поста си на президент. Тогава евентуално би се включил в политическата надпревара. За мен този път той би го направил директно - като политически лидер, защото ПП и Български възход са на практика формации, които се родиха от мрежата около него. На практика бяха първоначално подкрепящи го, а после се еманципираха. Продължаваме промяната дори станаха негов противник и основен критик".

Радио ВИДИН: Радев е противоречив поради много причини. Едни ги обожават, други не го понасят. Ако обаче се окаже на политическата сцена като партиен лидер, това е много по-различно, отколкото да бъде президент. Като държавен глава е гласът, който се противопоставя на партиите, но като партиец трябва да е по-активен, ще бъде повече в обектива. Виждам, че от дадени хора той се възприема като месия, но съществува вариант да е още от същото.

"Преди време влязох в един такъв спор - дали българинът се е отказал от това да търси своите месии. Струва ми се, че не се е отказал. Всеки път, когато се появи нов голям политически лидер, обикновено българските граждани гласуват за него. Търсенето на месия продължава. Наличието на подобен лидер - Румен Радев, това отново би мобилизирало голяма маса от хора да излязат и да гласуват. Разбира се, не в степента, в която се е случвало назад във времето. Симеон Сакскобурготски е такава личност, Бойко Борисов през годините, това бяха формации, които получиха солидна подкрепа, когато се появиха на терена. Същият беше Слави Трифонов, дори Кирил Петков и Асен Василев, когато сформираха Продължаваме промяната. Струва ми се, че търсенето на нови лидери не е приключило. Напротив, това се вижда и сред търсенето при по-малките политически формации. Наличието на Величие на последните избори, което изненада редица социолози и политолози, тъй като там говорим за нов тип провеждане на кампания - отвъд традиционните методи, наличието на социални мрежи, на видеоканали, видя се, че търсене има, просто в момента алтернативите са малки. Няма голям субект, който да обедини много хора. Всички тези, които изброявам, са олицетворявали центризъм. Нито един от тези лидери не се е заявявал като десен или ляв. Те са някъде в центъра, гледат да обхванат по-широка периферия, която да гласува за тях. Дори Продължаваме промяната в начало започнаха с лозунга десни политики с леви методи или обратното, да не го объркам в момента. Тоест те подават ръка във всички спектри на политическите идеи, обединявайки повече хора с различни политически идеи, за да натрупат маса, с която да влязат в Народното събрание".

Радио ВИДИН: На българина си му е заложено да търси месията. Често обаче се подлъгва по методите, по които действат родните политици. Аз вече не съм сигурен, че има и политически обещания. Веят се превърнали се в клишета знамена - антикорупционното такова, позицията на България в Европа. Никой от тези политици не се съобразява с общественото мнение. Хората искат да знаят как ще живеят утре, след 5 години, какви крачки ще се предприемат, за да се подобри ежедневието. Това го няма като риторика.

"Няма и как да го има, просто защото политическите формации през последните 3-4 години се изхабиха до такава степен. Няма какво ново да предложат. Предизборните кампании вече нямат възможността да предлагат нови идеи. Всичко се базира на сблъсък между това какво е било, кой не е могъл какво да постигне и кой с какво е виновен. Липсата на идеи, поради факта, че се провеждат избори на няколко месеца, води до изхабяване на гражданското общество, което не може също така да намери някого, за когото да гласува. Просто няма идеи, за които да се хванат хората. Самите партии са изхабени. Това изхабяване води до изхабяване на българските граждани, до този срив в гласуването. На последните избори през юни ние видяхме нов голям антирекорд по избирателна активност. Това ще продължава. Колкото повече вървим към предсрочни избори, толкова повече ще намалява избирателната активност, докато не се появи някой нов лидер. В случая на хоризонта в кратък срок подобно нещо не се вижда. Възможно е да се търсят малки алтернативи като Величие, които да прескачат в НС, защото избирателната активност ще намалява, а с това 4-процентния праг в абсолютни стойности също ще намалява".

Радио ВИДИН: Ще има ли правителство с третия мандат?

"Аз лично съм скептичен, защото теоретично винаги е възможно, но практически ми се струва, че партиите по-скоро вече гледат да пазят резултат. Подготвят се за нови предсрочни избори. Казвам, че има възможност теоретично, защото през последните няколко години - от 2021 година, в момента, в който стигнем до третия мандат, започваме да се питаме дали е възможно, казваме си "ако избере този, ако избере онзи"... да, теоретично може. Практически до момента това нещо не се е случило. Разбира се, има малка вероятност, която е в сферата на фантастиката и на теорията. Струва ми се много невероятно. Ситуацията много ми напомня на един пример: когато България тръгне да участва на квалификации за голям футболен форум. Обикновено накрая стигаме до едни възможности в сферата на теориите "ако този победи, ако онзи загуби, ако трети вкара пет гола, ако постигнат равенство"... накрая тоест винаги стигаме до едни такива теории на възможностите. Теоретично можем да се класираме, обикновено обаче не се случва".






БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49