В последния четвъртък от месеца е време за рубриката "На раздумка с Яна Маринова". Гостът в днешното ѝ издание е познат на видинчани като учителя с китарата и като твореца, увековечил Видин със своите песни - Красимир Михайлов.
"Не бих могъл да разделя музиката и китарата от професията и общуването ми с децата... В моето детство първо звучаха старите шлагери, когато се събираха роднините ми, впоследствие, когато вече не бяхме на квартира, тогава имахме две сестри квартирантки, едната от които продаваше грамофонни плочи... И тя носеше грамофона вкъщи и аз слушах с голямо желание... И всъщност тогава осъзнавам, че истински започнах да възприемам музиката и по-късно установих, че хората вероятно се раждат със сетива за музиката или без тях. Защото аз, като слушам една песен, чувам барабани, чувам бас китарата, чувам всеки инструмент поотделно и гласа на певеца. Интересното е, че когато бях много малък, да речем на 5-6-7 години, мечтата ми беше да свиря на акордеон, тъй като тогава този инструмент беше изключително популярен и постоянно хващах едно малко столче и имитирах, че свиря на акордеон. Но така или иначе не ми се получи в ранна детска възраст да имам акордеон, а го получих чак в 7-и клас, когато вече мечтаех за китара и за да не обидя моите родители, една година ходех на школа и нивото ми стигна до Дайчово хоро. След което мечтаех за китара и татко каза: "Ще се научиш първо и тогава ще ти купя". И така като започнах в Механо-техникума започнах да посвирвам на китара и свирех в състава, и така започна вече моето развитие в музикалната сфера."
Детските му мечти са свързани с това да стане художник, акордеонист или китарист. Все неща, свързани с изкуството и творчеството и важното е, че родителите му го насърчават в неговите амбиции. По-късно кандидатства в педагогическия институт в Благоевград и е приет "Начална училищна педагогика". Първата му работа е като възпитател в СПТУ "Христо Смирненски", продължава в училището в квартал "Нов път". Четири години работи като директор на "Дома на учителя" във Видин. Част от професионалния му път преминава като начален учител в училище "Любен Каравелов", последните години е в ОУ "Иван Вазов" - Видин. Вече е пенсионер, което му дава възможност и време да продължава да твори.
Създава песни и видеоклипове към тях. През 2008 година написва "Балада за Видин", която е и негова първа песен. За да пишеш песни е необходим вътрешен процес, доза талант и упоритост, казва той.
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...