Момчил Методиев: Ако може да се говори за рождено място на българската нация, това е именно църквата "Свети Стефан“

Знаем, че това е мястото, в което се създава Българската екзархия, нейното признаване с издаването на Султанския ферман през 1870 година. Това всъщност е моментът, в който българската нация се конституира като отделна единица в рамките на Османската империя, което пък дава възможност впоследствие да се поиска и независимостта на България. Знаем, че екзархията в Истанбул е свидетел на много превратности. Ако до края на Първата световна война Българският екзарх има резиденция в Истанбул, това е периодът, в който националната мечта е на най-висша степен – мечтата за обединението на българските етнически територии.

Безспорно днешният ден е знаков. Това коментира пред "Хоризонт" доц. Пламен Ралчев, преподавател по международни отношения в УНСС:

Възстановяването на българската църква в Истанбул е едно прекрасно събитие, което се надявам да съдейства още по-добре за развитието и на културните, и на политическите, и на религиозните отношения. Наистина смятам, че отношенията с Турция, особено в последно време, са деликатни. От тази гледна точка смятам, че не би трябвало да има прекалено много очаквания към българската страна да предава и да интерпретира послания от Анкара към Брюксел, нито пък от Брюксел към Анкара.

България е част от европейското семейство и винаги трябва да имаме принципна политика. Това отбеляза Мехмед Юмер, бивш главен редактор на вестник "Заман":

Няма как да не е изчакано визитата на Ердоган във Франция да приключи и от тук да излъчат някакъв сигнал, тоест те буквално да го излъчат като послание към Брюксел. Всички европейски медии присъстват на това събитие, така че те директно си казаха този път, каквото имаха. Днес посланията на турските държавни лидери стигнаха до Брюксел директно.