Проф. Бояджиева: Българските учени привличат проектно финансиране, но то е насочено само в някои области

Снимка: БГНЕС

БАН ще разчита на обществена и международна подкрепа в борбата си за по-достойно финансиране, след като Общото събрание определи гласувания на първо четене бюджет на Академията за „ликвидационен“.

За предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ заместник-председателят на Общото събрание на БАН проф. Пепка Бояджиева сподели, че около 48% от състава на БАН – или около 1300 души души – са асистенти и главни асистенти. Тези относително млади хора ще работят от първи януари за заплати, почти равна на минималната: 

Представете си как могат да живеят и да работят тези хора и при това да очакваме от тях висококачествена продукция. 

За да могат, особено младите хора, да участват, да се конкурират, да пишат проекти, те трябва да имат някаква минимална сигурност. И някаква сигурност за ежедневното си преживяване, а не да мислят как да изхранят семействата си или изобщо да мислят дали могат да ги създадат! 

Бояджиева коментира, че българските учени могат да привличат външно проектно финансиране, но науката не може да разчита само на него, каквито предложения се лансират в общественото пространство: 

БАН напълно подкрепя принципа както на проектно финансиране, така и конкурентоспособност. Ако погледнете начина, по който се представят учените от БАН в страната и в европейски мащаб, ще видите, че те се нареждат сред най-конкурентоспособните – сред учените, които в най-голяма степен са способни да привличат проектно финансиране. Между другото, бюджетът на БАН е в съотношение 60/40, което означава, че 40% от издръжката на Академията се осигурява от проектно финансиране. Не само, че не бягаме от тези принципи, но изцяло ги поддържаме. Това финансиране – проектното, неслучайно така се нарича, то е насочено към определени тематични области. Това ще осигури развитие на едни тематични области. С него ние не можем да гарантираме развитието на фундаментална наука във всички основни дисциплини. Ние живеем в несигурен свят. Не можем да кажем утре какъв тип знания ще ни бъде необходим. Този тип знание, което утре ще ни бъде необходимо, може да се окаже, че идва от наука, която днес, примерно, не е сред тези приоритетни или финансирани на проектен принцип. Тогава как ще отговорим, как страната ще бъде готова да отговори на подобни предизвикателства?
Интервюто на Диана Янкулова с проф. Пепка Бояджиева можете да чуете от звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Началникът на Пътна полиция в Казанлък Тодор Николов

Издирват началника на Пътна полиция в Казанлък

Все още продължава издирването на началника на Пътна полиция в Казанлък, Тодор Николов, който повече от 40 часа е в неизвестност. Издирват се и служебното оръжие на Николов, както и личният му автомоби Началникът на Пътна полиция в Казанлък Тодор Николов е изчезнал. Той е в неизвестност от 16 часа вчера. Не се е явил на работа и в момента се издирва от..

обновено на 14.12.18 в 08:37
БЛС

БЛС решава да подпише ли анекс към Националния рамков договор за 2018 година

Българския лекарски съюз се събира на извънреден събор, на който делегатите трябва да решат дали съсловната организация ще подпише анекс към Националния рамков договор за 2018 година. В хода на преговорите от Лекарския съюз извоюваха едно от основните си искания през следващата година - да няма прехвърляне на средства от едно перо в друго...

публикувано на 14.12.18 в 08:33
Мария Бутина бе в арест във Вирджиния след задържането ѝ през юли тази година.

Заподозряна руска шпионка призна вина за заговор в САЩ

Мария Бутина, обвинена в САЩ, че е действала като руски таен агент, се призна за виновна в заговор срещу американските интереси и сключи сделка с федералните прокурори. Повдигнатите обвинения срещу нея могат да ѝ донесат максимална присъда от пет години затвор, но прокуратурата препоръчва тя да бъде осъдена на шест месеца. Прокурорите..

публикувано на 14.12.18 в 08:32

Не се очаква мониторингът за „Зелена карта“ да оскъпи „Гражданска отговорност“

„Няма опасност за потребителите. Тази мярка касае финансовата стабилност на самото бюро“. Това заяви в предаването „Преди всички“ Цветанка Крумова, застрахователен експерт относно наложения мониторинг над Българското национално бюро „Зелена карта“. Според нея този мониторинг няма да доведе до поскъпване на „Гражданската отговорност“, а просто..

публикувано на 14.12.18 в 07:55

Преглед на българския печат

„Електронната винетка на пазар от понеделник“, съобщава вестник „24 часа“. Електронният вариант беше приет с промени в Закона за движение по пътищата и влиза в сила от първия час на 2019 година, а продажбите стартират на 17 декември, но до Нова година ще важат хартиените стикери. За тези, които имат валидност и след 1 януари, няма да е..

публикувано на 14.12.18 в 07:13