Капитан Тони Тодоров: Не очаквам проблеми с река Дунав у нас

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Капитан Тони Тодоров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Анкета

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не очаквам Дунав да създаде проблеми за населените места в българския участък на реката. Това каза за Радио Видин кап. Тони Тодоров, директор на дирекция "Речен надзор- Лом" към Морска администрация. 

"Виждам, че шлюза "Железни врата", го държат пълен, т.е. не е изпразнен, което според мен означава, че не очакват някакви големи обеми вода. Така че, не виждам никаква тревожност в действията на управата му. Това покачване, което наблюдаваме последните дни, разбира се то е резултат от събитията в Централна Европа, но не очаквам някакви драматични събития, още повече пък да има опасност за населението. Дори мога да кажа, че преди да настъпят тези събития, водата беше сравнително ниска...

"Железни врата" е може би единственият шлюз по река Дунав, който е направен за облекчаване на корабоплаването. Разбира се и другите ползи от него са много големи, защото създава сравнително голям пад на водата и това позволява и използването му за добив на електроенергия. Препятствие за водата - не толкоз. Всъщност, той играе ролята на буфер. Има система за ранно предупреждение и те знаят кога да очакват голямо количество вода и я изпускат постепенно до ниво, което може да поеме идващата вода. И съответно много добре знаят при какви нива под шлюза се наводняват районите, така че, пускат умерено. Има споразумение, има нормативи, които те спазват. 

На този етап, пак казвам, не очаквам някакви драми у нас..."

Драми обаче съвсем не липсваха по горния и среден участък на реката. Доброволци и екипи за спешна помощ се надпреварваха с времето, за да обезопасяват бреговете на реките, докато наводненията, причинили хаос в Централна и Източна Европа, започнаха да заливат нови райони по течението на Дунав. Най-лошите наводнения, засегнали тези райони от най-малко две десетилетия, оставиха диря от разрушения, простираща се от Австрия до Полша и Румъния. Кал и отломки се натрупаха в градовете по улици и в къщите. Водата разруши мостове, потопи автомобили и остави властите и домакинствата със сметка за щети, която ще достигне милиарди долари.

У нас правителството още през миналата седмица изпрати писма до областните управители, които отговарят за населените места по поречието на Дунав, за да предприемат превантивни мерки при евентуално повишаване на нивото на реката. 

Засега в населените места от видинския участък на реката няма напрежение за възможни проблеми, но хората помнят и по-лоши времена, когато у нас също имаше наводнения. 

Ако се върнем към историята, последната опасност от наводнение е от пролетта на 2006 година, когато нивото на река Дунав достига 979 см., а Видин бе в очакване на бедствие. На няколко места се издигат временни диги. Уплашени, видинчани се връщат към спомените си за наводнението от 1942 година. Бедствие, което доказва, че понякога природата може да бъде много опасна.

Наводнението от 1942 година унищожава значителна част от града и поставя под въпрос неговото съществуване. В годините преди това Видин преживява общо 11 наводнения. Бедствията са причина за визитата на княз Фердинанд в града през 1888 година. И това не е първият монарх, който посещава града заради опасността от Дунав.

За да се предотвратят бъдещи наводнения, през 1928 година Народното събрание приема Закон за подобряване на условията във Видинската низина. Предприетите мерки обаче се оказват недостатъчни, защото през 1940 година голяма част от града е отново под вода. Тогава във Видин пристига цар Борис III, за да даде кураж на поданиците си.

През зимата на 1941 - 1942 година обстановката отново се усложнява. Температурите падат до -30 градуса и река Дунав замръзва. По нея плават огромни ледени късове. В началото на март 1942 година по река Дунав се образува ледоход. Той отминава Видин, но на 8 километра надолу по течението на реката, при остров Богдан, ледоходът е блокиран. Той образува ледена тапа, което води до рязко покачване на нивото на реката. Изградените край Видин защитни съоръжения не издържат на натиска и малко след полунощ на 4 март 1942 година реката започва да залива града. Единственото, което свидетелите си спомнят от онази нощ, е бученето на водата. Видинският кмет Стефан Тотев заповядва църковните камбани да бият тревога. Така гражданите са събудени и са спасени много животи..

Наводнението от 1942 година е най-голямото и най-разрушителното, което Видин помни. През следващите десетилетия Видин преживява още няколко наводнения - през 1970 година, 1981 година и през 2006 година, но новите защитни съоръжения засега удържат напора на река Дунав.