Мария Иванова: Без дисциплина няма успех

Тя се казва Мария Иванова и е от Враца. Нейната история по думите ѝ е тривиална, за нас обаче е доста интересна, затова днес ще я разкажем и на вас. Мария е сладкар - по професия и по душа. Сладкишите са нейна страст от дълги години, но такава страст, характерна за всяка домакиня, разказва тя. В един прекрасен миг обаче животът я отвежда във Франция. Тогава всичко се променя.

"В много далечно време, 90-та година, пребивавах две години във Франция, в Лион. Там работех в една сладкарница като продавач-консултант, не в кухнята, но имам чувството, че при досега с тези сладкиши, които хората там произвеждаха, някак си се омагьосах, може би това ми е повлияло под някаква форма и започнах да си правя за нас, за семейството. Прибрах се от Франция и полека-лека започнах да правя, когато имаме гости, започнах да правя за приятели и накрая видях, че това се превръща във все по-голяма страст, във все повече интересни идеи, все повече проби-грешки и стигнах до момент, в който вкъщи започнах да правя много поръчки. Може би се е случвало по 7-8 поръчки на ден. Вкъщи обособихме отделна зона, с отделен хладилник, всичко беше обособено.Но за да се легитимираме, да излезем на светло, най-накрая с моя мъж решихме да направим една сладкарничка, да направим едно малко цехче и така през 2020 година стартирахме през януари."

В сладкия свят на Мария всеки един от близките ѝ е една от съставките за добър продукт. Или иначе казано, всеки един от нейното семейство си има ключова роля в организацията и производството на вкусни и качествени продукти.

"С джелатото се занимава основно моят съпруг, той е главното действащо лице там, той прави сладоледа... На мен тортите са ми най-близко до сърцето. Всяка една е мислена, премисляна, опитвана, пробвана. Всяка една е като малко бебе, което сме си отгледали и заставаме зад всеки един вкус с абсолютна гордост. Имаме и сайт, направен от нашия зет Митко и дъщеря ни Вики. Там са презентирани всички торти и всички вкусове... От Франция сме пренесли дисциплината. Без дисциплина, без това упорство, не знам. Може да си е вродено, може би там сме се понаучили... Периодично правим ден на някакъв чуждестранен сладкиш. Например решаваме, че ще направим ден на гръцката баница галактобуреко, имаше ден на един датски кекс, ден на различни сладкиши, които са характерни за дадена страна - това е идея на младите. Те са важна част, много важна част."

Според Мария любовта към храната се заражда в хората още в ранните детски години. Тя самата е закърмена с тази любов от нейните родители и баба ѝ, на която е кръстена. С напредване на времето или я грабваш и развиваш, или я оставяш да те топли като скъп спомен, категорична е врачанката.

*Повече може да чуете в звуковия файл.