Изкуственият интелект променя пазара на труда, препоръката е да се инвестира в обучение

публикувано на 09.10.24 в 13:10

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Фрагмент от ''Посоките на делника'' на 9 октомври 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изкуственият интелект създава нови възможности на пазара на труда, трансформирайки работните места, професиите и работната сила, сочи анализ на Икономическия и социален съвет. Препоръката е да се инвестира в обучение. Анализът "Очакваните ефекти от влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда в България. Предложения за конкретни мерки за преодоляване на проблемите" отчита напредъка в областта на изкуствения интелект и въздействието му върху различни сектори. Разработен е по предложение на президента и е приет от съвета на пленарна сесия. Целта на анализа е да се разбере какви са очакваните ефекти от навлизането на новите технологии на пазара на труда в България, вследствие на въвеждането на технологиите, базирани на изкуствен интелект, каза Ина Агафонова от Икономическия и социален съвет, член е на Управителния съвет на Югоизточен дигитален иновационен хъб.

"Това е с цел, за да може България да се подготви достатъчно добре за навлизането на тези технологии, което вече очевидно е неизбежно. Те са сред нас, продължават и ще продължат да бъдат. Въпросът е България как ще се подготви, как ще подготви своите хора да могат да ги посрещнат. Основните заключения в анализа са, че имаме нужда да повишаваме квалификацията на човешкия капитал с по-бързи темпове, освен да обучаваме на базисни дигитални умения, трябва да обучаваме тези, които вече са обучени на базисни дигитални умения да продължат да се развиват и да се обучават, като надграждат на следващите нива на дигитални умения."

Според Икономическия и социален съвет, държавите, които могат най-рано да си позволят достъп до изкуствен интелект и нови технологии, ще имат конкурентно предимство спрямо останалите, а достъпът до тях е ключов за развитието на икономиките и ограничаване на дигиталните неравенства.

Според Ина Агафонова, новата индустриална революция вече започва и България трябва по правилния начин да се подготви за ерата на интелекта, която следва. По думите ѝ, изкуственият интелект измества труда на хората най-вече в занимания, които са свързани с повтарящи се еднотипни действия.

"Това, което очакваме да се случи, е в един следващ етап, разбира се. Тук не говорим, че изкуственият интелект ще навлезе за един ден в нашия свят, въпреки всичко, хората трябва да се подготвят интензивно, тъй като именно тези повтарящи се действия ще бъдат заменени от машините и хората ще трябва да намерят други свои занимания. Имаше едно хубаво сравнение, че професиите "глашатай", "палач на лампи" ги няма вече сред нас, но това не значи, че хората са спрели да работят или нямат работа."

На пазара на труда ще се появят нови професии. На "гребена на вълната" ще са тези, които са свързани с анализ на данни, обясни Ина Агафонова. По думите ѝ, въвеждането на изкуствения интелект крие и рискове.

"Много могат да бъдат проблемите, породени от изкуствения интелект, но всъщност не е правилно да се каже, че ще бъдат породени от изкуствения интелект. Те биха били породени от хора с лоши замисли. Като всяка друга технология, изкуственият интелект е инструмент и зависи какво влага човекът в него. Именно тук е голямата роля на регулациите."

България разполага с по-малко от 2 години, за да хармонизира законодателството си с европейските правила за изкуствения интелект, сочи анализът. Освен приемането на законова и подзаконова уредба, това налага и създаването на нови държавни регулативни органи и на звена от експерти със специални знания при работодатели, които работят във високорискови по смисъла на регламента области.