Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

Снимка: Радио Видин

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за издръжка, през третото тримесечие на годината - от юли до края на септември. Според него заплатата за издръжка запазва темпа си на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Изследването бе представено преди дни и според него на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ. Според проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. До 1000 лв. продължават да получават сериозен процент от българите, което са около 32% или 844 000 от работещите българи, а те могат да се определят като "работещи бедни". Инфлацията у нас се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база. 

За резултатите от изследването разговаряхме с Петър Мишев от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.

"Поредното изследване, което правим на тримесечна база показа, че 62% от хората, наети по трудово и служебно правоотношение не достигат заплатата за издръжка, а заплатата за издръжка представлява доходът, който ни е необходим и то не в едни много минималистични граници, а именно, за да можем да покрием основните си нужди откъм храна, транспорт, здравеопазване, дрехи. Не говорим за нещо, което да е извън норми или да е свързано с някакъв лукс, така че да, за съжаление тези данни не са особено приятни. Нашата основна цел, която не веднъж сме представяли като синдикат е и основните, минималните доходи да достигнат размера на тази заплата за издръжка, така че да знаем, че няма да имаме "работещи бедни"."

Съществува ли опасност от приближаване на минималното трудово възнаграждение, след повишението му от 1 януари от догодина, до средната работна заплата, каквото обвинение отправиха работодателите преди време - това попитахме още Петър Мишев.

"На базата на формулата, която ние имаме за определянето на минималната работна заплата, тя стъпва на това, което се е случило със средната за последните 12 месеца преди определянето ѝ, така че тя има икономически аргументи да расте с такъв процент. То стъпва на това, което се случва в икономиката, така че този аргумент, че минималната работна заплата расте, а пък другите доходи не растат не отговаря на това, което показват статистическите данни. Така че тези твърдения как всички ще работят на минималната работна заплата не почиват на фактите."

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния - 41.54 евро, сочат още данните от проведеното изследване от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец - 8.3 пъти. В Румъния след второто увеличаване на МРЗ в средата на годината, кошницата с основните продукти може да се закупи 17,9 пъти, след като същия период на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти. Именно затова, според КНСБ, България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. 

За да коментира темата, потърсихме Адриан Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Аз като външен наблюдател мога единствено да подозирам какво влиза в тези изчисления. Огромната слабост на това, което прави КНСБ е отново да гледа само националното ниво. Вашите слушатели като хора, които живеят във Видин - един от най-бедните региони на страната знаят какви са разликите в цените на услугите, наемите, дори и в някои от храните между по-слабо развитите региони и големите градове, което прави тези изчисления на заплата за издръжка да се отнасят до една много малка част от реалното население."

Минималната работна заплата ще бъде повишена на 1077 лева от 1 януари 2025 година. Означава ли, обаче, това, че ще се получи верижна реакция и всички останали трудови възнаграждения ще трябва да бъдат повишени и ще живеем по-богато? Ето какво каза Адриан Николов:

"Това не е непременно директно непосредствен ефект, това е вярно само за тези работодатели, които наистина могат да си го позволят. По-скоро е възможно наистина в най-ниско производителните бизнеси и да се окаже, че заплатите на начинаещите и хората с опит се приближават значително. Това повишение засяга доста хора, които на национално ниво са около 400-450 хиляди души и най-вероятно ще стават все повече и повече, колкото повече я увеличаваме нагоре."

Попитахме видинчани трябва ли да бъдат повишени и останалите заплати, освен минималната следващата година. 

"Разбира се, че трябва - на всички хора заплатите трябва да са по-високи. Работодателите не мислят така, защото осигуровките ни са прекалено големи. Управляващите прекалено притискат малкия и среден бизнес, прекалено големи са осигуровките... Трябва да има увеличение на всички заплати, защото всичко е скъпо. Искат да пазаруваме с евро. Как да пазаруваме с евро, ние европейци ли сме?! Минималната заплата трябва да се увеличи, но тези, които са с 3000 лева до 4000 лева нагоре, това не трябва да се пипа" - коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50
Любен Добрев

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..

публикувано на 28.10.24 в 14:19