"Близостта ражда презрение… и деца!"
Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки?
Раждат се истории, пълни с любов и топлина, с тревожна нежност и несбъднали се фантазии. Ражда се озъбена женска сила, съскаща като искра гняв, но толкова нежна и топла, все още по момичешки крехка! Раждат се „жени без мъже”!
В "Жени без мъже" са събрани истории за женска самота, но не онази озъбена самота, която плаши от огледалото, а друга – изцеляваща и съзидателна, от която понякога се раждат гениални романи, велики песни и трагични съдби. Това са истории за моментите, в които мълчим или в които някой друг мълчи с нас… или ни се иска да замълчи. Или да проговори най-накрая. Истории, в които жени търсят съвършенството си – изгубено или все още непостигнато, понякога обвързано с мъж, понякога изискващо раздяла с него. Жени без възраст! И без мъже.
Не, това не е самота. Или може би е, но не онази разрушителна самота, която се очаква. Тя не убива, а събужда. Не води до отчаяние, а те измъква от него – понякога дори за косата, с шамари! Тази самота е здравословна, креативна, създаваща лудости – от онези, които движат света напред и го правят все още да е интересно място за обитаване. Лудости, в които да се влюбиш или да ги намразиш до смърт, но никога да не останеш безразличен.
Това всъщност не са разкази. Това са съдби. Реални, познати, лични, много повече наши, отколкото е безболезнено да си признаем. Тези жени всички ги познаваме. Познаваме озлобената от умора дъщеря; познаваме смазаната от неосъщественост майка; познаваме пенсионерката, влюбена като ученичка; познаваме и неспособната да се справи със себе си директорка на провинциалния театър, която вижда в огледалото звезда. Познаваме и фаталната жена, способна да подпали света на всеки мъж, само за да го остави после сам да гаси пожарите. Познаваме безличната любителка на котки и онази затворена като мида съпруга, готова да мине през пепелищата на собствения си живот, за да потърси онзи единствен миг, който ѝ е липсвал цял живот, но през годините липсата е станала болезнена като прогорено…
Не на последно място, познаваме и мъжете, които липсват. Отчуждения, огорчен и разочарован съпруг, заспал на дивана в хола. Смазания от рутина мъж, изгубил някъде по трасето на живота собствената си съпруга. Познаваме любовника. Познаваме (само)влюбения. Познаваме отчаяния. Познаваме надъхания влюбен, който, докато преследва своята любима, не чува човека, крещящ за помощ зад гърба му. Познаваме мъжа, който губи контрол над себе си, когато изгуби този над жената. Познаваме и онзи, който губи себе си, когато намери НЕЯ.
„Жени без мъже” не е просто сборник с разкази, а сборник с доказателства, че една жена – каквато и да е, където и да е – никога не престава да мечтае. Че момичетата не остаряват, дори и на седемдесет и шест. Че винаги търсят начин да направят света по-романтичен, по-свой, по-влюбен. Че не се примиряват. Че онова огънче, което мислиш за само и единствено твое, всъщност е наследство от всички други жени преди теб и водещо назад във времето до онази изгубена първа Ева. Всички влюбени, разочаровани, очаровани, разбунтували се, изневерили, завърнали се и тръгнали си отново жени.
„Жени без мъже” не се чете, а се преживява. Всъщност вече е преживяно от всеки от нас поотделно, по различен начин. Една колекционерска сбирка от парченца живот, тези разкази нямат за цел да впечатлят никого. По тях няма поръсен брокат, не миришат на „Шанел”. Като бутилка отлежало вино, те имат за цел единствено да загорчат на езика, да погъделичкат душата и да добавят сладост на вечерта, в която ще ги прочетете. Те звучат като Втория концерт на Рахманинов или може би като боса нова (а защо не джаз?), изглеждат като малолетна училищна Жулиета и ухаят на пухкав кекс и горещо кафе. Нищо, че до преди миг са били вързани към апарата за хемодиализа или че току-що са приключили семеен скандал за пържени яйца.
И може би… МОЖЕ БИ!!!… в някой от тези разкази… някоя жена без мъж ще открие своята причина да се влюби… в себе си.
Жители на Мездра настояват да се осигури достъп до два квартала и вилна зона при модернизацията на международния път Е-79 в района. Иван Георгиев е сред засегнатите граждани. По думите му стигането до имотите е затруднено заради изграждането на нов пътен възел в землището на Мездра и село Крета, който ще обслужва изграждащия се скоростен път..
Как едно гражданско сдружение може да помогне за съживяването на Северозапада? За мисията на „Кауза Северозапад“ говорим с Теменужка Цветкова и Боян Аврамов от неправителствената организация. Сдружението е учредено през август. Екипът е от експерти и професионалисти в различни области, каза председателят Теменужка Цветкова. Наскоро..
Осемнайсет години от създаването на Вокална група "Пъстренец Jr." към Младежкия дом в Монтана се навършват днес, 21 ноември, в Деня на християнското семейство. Подбраната програма е пъстра и включва изпълнения от най-малките певци, които са 7-8-годишни, през утвърдени солисти, печелили награди от престижни конкурси, до гост-изпълнители –..
През 1981 г. излиза албумът "The Dude" с участието на редица студийни музиканти. Номиниран е за 12 награди "Грами", спечелвайки три. Наистина Куинси Джоунс може да бъде наречен "обединител" сред музикантите и нациите, както казва за него Джо Байдън, визирайки супергрупата USA for Africa, която с протекцията на Джоунс създава благотворителния сингъл..
Брокери отчитат покачване на стойността на имотите в Северозапада. Цените на годишна база във Враца се покачват със 17.5%, във Видин - с 22.6 на сто, в Монтана - с 20.6%. В София, където търсенето на жилища е най-голямо, годишният ръст е 6.9 на сто. Според едни експерти, поскъпването на имотите в Северозапада вероятно е следствие на..
С различни инициативи в Оряхово отбелязват празника на града . Програмата започна с изложбата "Ретроспекция на рекламата за Оряхово". Заедно с нея бе представено и видео с добавена реалност към експозиция "Възраждане". Директорът на Историческия музея Евгения Найденова обясни, че рекламата винаги е важна за едно селище, за да представи своите..
Община Видин дала ли е съгласие в двора на Средно училище "Цар Симеон Велики" да се паркират леки автомобили? Въпросът е на председателя на Общинския съвет Светослав Славчев към кмета д-р Цветан Ценков и е едно от питанията, на които градоначалникът се очаква да отговори на следващото заседание на местния парламент. Училищният двор е публична..